Купуваме сигурност, която сами пропиляхме
До 10 ноември остават малко дни. Защо да не спретнем поредност от тържества и един боен церемониал под лозунга " 30 години народна власт "? Точно за парада ми е думата. Има с какво да го създадем. Бащите ни са се погрижили за това.
Над столицата могат да прелетят няколко изтребителя от наличните МиГ-29, които пазеха и пазят въздушното ни пространство повече от три десетилетия във времената на Варшавския контракт и на Североатлантическия пакт. А за какво не и щурмовакът-бомбардировач Су-25? Той пък е на въоръжение у нас от 1986 година И ще бъде още веднъж след ремонта в Беларус. Още по-стар от демокрацията е вертолетът боец Ми-17. Той лети у нас от 1985 година Дълго носеше националния трикольор на Гергьовден и гасеше горски пожари. Случиха му се някои случки, само че не е за отписване. Ранният следобяд на 17 юни 1979 година на несъществуващото към този момент военно летище в Пловдив, където през днешния ден се намира жилищният комплекс " Тракия ", първата четворка Ми-24 идва в България. Той е баткото в ударната ни авиация. Своеобразно самопризнание за Ми-24 е присъединяване му в огромния боен церемониал на 9 септември 1981 година по случай честването на " 1300 години България ". В края на август 14 вертолета Ми-24 са пребазирани на летище Божурище до София. Вертолетният строй от четири тройки или общо 12 машини е допълнен от три Ми-8. Но това е преди 38 години.
Разполагаме, несъмнено, и с
чеда на демокрацията
Вертолетите " Кугар " са не по-малко потребни за армията, въпреки че някои политици понякога питат защо са били купени. Както и за " Пилатус " -ите. И за " Спартан " -ите, които доста постоянно са на филантропична задача. В днешно време, обаче, партийно-политическите съображения в националната сигурност и защитата не са изключения, а по-скоро нещо нормално. Изпълнението на едно такова решение да вземем за пример може да обезпечи американските Ф-16 за парадите на 6 май след 6-7 години. Във флота също си имаме чеда на демокрацията. Плават фрегати втора ръка. Скоро ще посрещнем и два кораба минни ловци, които също са използвани. Нови там са вертолетите " Пантер ", само че към тях следва да прибавим един, към този момент употребен, " Долфин ". Изобщо флотът ни, който се популяризира в Балканската война, торпилирайки най-известния турски крайцер " Хамидие ", по-скоро се разделя с техниката си или попълня строя с втора ръка. Най-вероятно по тази формула ще се сбъдне и фантазията на още живите подводничари - да имаме подводница и в морето, а освен в музея. Ослушваме се дали някой няма да се откаже от неговата, с цел да я вземем. (Не единствено Военноморски сили останаха без подводния флот. И пехотата си няма към този момент Ракетни войски.) Сега гледаме към двата патрулни кораба, за които чакаме контракт до пролетта. Дано не се препънат нещата, както стана преди близо две години. Но ние сме майстори на актуализациите. За година-две актуализирахме освен плановете за корабите и самолетите, само че и държавния бюджет. Сега, както вървят нещата с измененията в схемите за заплащане, може да се стигне до нови актуализации.
Но да се върнем на тематиката за военния церемониал и за пехотата. Нови бойни машини
скоро няма да влязат в строя,
само че пък си имаме остарели. И те са отпреди демокрацията. Засега правят работа. Както и танковете Т-72 от 1973 година Очаква се 10 да излязат от ремонт във военния цех в Търговище. Нарязахме Т-55 и в този момент можем единствено да съжаляваме.
Все отново, съгласно Плана за развиване на Въоръжените сили, до 2020 година България би трябвало да има 90 танка, 404 бронирани бойни машини, 190 артилерийски системи, 29 бойни самолета, 7 бойни кораба и 4 безпилотни самолета. Все по-малко обаче модернизацията на Въоръжените ни сили зависи от нас. Депутатите гласоподават едно, само че по-късно става друго. Платихме едновременно на Съединени американски щати осемте самолета Ф-16, а трябваше заплащането да бъде разсрочено. Сега решаваме, че ще изплащаме бойните машини не в продължение на 12 години, а на 8, като натоварваме последните две. За страдание нямаме стопанска система, която да посрещне най-малко част от проблемите на превъоръжаването. Вместо да заплаща на българската отбранителна индустрия, народът ни си дава парите на други страни. Да, тук също има политически пояснения. " Купуваме сигурност ", е лозунгът на доста властимащи и кръжащи към тях. Така е, като не можем сами да си я създадем, ще я купуваме.
За парада, несъмнено,
ще трябват и хора
Защото по жълтите плочки на столицата не могат да маршируват тактики, закони, стратегии и проекти, с които съкращавахме числеността на армията ни. За да стигнем до ситуацията, когато през днешния ден вършим национална акция " Бъди боец " за превъзмогване на некомплекта. Както споделя народът, каквото човек самичък си направи, никой не може да му го направи. И изборите преди ден затвърждават тази максима...
Българинът, обаче, е феномен. От какви ли обстановки не е излизал. И във войни, и в спокойно време. Така е и в този момент. Има армия, има и хора в нея. Независимо, че им дават по лъжичка, единствено и единствено да не смъкват униформите. Тази година 10 % по-големи заплати, следващата година още 10 и така нататък А на други - двойно и тройно. Но тя, армията, е привикнала да си мълчи. А и политиците направиха по този начин законите, че от всички структури на системата за национална сигурност само военнослужещите нямат свое професионално посланичество за разговор с властта.
Сякаш е по-добре да изчакаме с парада на демокрацията. Поне до идващия празник... Впрочем, демокрацията надали се нуждае от боен церемониал. Ако въобще я има, несъмнено. По-скоро ние се нуждаем от равносметка какво се случи през последите три десетилетия, в това число в защитата и Въоръжените сили.
Над столицата могат да прелетят няколко изтребителя от наличните МиГ-29, които пазеха и пазят въздушното ни пространство повече от три десетилетия във времената на Варшавския контракт и на Североатлантическия пакт. А за какво не и щурмовакът-бомбардировач Су-25? Той пък е на въоръжение у нас от 1986 година И ще бъде още веднъж след ремонта в Беларус. Още по-стар от демокрацията е вертолетът боец Ми-17. Той лети у нас от 1985 година Дълго носеше националния трикольор на Гергьовден и гасеше горски пожари. Случиха му се някои случки, само че не е за отписване. Ранният следобяд на 17 юни 1979 година на несъществуващото към този момент военно летище в Пловдив, където през днешния ден се намира жилищният комплекс " Тракия ", първата четворка Ми-24 идва в България. Той е баткото в ударната ни авиация. Своеобразно самопризнание за Ми-24 е присъединяване му в огромния боен церемониал на 9 септември 1981 година по случай честването на " 1300 години България ". В края на август 14 вертолета Ми-24 са пребазирани на летище Божурище до София. Вертолетният строй от четири тройки или общо 12 машини е допълнен от три Ми-8. Но това е преди 38 години.
Разполагаме, несъмнено, и с
чеда на демокрацията
Вертолетите " Кугар " са не по-малко потребни за армията, въпреки че някои политици понякога питат защо са били купени. Както и за " Пилатус " -ите. И за " Спартан " -ите, които доста постоянно са на филантропична задача. В днешно време, обаче, партийно-политическите съображения в националната сигурност и защитата не са изключения, а по-скоро нещо нормално. Изпълнението на едно такова решение да вземем за пример може да обезпечи американските Ф-16 за парадите на 6 май след 6-7 години. Във флота също си имаме чеда на демокрацията. Плават фрегати втора ръка. Скоро ще посрещнем и два кораба минни ловци, които също са използвани. Нови там са вертолетите " Пантер ", само че към тях следва да прибавим един, към този момент употребен, " Долфин ". Изобщо флотът ни, който се популяризира в Балканската война, торпилирайки най-известния турски крайцер " Хамидие ", по-скоро се разделя с техниката си или попълня строя с втора ръка. Най-вероятно по тази формула ще се сбъдне и фантазията на още живите подводничари - да имаме подводница и в морето, а освен в музея. Ослушваме се дали някой няма да се откаже от неговата, с цел да я вземем. (Не единствено Военноморски сили останаха без подводния флот. И пехотата си няма към този момент Ракетни войски.) Сега гледаме към двата патрулни кораба, за които чакаме контракт до пролетта. Дано не се препънат нещата, както стана преди близо две години. Но ние сме майстори на актуализациите. За година-две актуализирахме освен плановете за корабите и самолетите, само че и държавния бюджет. Сега, както вървят нещата с измененията в схемите за заплащане, може да се стигне до нови актуализации.
Но да се върнем на тематиката за военния церемониал и за пехотата. Нови бойни машини
скоро няма да влязат в строя,
само че пък си имаме остарели. И те са отпреди демокрацията. Засега правят работа. Както и танковете Т-72 от 1973 година Очаква се 10 да излязат от ремонт във военния цех в Търговище. Нарязахме Т-55 и в този момент можем единствено да съжаляваме.
Все отново, съгласно Плана за развиване на Въоръжените сили, до 2020 година България би трябвало да има 90 танка, 404 бронирани бойни машини, 190 артилерийски системи, 29 бойни самолета, 7 бойни кораба и 4 безпилотни самолета. Все по-малко обаче модернизацията на Въоръжените ни сили зависи от нас. Депутатите гласоподават едно, само че по-късно става друго. Платихме едновременно на Съединени американски щати осемте самолета Ф-16, а трябваше заплащането да бъде разсрочено. Сега решаваме, че ще изплащаме бойните машини не в продължение на 12 години, а на 8, като натоварваме последните две. За страдание нямаме стопанска система, която да посрещне най-малко част от проблемите на превъоръжаването. Вместо да заплаща на българската отбранителна индустрия, народът ни си дава парите на други страни. Да, тук също има политически пояснения. " Купуваме сигурност ", е лозунгът на доста властимащи и кръжащи към тях. Така е, като не можем сами да си я създадем, ще я купуваме.
За парада, несъмнено,
ще трябват и хора
Защото по жълтите плочки на столицата не могат да маршируват тактики, закони, стратегии и проекти, с които съкращавахме числеността на армията ни. За да стигнем до ситуацията, когато през днешния ден вършим национална акция " Бъди боец " за превъзмогване на некомплекта. Както споделя народът, каквото човек самичък си направи, никой не може да му го направи. И изборите преди ден затвърждават тази максима...
Българинът, обаче, е феномен. От какви ли обстановки не е излизал. И във войни, и в спокойно време. Така е и в този момент. Има армия, има и хора в нея. Независимо, че им дават по лъжичка, единствено и единствено да не смъкват униформите. Тази година 10 % по-големи заплати, следващата година още 10 и така нататък А на други - двойно и тройно. Но тя, армията, е привикнала да си мълчи. А и политиците направиха по този начин законите, че от всички структури на системата за национална сигурност само военнослужещите нямат свое професионално посланичество за разговор с властта.
Сякаш е по-добре да изчакаме с парада на демокрацията. Поне до идващия празник... Впрочем, демокрацията надали се нуждае от боен церемониал. Ако въобще я има, несъмнено. По-скоро ние се нуждаем от равносметка какво се случи през последите три десетилетия, в това число в защитата и Въоръжените сили.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ