Александър Сабанов, депутат от „Обединени патриоти“, пред „Труд“: България може да нарасне, без да влиза във война
Дни след първата у нас всеобща замяна на турско-арабските имена на стотици местности с български беседваме с депутата от „ Обединени патриоти “ Александър Сабанов за смисъла на тази смяна, за извоюваните корекции в оценяването на планове по оперативните стратегии, които ще дадат късмет на всички изоставащи райони да печелят евросредства, за новооткрити български територии по поречието на р. Дунав, за отхвърли на земеделското министерство да даде преференции на районните мандри при доставки за учебните заведения и за резултата от честите кавги в Народното събрание.
– Г-н Сабанов, преди дни Вътрешна македонска революционна организация, от чиято гражданска квота влязохте в Народното събрание, се поздрави с триумф в Стара Загора, откакто по самодейност на партията локалният парламент гласоподава смяна на турско-арабските имена на над 800 местности. Ще има ли продължение на тази концепция и в други градове и няма ли това да нагнети етническо напрежение?
– При предпочитание на общинските съветници и кметовете този модел може да се приложи на всички места. Лично аз го поддържам. В Стара Загора процесът лиши повече от година, бе съветван с почитан професор и имената бяха изменени с български в дословен превод. Затова изказванията на Движение за права и свободи, че става дума за нов възродителен развой са неуместни. Няма драма и скандал в това решение. Живеем в България и е редно наименованията на местности, улици и градове да са български. Не се сещам някъде в Турция или в европейските страни да има наименования на български.
– Предстои прерайониране на България, което към този момент разбуни духовете в цялата страна. Обсъжданите разновидности са три. Кой от тях ще тушира най-успешно районния дисбаланс, от който страдат доста области у нас?
– Това е въпрос на диспути, които още текат. Освен големия дисбаланс сред Северна и Южна България, установихме, че има подобен и сред Северозападна и Североизточна България. Първата беше и още е приоритет в оперативните стратегии, тъй като е най-зле. При деликатен обзор, който направихме в икономическата комисия, обаче стана ясно, че не е тъкмо по този начин. Да, Видин е зле, само че Враца е в пъти по-напред от Силистра, Търговище и Разград, да вземем за пример. А те са в регион, където равнището на приходи се подвига поради Русе и Велико Търново и тъй като са отвън Северозапада, не могат да се възползват от спомагателни точки при оценка на плановете си.
– Ще бъде ли поправена тази неправда?
– Корекциите към този момент са направени. Министерството на стопанската система одобри концепцията, която предложих, да се слезе на по-ниско равнище на оценка – не по региони, а по области. От юни по новите оперативни стратегии дребни и неразвити райони, които са отвън Северозапада, също ще получават спомагателни точки. Така бизнесът там ще има късмет да кандидаства сполучливо за евросредства за нововъведения, за закупуване на техника и други
– На кръгла маса в Силистра лансирахте концепция в града с общинско и държавно присъединяване да се сътвори индустриална зона. Това ли е разновидността да се спре обезлюдяването, което визира и доста други български райони?
– Убеден съм, че това е методът. В цяла Северна България за 14 година популацията е намаляло с 14%, до момента в който в Южна – с 2%. Инвестициите на север са 16%, а на юг – 84%. На глава от популацията в Силистра се падат 900 пъти по-малко вложения, в сравнение с в София. Няма по какъв начин да развиваме райони, без страната да има ангажимент да насочва към тях вложители. Затова смятам, че бъдещата зона би трябвало да е с държавно и общинско присъединяване. Сегашните индустриални зони в града са частни и оферират свободни терени на доста висока цена – 25 евро на кв. м, при 18-20 евро в Божурище. Затова липсва интерес. В бъдещата зона цените ще са естествени, а и набелязаното място е доста положително – покрай основен път, разпределителна станция за газ и жп линия. Волята е налице, в този момент на ход е общината. Ползите ще са големи, тъй като страната освен ще влага в инфраструктура, само че и ще популяризира зоната пред наши и непознати вложители. Шумен е образец – там общината направи сама индустриална зона и в този момент към този момент има дефицит на работна ръка. Надявам се това да се случи и в Силистра, и в други области от Северна България, тъй като има доста нашенци, които работят на открито и желаят да се завърнат вкъщи, стига да си намерят обичайно платена работа.
– Северът обаче изостава и поради неналичието на пътна инфраструктура.
– Не е тъкмо по този начин, най-малко за Силистра. Там има прелестни пътища за Шумен, Варна, Русе, жп гара и достъп до най-евтиния речен превоз посредством няколко пристанища. Има направления за бързо развиване, изключително в областта на преправянето на земеделска продукция. Глобално обаче несъответствието сред Севера и Юга ще бъде преодолян след реализацията на огромните инфраструктурни обекти – автомагистрала “Хемус”, пътя Варна-Бургас, тунела под Шипка. Голям минус е и съществуването единствено на два моста на р. Дунав, която вместо да бъде път към Западна Европа, още е граница. По-голямата част от товарите от Азия към Западна Европа минават през Свиленград, София и Сърбия. Втори мост на Русе, мост Силистра-Калъраш и фериботи сред по-малките общини са решението, което ще съживи регионите край реката и цяла Северна България. Въпрос на договаряния и сметки е дали това ще се случи с държавни, европейски пари или посредством концесии. Но би трябвало да спазим рекомендацията на Дунавската спогодба и на всеки 50-60 км от реката да има транспортни връзки с Румъния. Така ще се насърчи и подвижността на търговците и производителите на плодове и зеленчуци, които в този момент търпят загуби.
– Подкрепихте районните производители на млечни артикули за присъединяване в програмата „ Училищно мляко “ на фонд „ Земеделие “. Ще получат ли те по-лесен достъп до нея?
– Наредбата на министъра на земеделието мина през разискване в земеделската комисия на Народното събрание и извънредно бързо – единствено след ден, на 23 май бе импортирана в Министерския съвет без препоръчаните от мен преференции за районните производители. Доскоро търговците преобладаваха в стратегиите „ Училищен плод “ и „ Училищно мляко “. Договорите по тях подписват шефовете на учебни заведения, а цените са доста положителни – 60 ст. за 200 грама кисело мляко, да вземем за пример. Затова и апетитите са големи. Имаше сигнали от производители, че шефове и търговци се съюзяват в техен ущърб. Затова Министерство на земеделието и храните направи корекции в наредбата. При „ Училищен плод “ изискванията са положителни – има преференции за производителите, които са основани на разстояние до 140 км от обещано учебно заведение. Предложих на регионален принцип да има бонуси и за мандрите, само че това не бе отразено. В наредбата за „ Училищно мляко “ повече точки получават производителите с най-вече документи по БДС, който е наложителен стандарт за менюто в учебните заведения. Но 95% от производителите у нас нямат и трите документа – за кисело мляко, сирене и кашкавал. Следователно, базовото изискване на програмата – да се предизвикват локалните производители, още веднъж няма да се съблюдава, а ще завоюват няколко огромни компании. Няма да оставя нещата по този начин. Ще продължа да упорствам за нови корекции, тъй като страната е дебитор на районните производители, а тъкмо те са гръбнакът за развиването на стопанската система.
– Поддръжник сте на концепцията за топене на АЕЦ „ Белене “. Как оценявате срещата в Москва сред Бойко Борисов и Владимир Путин, на която България изрази подготвеност да рестартира плана за атомната централа, а Русия – вероятно да ни включи към „ Турски поток “ и вероятно да прокара втора тръба под Черно море?
– Двата енергийни плана са основни за България. Срещата бе положително начало и се надявам да не е последната сред Борисов и Путин и администрациите на двете страни. Размразяването на плана АЕЦ „ Белене “ се поддържа от всички парламентарни сили и няма нищо по-нормално от това. Сега е значимо да гледаме не в предишното, а напред. И да не мислим, че контракти се подписват както при социализма, тъй като Русия е капиталистическа страна и мощен геостратегически фактор. Предстоят тежки договаряния, в които би трябвало да се спазарим за ползите на България. Защото няма по какъв начин да развиваме конкурентна стопанска система със безценен ток и газ.
– Точно това продължава да се случва у нас – от 1 юли токът и парното още веднъж нарастват поради скока на цената на газа.
– АЕЦ „ Белене “ и газовите планове неизбежно ще доведат до поевтиняване на цените на вътрешния пазар, по тази причина са стратегически. Трябва да си осигурим енергийна самостоятелност и различни доставки от Гърция и Азербайджан, които да ни подсигуряват успокоение и при ескалация на спора сред Русия и Украйна. Германия към този момент си реши този проблем посредством „ Северен поток “, и ние би трябвало да вземем ограничения и да работим без пристрастия. Намираме се на основно място на картата на Европа и би трябвало да го превърнем от проблем в изгода. Реализираните огромни енергийни планове биха били най-голямата гаранция за националната ни сигурност.
– Като приказваме за национална сигурност, стана ли ясно кой ще даде парите за договорката с ЧЕЗ? Бяхте член на парламентарната комисия по проблема, чиято работа някои Ваши сътрудници окачествиха като ялова.
– Не е ясно кой ще даде парите и няма по какъв начин да се разбере, преди да се подписа договорката. „ Инерком “ е взела гаранции от доста банки и още не е ясно коя от тях ще финансира сдружението. С тази комисия опозицията се опита да търси под вола теле и естествено не го откри. Притесненията на сътрудниците от Българска социалистическа партия бяха дали дребна компания ще успее да ръководи такова огромно сдружение, само че стана ясно, че настоящето управление и личният състав ще останат по местата си след промяната на собствеността. Това е гаранция, че няма да има земетресения. Останалото е просто частна комерсиална договорка. Положителното е, че Народното събрание одобри предлагането на „ Обединени патриоти “ КЕВР предплатено да ревизира покупко-продажби за над 20% от акциите на ЕРП-тата, а не както стана с ЧЕЗ – всички да научават пост фактум. Останалото просто бе следващия скандал, предизвикан от голи приказки в жанр „ една жена сподели “ – без доказателства, прокуратура и съд. У нас такива кавги са всекидневие. Много от тях са резултат от подправени вести, против което би трябвало да бъдат взети съществени ограничения.
– Законодателни промени против подправените вести ли имате поради?
– Да. Това е европейска самодейност, която ще използван и в националното ни законодателство. Клеветниците би трябвало да си получат заслуженото и да заплащат големи компенсации, в случай че не могат да потвърдят изказванията си в съда, а не както в този момент – омаскареният да потвърждава, че няма сестра. Така всички обществени персони ще имат успокоение да работят, вместо да треперят коя жълта медия ще ги сложи под прицел. И няма да приказваме, да вземем за пример, за госпожа Върбакова, която има история, бизнес и 100 милиона, като за Гинка от Пазарджик. Нужно е да спрем този звук на опростачване.
– Но подобен звук нерядко се чува и от парламентарната трибуна…
– И това имам поради. Първи мандат съм в Народното събрание и не съм очаквал да видя и чуя толкоз изявления, изтъкани от на ниска цена популизъм. Затова доверието на хората в институциите непрестанно понижава. С държанието си опозицията разрушава държавността. Когато непрестанно приказваш, че всичко е корупция и е прогнило, автоматизирано обиждаш и 400 000 държавни чиновници, които работят, с цел да върви цялата страна.
– Само опозицията ли има такова държание?
– Не, само че за разлика от опозицията, ГЕРБ изгониха някои свои хора, които вкарваха тона на омразата и си позволяваха личностни обиди. Като парламентаристи би трябвало да се съобразяваме с нормите на държание, в това число и в обществените мрежи.
– Рибари от вашия регион преди време ви сезираха, че румънски гранични служители на реда ги гонят по Дунава. Помогнахте ли им?
– Покрай драмата на риболовците стана ясно, че по р. Дунав има нови български територии, за които до неотдавна не сме подозирали. Границата ни с Румъния по реката е регламентирана от Софийската спогодба през 1908 година В документа написа, че на всеки 10 година би трябвало да се прави обзор на териториите, като тези от лявата част на талвега остават румънски, а от дясната – български. Такъв е о. Ветрен, който обаче е изникнал 20 година след подписването на конвенцията. Тъй като не е разказан в нея и макар рекомендацията 110 година обзор на териториите не е юридически, нашият остров го охранява румънската гранична полиция. А преди години той даже е бил част от българския бряг и хората са ходели там да добиват дървен материал с каруци. Оказва се, че по поречието на Дунав за малко повече от век са се появили и други нови острови, а съществували преди са изчезнали. Проучвам въпроса и ще бъда горделив, в случай че допринеса България да усили територията си и то без война.
Нашият посетител
Александър Сабанов е първи мандат народен представител от “Обединени патриоти ”. Влиза в Народното събрание от гражданската квота на Вътрешна македонска революционна организация. Роден е през 1975 година в Силистра. Завършил е Математическата гимназия в родния си град и УНСС. Занимавал се е с частен бизнес. През 2008 година е определен за ръководител на общинския съвет в Силистра. Два пъти е бил претендент за кмет на града и стига на балотаж – през 2011 година го издига локална коалиция “Гражданско единение ”, а през 2015 година е подсилен от Вътрешна македонска революционна организация и Република България. На парламентарните избори през 2017 година е лидер на листата на “Обединени патриоти ” в Силистра и е определен за депутат. Член е на парламентарните комисии по стопанска система и туризъм и земеделие и гори.
– Г-н Сабанов, преди дни Вътрешна македонска революционна организация, от чиято гражданска квота влязохте в Народното събрание, се поздрави с триумф в Стара Загора, откакто по самодейност на партията локалният парламент гласоподава смяна на турско-арабските имена на над 800 местности. Ще има ли продължение на тази концепция и в други градове и няма ли това да нагнети етническо напрежение?
– При предпочитание на общинските съветници и кметовете този модел може да се приложи на всички места. Лично аз го поддържам. В Стара Загора процесът лиши повече от година, бе съветван с почитан професор и имената бяха изменени с български в дословен превод. Затова изказванията на Движение за права и свободи, че става дума за нов възродителен развой са неуместни. Няма драма и скандал в това решение. Живеем в България и е редно наименованията на местности, улици и градове да са български. Не се сещам някъде в Турция или в европейските страни да има наименования на български.
– Предстои прерайониране на България, което към този момент разбуни духовете в цялата страна. Обсъжданите разновидности са три. Кой от тях ще тушира най-успешно районния дисбаланс, от който страдат доста области у нас?
– Това е въпрос на диспути, които още текат. Освен големия дисбаланс сред Северна и Южна България, установихме, че има подобен и сред Северозападна и Североизточна България. Първата беше и още е приоритет в оперативните стратегии, тъй като е най-зле. При деликатен обзор, който направихме в икономическата комисия, обаче стана ясно, че не е тъкмо по този начин. Да, Видин е зле, само че Враца е в пъти по-напред от Силистра, Търговище и Разград, да вземем за пример. А те са в регион, където равнището на приходи се подвига поради Русе и Велико Търново и тъй като са отвън Северозапада, не могат да се възползват от спомагателни точки при оценка на плановете си.
– Ще бъде ли поправена тази неправда?
– Корекциите към този момент са направени. Министерството на стопанската система одобри концепцията, която предложих, да се слезе на по-ниско равнище на оценка – не по региони, а по области. От юни по новите оперативни стратегии дребни и неразвити райони, които са отвън Северозапада, също ще получават спомагателни точки. Така бизнесът там ще има късмет да кандидаства сполучливо за евросредства за нововъведения, за закупуване на техника и други
– На кръгла маса в Силистра лансирахте концепция в града с общинско и държавно присъединяване да се сътвори индустриална зона. Това ли е разновидността да се спре обезлюдяването, което визира и доста други български райони?
– Убеден съм, че това е методът. В цяла Северна България за 14 година популацията е намаляло с 14%, до момента в който в Южна – с 2%. Инвестициите на север са 16%, а на юг – 84%. На глава от популацията в Силистра се падат 900 пъти по-малко вложения, в сравнение с в София. Няма по какъв начин да развиваме райони, без страната да има ангажимент да насочва към тях вложители. Затова смятам, че бъдещата зона би трябвало да е с държавно и общинско присъединяване. Сегашните индустриални зони в града са частни и оферират свободни терени на доста висока цена – 25 евро на кв. м, при 18-20 евро в Божурище. Затова липсва интерес. В бъдещата зона цените ще са естествени, а и набелязаното място е доста положително – покрай основен път, разпределителна станция за газ и жп линия. Волята е налице, в този момент на ход е общината. Ползите ще са големи, тъй като страната освен ще влага в инфраструктура, само че и ще популяризира зоната пред наши и непознати вложители. Шумен е образец – там общината направи сама индустриална зона и в този момент към този момент има дефицит на работна ръка. Надявам се това да се случи и в Силистра, и в други области от Северна България, тъй като има доста нашенци, които работят на открито и желаят да се завърнат вкъщи, стига да си намерят обичайно платена работа.
– Северът обаче изостава и поради неналичието на пътна инфраструктура.
– Не е тъкмо по този начин, най-малко за Силистра. Там има прелестни пътища за Шумен, Варна, Русе, жп гара и достъп до най-евтиния речен превоз посредством няколко пристанища. Има направления за бързо развиване, изключително в областта на преправянето на земеделска продукция. Глобално обаче несъответствието сред Севера и Юга ще бъде преодолян след реализацията на огромните инфраструктурни обекти – автомагистрала “Хемус”, пътя Варна-Бургас, тунела под Шипка. Голям минус е и съществуването единствено на два моста на р. Дунав, която вместо да бъде път към Западна Европа, още е граница. По-голямата част от товарите от Азия към Западна Европа минават през Свиленград, София и Сърбия. Втори мост на Русе, мост Силистра-Калъраш и фериботи сред по-малките общини са решението, което ще съживи регионите край реката и цяла Северна България. Въпрос на договаряния и сметки е дали това ще се случи с държавни, европейски пари или посредством концесии. Но би трябвало да спазим рекомендацията на Дунавската спогодба и на всеки 50-60 км от реката да има транспортни връзки с Румъния. Така ще се насърчи и подвижността на търговците и производителите на плодове и зеленчуци, които в този момент търпят загуби.
– Подкрепихте районните производители на млечни артикули за присъединяване в програмата „ Училищно мляко “ на фонд „ Земеделие “. Ще получат ли те по-лесен достъп до нея?
– Наредбата на министъра на земеделието мина през разискване в земеделската комисия на Народното събрание и извънредно бързо – единствено след ден, на 23 май бе импортирана в Министерския съвет без препоръчаните от мен преференции за районните производители. Доскоро търговците преобладаваха в стратегиите „ Училищен плод “ и „ Училищно мляко “. Договорите по тях подписват шефовете на учебни заведения, а цените са доста положителни – 60 ст. за 200 грама кисело мляко, да вземем за пример. Затова и апетитите са големи. Имаше сигнали от производители, че шефове и търговци се съюзяват в техен ущърб. Затова Министерство на земеделието и храните направи корекции в наредбата. При „ Училищен плод “ изискванията са положителни – има преференции за производителите, които са основани на разстояние до 140 км от обещано учебно заведение. Предложих на регионален принцип да има бонуси и за мандрите, само че това не бе отразено. В наредбата за „ Училищно мляко “ повече точки получават производителите с най-вече документи по БДС, който е наложителен стандарт за менюто в учебните заведения. Но 95% от производителите у нас нямат и трите документа – за кисело мляко, сирене и кашкавал. Следователно, базовото изискване на програмата – да се предизвикват локалните производители, още веднъж няма да се съблюдава, а ще завоюват няколко огромни компании. Няма да оставя нещата по този начин. Ще продължа да упорствам за нови корекции, тъй като страната е дебитор на районните производители, а тъкмо те са гръбнакът за развиването на стопанската система.
– Поддръжник сте на концепцията за топене на АЕЦ „ Белене “. Как оценявате срещата в Москва сред Бойко Борисов и Владимир Путин, на която България изрази подготвеност да рестартира плана за атомната централа, а Русия – вероятно да ни включи към „ Турски поток “ и вероятно да прокара втора тръба под Черно море?
– Двата енергийни плана са основни за България. Срещата бе положително начало и се надявам да не е последната сред Борисов и Путин и администрациите на двете страни. Размразяването на плана АЕЦ „ Белене “ се поддържа от всички парламентарни сили и няма нищо по-нормално от това. Сега е значимо да гледаме не в предишното, а напред. И да не мислим, че контракти се подписват както при социализма, тъй като Русия е капиталистическа страна и мощен геостратегически фактор. Предстоят тежки договаряния, в които би трябвало да се спазарим за ползите на България. Защото няма по какъв начин да развиваме конкурентна стопанска система със безценен ток и газ.
– Точно това продължава да се случва у нас – от 1 юли токът и парното още веднъж нарастват поради скока на цената на газа.
– АЕЦ „ Белене “ и газовите планове неизбежно ще доведат до поевтиняване на цените на вътрешния пазар, по тази причина са стратегически. Трябва да си осигурим енергийна самостоятелност и различни доставки от Гърция и Азербайджан, които да ни подсигуряват успокоение и при ескалация на спора сред Русия и Украйна. Германия към този момент си реши този проблем посредством „ Северен поток “, и ние би трябвало да вземем ограничения и да работим без пристрастия. Намираме се на основно място на картата на Европа и би трябвало да го превърнем от проблем в изгода. Реализираните огромни енергийни планове биха били най-голямата гаранция за националната ни сигурност.
– Като приказваме за национална сигурност, стана ли ясно кой ще даде парите за договорката с ЧЕЗ? Бяхте член на парламентарната комисия по проблема, чиято работа някои Ваши сътрудници окачествиха като ялова.
– Не е ясно кой ще даде парите и няма по какъв начин да се разбере, преди да се подписа договорката. „ Инерком “ е взела гаранции от доста банки и още не е ясно коя от тях ще финансира сдружението. С тази комисия опозицията се опита да търси под вола теле и естествено не го откри. Притесненията на сътрудниците от Българска социалистическа партия бяха дали дребна компания ще успее да ръководи такова огромно сдружение, само че стана ясно, че настоящето управление и личният състав ще останат по местата си след промяната на собствеността. Това е гаранция, че няма да има земетресения. Останалото е просто частна комерсиална договорка. Положителното е, че Народното събрание одобри предлагането на „ Обединени патриоти “ КЕВР предплатено да ревизира покупко-продажби за над 20% от акциите на ЕРП-тата, а не както стана с ЧЕЗ – всички да научават пост фактум. Останалото просто бе следващия скандал, предизвикан от голи приказки в жанр „ една жена сподели “ – без доказателства, прокуратура и съд. У нас такива кавги са всекидневие. Много от тях са резултат от подправени вести, против което би трябвало да бъдат взети съществени ограничения.
– Законодателни промени против подправените вести ли имате поради?
– Да. Това е европейска самодейност, която ще използван и в националното ни законодателство. Клеветниците би трябвало да си получат заслуженото и да заплащат големи компенсации, в случай че не могат да потвърдят изказванията си в съда, а не както в този момент – омаскареният да потвърждава, че няма сестра. Така всички обществени персони ще имат успокоение да работят, вместо да треперят коя жълта медия ще ги сложи под прицел. И няма да приказваме, да вземем за пример, за госпожа Върбакова, която има история, бизнес и 100 милиона, като за Гинка от Пазарджик. Нужно е да спрем този звук на опростачване.
– Но подобен звук нерядко се чува и от парламентарната трибуна…
– И това имам поради. Първи мандат съм в Народното събрание и не съм очаквал да видя и чуя толкоз изявления, изтъкани от на ниска цена популизъм. Затова доверието на хората в институциите непрестанно понижава. С държанието си опозицията разрушава държавността. Когато непрестанно приказваш, че всичко е корупция и е прогнило, автоматизирано обиждаш и 400 000 държавни чиновници, които работят, с цел да върви цялата страна.
– Само опозицията ли има такова държание?
– Не, само че за разлика от опозицията, ГЕРБ изгониха някои свои хора, които вкарваха тона на омразата и си позволяваха личностни обиди. Като парламентаристи би трябвало да се съобразяваме с нормите на държание, в това число и в обществените мрежи.
– Рибари от вашия регион преди време ви сезираха, че румънски гранични служители на реда ги гонят по Дунава. Помогнахте ли им?
– Покрай драмата на риболовците стана ясно, че по р. Дунав има нови български територии, за които до неотдавна не сме подозирали. Границата ни с Румъния по реката е регламентирана от Софийската спогодба през 1908 година В документа написа, че на всеки 10 година би трябвало да се прави обзор на териториите, като тези от лявата част на талвега остават румънски, а от дясната – български. Такъв е о. Ветрен, който обаче е изникнал 20 година след подписването на конвенцията. Тъй като не е разказан в нея и макар рекомендацията 110 година обзор на териториите не е юридически, нашият остров го охранява румънската гранична полиция. А преди години той даже е бил част от българския бряг и хората са ходели там да добиват дървен материал с каруци. Оказва се, че по поречието на Дунав за малко повече от век са се появили и други нови острови, а съществували преди са изчезнали. Проучвам въпроса и ще бъда горделив, в случай че допринеса България да усили територията си и то без война.
Нашият посетител
Александър Сабанов е първи мандат народен представител от “Обединени патриоти ”. Влиза в Народното събрание от гражданската квота на Вътрешна македонска революционна организация. Роден е през 1975 година в Силистра. Завършил е Математическата гимназия в родния си град и УНСС. Занимавал се е с частен бизнес. През 2008 година е определен за ръководител на общинския съвет в Силистра. Два пъти е бил претендент за кмет на града и стига на балотаж – през 2011 година го издига локална коалиция “Гражданско единение ”, а през 2015 година е подсилен от Вътрешна македонска революционна организация и Република България. На парламентарните избори през 2017 година е лидер на листата на “Обединени патриоти ” в Силистра и е определен за депутат. Член е на парламентарните комисии по стопанска система и туризъм и земеделие и гори.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ