Драмата да плюеш два пъти седмично в хартиено пликче
До 12 часа в понеделник родителите би трябвало да са удостоверили или отхвърлили тестването на децата от 1 до 4 клас. Образователното министерство най-накрая се престраши да наложи мярката, която в други страни се ползва от месеци. Естествено, като всяка друга тематика и тази провокира разногласия, даже митинги. Пред здравното министерство се хвърляха близалки, озверели родители, стимулирани от политически партии, обясняваха по какъв начин се нарушават човешките права на децата им и по какъв начин няма да разрешат да ги трансформират в опитни зайчета.
Като че ли най-лошото, което може да им се случи в този живот, е да изсмучат една близалка или да плюят два пъти седмично в хартиено пликче.
Майчинските групи кипнаха от мнения по тематиката - за какво не е имало осведомителна акция, по какъв начин ще стоят гладни децата им 30 минути, за какво не им е предоставено видео, с цел да се срещнат с процеса на тестване, за какво учителят от видеофилмчето прави проби с едни и същи ръкавици и по какъв начин това може да популяризира болестта и да компрометира резултатите от тестването; по какъв начин ще се срине душeвността на децата, които дадат позитивна проба и така нататък, и така нататък
Преди седмици със същия жар обясняваха, че онлайн образованието депресира децата; изолацията ги прави асоциални. Негодуваха против работещите заведения и затворените учебни заведения и вещаеха духовна гибел на страната, в която можеш да заведеш детето на ресторант, само че не и на учебно заведение.
Безнадеждните конспиратори напряко приканват тези проби да не се вършат от никого. Според тях " с помощта на дългите години иго, измами и фалш в България " ние сме станали " трезвомислещи във всяка обстановка ", а не " коне с капаци " като другите европейци. Други пригласят, че в случай че в този момент се съгласим с тестването на децата, по този начин ще си остане до края, тъй като те и маските щяха да бъдат за месец, а пък видяхме какво стана.
" Народопсихология " - по този начин дефинира повода за нежеланието на българите да се имунизират здравният министър, който преди седмица се срещна с посланиците на страните от Европейски Съюз у нас. Прословутата ни народопсихология е пояснение за всичко - за корупцията, за бедността, за неналичието на съответна правосъдна система, а откогато сме в пандемия и за здравната рецесия, от която не можем да излезем. Сега народопсихологията е пояснение и за съпротивата на родителите против тестването на децата, сякаш е международен казус.
Но в заверата те не са сами.
Класна ръководителка призовала родителите да не подават заявления със единодушие за тестването, с цел да продължат да учат най-малките онлайн - споделя майка в обществените мрежи. При по-малко от 50% съгласни, отдалеченото образование продължава. Някои родители са възмутени, други не толкоз.
Според информацията на МОН, към началото на ноември, изцяло имунизираните учители са над 40%. Преди време на един от брифингите на към момента съществуващия НОЩ бяха съобщили сходни данни, когато се отчитаха имунизираните по етапи медици и учители, нали бяха първи. Впоследствие се оказа, че цифрите надалеч не са толкоз оптимистични и процентът спадна към 28. МОН се окуражиха, проведоха срещи на педагозите с специалисти, само че и това не можа да убеди българския преподавател, който въпреки всичко е човек с висше обучение. Вместо да повярва на науката, която е предназначен на преподава, нашият просветник блесна с въпроси от вида: " Колко още ще говорите за имунизациите, които са вода? " и провокира справедливия яд на един от най-хубавите ни вирусолози - проф. Радка Аргирова. Същата обикаля учебните заведения с други специалисти, с цел да убеждава педагозите ни да се имунизират.
Какво желаят учителите? Роптаят против онлайн образованието, изисквало доста повече време за подготовка на електронните запаси и часове пред монитора, въпреки това - са срещу онлайн образованието в следващия пик на епидемията. Ясно е, че с такива настройки до единодушие не може да се стигне.
Не оказват помощ и от МОН. След дълги съвещания, работни групи, прекачване на топката към здравното министерство и назад, излязоха с инструкции по какъв начин ще се реализира двукратното тестване на дребните възпитаници.
Не помогнаха, а можеха да препишат от Германия, Англия, Гърция, Австрия и други страни. Там учениците се тестват у дома, някъде с видео, резултатите се носят в учебно заведение, а позитивните въобще не стъпват там. В някои немски провинции даже няма щадящи проби - бъркат в носовете и не им хрумва да недоволстват.
Нашата " организация " обаче планува тестване в учебно заведение, в класната стая. Тестовете ще прави здравно лице и/или учител или непедагогически експерт, избран от шефа. Допустимо е присъединяване на доброволци - родители, посредници, БЧК и други, които разполагат със зелен документ.
Тестването у дома надали е сигурен вид, не може да се работи на доверие у нас, тук дори европейските документи се фалшифицират.
И въпреки всичко незадълбочен взор незабавно ще види пробойните в така наречен " организация ". Имаш зараза, която се популяризира по въздушно-капков път, само че ще вкараш децата в една стая, а след това, в случай че някое излезе позитивно, ще го изолираш, откакто към този момент е прекарало 30 минути с останалите.
Според МОН целият развой в един клас със общоприетите 26-28 възпитаници (да ги броим 10-15 при 50% присъствие) лишава 30 минути. Учителите считат, че няма да са задоволителни. Сигурно са прави, въпреки всичко те работят на терен.
Кой ще тества - измежду педагозите има сериозен отпор против разпореждането те да вършат тестванията. Основният им мотив е, че не са медицински лица - факт, само че надали е нужно да си учил медицина, с цел да направиш тест със слюнка. По-гнусливите са искрено срещу да работят с сходен " биологичен материал ". Трети са мощно обезпокоени дали децата ще бъдат задоволително дисциплинирани да изтърпят този развой, без да се надплюват.
Както постоянно от началото на коронавирус рецесията МОН трансферира отговорността за организирането на този развой на шефовете. Те в тази пандемия дават отговор за всичко. Сега ще би трябвало да търсят медицински лица, родители доброволци или подпомагане на посредници и БЧК.
Като се има поради, че занапред ще излиза наяве къде какъв брой родители ще разрешат тестването, с цел да се доставят и нужните количества проби, ще е героизъм децата да се върнат в класните стаи преди изборите.
Да си отговорим на въпросите за действителните претекстове против тестването, с ангажимента, че тези, които го регламентираха, направиха всичко допустимо да предложат най-куция вид.
Учителите са срещу, а зад причините, прозира страхът, че при връщане в кланите стаи са под риск да се заразят. Както сподели статистиката, няма и 50% ваксинирани, въпреки в някои други страни неимунизираните им сътрудници да са в неплатен отпуск.
Родителите са срещу, тъй като един позитивен тест ще карантинира семейството за 10 дни. Това е сериозен мотив за страна, в която огромна част от инфектираните си траят, с цел да не търпят дискомфорта на изолацията.
МОН искрено не знаят какво вършат - хем се докараха дотук, тъй като проспаха лятото, хем следващата вълна не стихва, хем идват избори. В тази обстановка прекомерно допустимо е учениците да се върнат в клас през пролетта. Освен в случай че учителите и родителите не преживеят трагичното тестване със слюнка.
Като че ли най-лошото, което може да им се случи в този живот, е да изсмучат една близалка или да плюят два пъти седмично в хартиено пликче.
Майчинските групи кипнаха от мнения по тематиката - за какво не е имало осведомителна акция, по какъв начин ще стоят гладни децата им 30 минути, за какво не им е предоставено видео, с цел да се срещнат с процеса на тестване, за какво учителят от видеофилмчето прави проби с едни и същи ръкавици и по какъв начин това може да популяризира болестта и да компрометира резултатите от тестването; по какъв начин ще се срине душeвността на децата, които дадат позитивна проба и така нататък, и така нататък
Преди седмици със същия жар обясняваха, че онлайн образованието депресира децата; изолацията ги прави асоциални. Негодуваха против работещите заведения и затворените учебни заведения и вещаеха духовна гибел на страната, в която можеш да заведеш детето на ресторант, само че не и на учебно заведение.
Безнадеждните конспиратори напряко приканват тези проби да не се вършат от никого. Според тях " с помощта на дългите години иго, измами и фалш в България " ние сме станали " трезвомислещи във всяка обстановка ", а не " коне с капаци " като другите европейци. Други пригласят, че в случай че в този момент се съгласим с тестването на децата, по този начин ще си остане до края, тъй като те и маските щяха да бъдат за месец, а пък видяхме какво стана.
" Народопсихология " - по този начин дефинира повода за нежеланието на българите да се имунизират здравният министър, който преди седмица се срещна с посланиците на страните от Европейски Съюз у нас. Прословутата ни народопсихология е пояснение за всичко - за корупцията, за бедността, за неналичието на съответна правосъдна система, а откогато сме в пандемия и за здравната рецесия, от която не можем да излезем. Сега народопсихологията е пояснение и за съпротивата на родителите против тестването на децата, сякаш е международен казус.
Но в заверата те не са сами.
Класна ръководителка призовала родителите да не подават заявления със единодушие за тестването, с цел да продължат да учат най-малките онлайн - споделя майка в обществените мрежи. При по-малко от 50% съгласни, отдалеченото образование продължава. Някои родители са възмутени, други не толкоз.
Според информацията на МОН, към началото на ноември, изцяло имунизираните учители са над 40%. Преди време на един от брифингите на към момента съществуващия НОЩ бяха съобщили сходни данни, когато се отчитаха имунизираните по етапи медици и учители, нали бяха първи. Впоследствие се оказа, че цифрите надалеч не са толкоз оптимистични и процентът спадна към 28. МОН се окуражиха, проведоха срещи на педагозите с специалисти, само че и това не можа да убеди българския преподавател, който въпреки всичко е човек с висше обучение. Вместо да повярва на науката, която е предназначен на преподава, нашият просветник блесна с въпроси от вида: " Колко още ще говорите за имунизациите, които са вода? " и провокира справедливия яд на един от най-хубавите ни вирусолози - проф. Радка Аргирова. Същата обикаля учебните заведения с други специалисти, с цел да убеждава педагозите ни да се имунизират.
Какво желаят учителите? Роптаят против онлайн образованието, изисквало доста повече време за подготовка на електронните запаси и часове пред монитора, въпреки това - са срещу онлайн образованието в следващия пик на епидемията. Ясно е, че с такива настройки до единодушие не може да се стигне.
Не оказват помощ и от МОН. След дълги съвещания, работни групи, прекачване на топката към здравното министерство и назад, излязоха с инструкции по какъв начин ще се реализира двукратното тестване на дребните възпитаници.
Не помогнаха, а можеха да препишат от Германия, Англия, Гърция, Австрия и други страни. Там учениците се тестват у дома, някъде с видео, резултатите се носят в учебно заведение, а позитивните въобще не стъпват там. В някои немски провинции даже няма щадящи проби - бъркат в носовете и не им хрумва да недоволстват.
Нашата " организация " обаче планува тестване в учебно заведение, в класната стая. Тестовете ще прави здравно лице и/или учител или непедагогически експерт, избран от шефа. Допустимо е присъединяване на доброволци - родители, посредници, БЧК и други, които разполагат със зелен документ.
Тестването у дома надали е сигурен вид, не може да се работи на доверие у нас, тук дори европейските документи се фалшифицират.
И въпреки всичко незадълбочен взор незабавно ще види пробойните в така наречен " организация ". Имаш зараза, която се популяризира по въздушно-капков път, само че ще вкараш децата в една стая, а след това, в случай че някое излезе позитивно, ще го изолираш, откакто към този момент е прекарало 30 минути с останалите.
Според МОН целият развой в един клас със общоприетите 26-28 възпитаници (да ги броим 10-15 при 50% присъствие) лишава 30 минути. Учителите считат, че няма да са задоволителни. Сигурно са прави, въпреки всичко те работят на терен.
Кой ще тества - измежду педагозите има сериозен отпор против разпореждането те да вършат тестванията. Основният им мотив е, че не са медицински лица - факт, само че надали е нужно да си учил медицина, с цел да направиш тест със слюнка. По-гнусливите са искрено срещу да работят с сходен " биологичен материал ". Трети са мощно обезпокоени дали децата ще бъдат задоволително дисциплинирани да изтърпят този развой, без да се надплюват.
Както постоянно от началото на коронавирус рецесията МОН трансферира отговорността за организирането на този развой на шефовете. Те в тази пандемия дават отговор за всичко. Сега ще би трябвало да търсят медицински лица, родители доброволци или подпомагане на посредници и БЧК.
Като се има поради, че занапред ще излиза наяве къде какъв брой родители ще разрешат тестването, с цел да се доставят и нужните количества проби, ще е героизъм децата да се върнат в класните стаи преди изборите.
Да си отговорим на въпросите за действителните претекстове против тестването, с ангажимента, че тези, които го регламентираха, направиха всичко допустимо да предложат най-куция вид.
Учителите са срещу, а зад причините, прозира страхът, че при връщане в кланите стаи са под риск да се заразят. Както сподели статистиката, няма и 50% ваксинирани, въпреки в някои други страни неимунизираните им сътрудници да са в неплатен отпуск.
Родителите са срещу, тъй като един позитивен тест ще карантинира семейството за 10 дни. Това е сериозен мотив за страна, в която огромна част от инфектираните си траят, с цел да не търпят дискомфорта на изолацията.
МОН искрено не знаят какво вършат - хем се докараха дотук, тъй като проспаха лятото, хем следващата вълна не стихва, хем идват избори. В тази обстановка прекомерно допустимо е учениците да се върнат в клас през пролетта. Освен в случай че учителите и родителите не преживеят трагичното тестване със слюнка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ