Технологичният изолаторен заместител не е интересен
- Дни преди третия опит за разкриване на " София филм фест " тази година - и надяваме се, втори сполучлив, дано напомним: през март се наложи да отмените фестивала безусловно „ от през днешния ден за през вчерашния ден “. Току-що обикновено беше приключило Берлинале, всичко за СФФ беше готово... Как изглеждаше този форсмажор от ваша позиция?
- Беше ненадейно. Не единствено Берлинале приключи обикновено с разпределяне на мечките в края на февруари, само че и белградският фест (който завърши на 8 март). Това беше последният фестивал преди рецесията. Ние пък бяхме първият в света, който трябваше да затвори завесата и да се отсрочи във времето. Това бе призрачен интервал за мен и екипа ми. Трябваше да взимам значими решения доста бързо и с цялата отговорност към всичко и всички. Още на 8 март след съвещанието на Министерския съвет сутринта и първата заповед на Министерство на здравеопазването затворихме Дома на киното. На 9-и излязоха заповедите на Столичната община и НФЦ, надлежно публично трябваше да обявим, че фестивалът няма да се състои и се отсрочва във времето. Трябваше да съобщим това на всички сътрудници, посетители, интернационалните и национални институции, участници с филми... В интервала 9-12 март, когато трябваше да се открие фестивалът, нямахме време за нищо друго, с изключение на да кажем по света и у нас, че фестивалът няма да го има през март и да го чакаме. И да не губим вяра – да си подсвиркваме с уста и гледаме на живота откъм светлата му страна (по Монти Пайтън).
През този плевел интервал се пробвах да подкрепям жизнен дух и да подвигам гарда на екипа ни. Пишех ежедневни мейли, които имаха някакви положителни послания и постоянно завършваха с музикален привет. Тъй като адреналинът при правене на огромно интернационално събитие стига пика си в мига, когато би трябвало да започва, е належащо време насъбраната сила да се разпръсне, с цел да се върнеш още веднъж в естественото агрегатно положение. След като не можех да представям посетители и филми, да повеждам диалози, да се появявам по медиите и да изсвирвам на китара на купоните, трябваше да измисля нещо, в което да вложа цялата тази сила. Спонтанно се роди концепцията за утопичен дневник на 24-тия СФФ. Кръстих го IMAGINE и първото му издание се появи в мрежата на 18 март. До края на май направихме 17 издания на дневника, в които имаше видеопослания от участници с филми или в журитата на феста, от другари на СФФ, измежду които Вим Вендерс, Тони Палмър, Кшищоф Зануси, мемоари какво се е случило на съответния ден преди години, музикални и видеопоздрави. Дори изпратихме „ писмо до Америка “ до Том Ханкс и Рита Уилсън… Може да се разноските из дневника тук:.
- Отмяната сигурно е обвързвана със обилни финансови загуби. Коронавирусната пандемия удари прекомерно мощно, от време на време и неизлечимо, стопанската система на културата, по какъв начин стоят нещата при вас в дълготраен проект? Ще оцелеете ли?
- Пандемията удари всичките ни действия: кинофестивал, пътуващ фестивал, Дом на киното, разпространяване на филми. Единствено филмовите продукции, с които бяхме ангажирани напролет, не пострадаха, тъй като бяха в постпродукция и изключителното състояние единствено забави завършването им. Оцеляването ни е обвързвано освен с нашата воля да останем. Ние не сме комерсиално дружество, произвеждащо артикули, които имат своя пазар, и моментното прекъсване на производството или затварянето на магазина единствено отсрочва във времето стигането до потребителя. Ние вършим културен артикул, при който няма заложена облага. Печалбата и насладата е този артикул да се осъществя и да стигне до фена. Ударът по културните оператори може да бъде преодолян с държавна интервенция. Институциите вкараха някои ограничения в тази посока. Първата реакция бе на Столичната община с програмата „ Солидарност в културата “. Наскоро Министерството на културата показа плана „ Едногодишна стратегия за поддръжка на частни организации в региона на изкуствата “. Целта на този план е да поддържа недържавните културни оператори, които са дейни в своята активност. За страдание тази държавна помощ се третира по регламента на Европейски Съюз 1407/2013 (правилото „ де минимис “) и се натрупва с други държавни поддържа, които съответните оператори са получили в последните 3 години за своята активност. Съответно организация като нашата, която е била подкрепяна по разнообразни планове през годините, е в неспособност да се възползва в цялостния размер на новата държавна помощ. А би трябвало, тъй като това е смисълът – да бъдат подкрепени дейните и потвърдилите се, с цел да оцелеят, и това, което вършат, да продължи и да се развива. Очаквам държавните институции да отворят нови форми на поддръжка на културния бранш. Иначе няма да успеем да стъпим на краката си.
- В края на юни направихте първи опит за „ рестарт “ на фестивала с прожекции главно навън и в интернет. В същото време Кан, Карлови Вари и редица други тъкмо в този интервал анулираха изцяло тазгодишните си издания; някои като Анеси пък се организираха напълно цифрово. На процедура бяхте първите с живо издание, нали?
- Бяхме първите, които дръзнаха да има смесено издание. Още в края на март някои фестивали незабавно минаха онлайн (Вилнюс, Копенхаген). И с огромен триумф, тъй като всички си седяха у дома. Други ги последваха. България бе една от първите страни в света, която възобнови опцията за кинопрожекции в естествени кина, несъмнено, с понижен потенциал на залите. Не че някой ходеше на кино. Но най-малко вратите бяха отворени.
- „ София филм фест – лято “ си беше безразсъдна храброст. От една страна – публиката не беше подготвена да излезе и да се забавлява, от друга – помня анулираните и прекратени поради поройни дъждове и стихии прожекции на него...
- Трябваше да се рискува. Съдържанието на СФФ е голямо, в това число няколко интернационалните състезанието със съответните журита, както и копродукционния пазар София Мийтингс. Всичко това трябваше да се осъществя през 2020-а. Оставането на целия фестивал и изключително на София Мийтингс през есента ги подлагаше на огромен риск да не се случат в цялостния им мащаб. Пък и би трябвало да се съобразяваме с интернационалния фестивален календар. Затова разделихме фестивала на две – лято и есен, а София Мийтингс реализирахме с две стратегии – едната в края на май, другата при започване на юли.
Скочихме в дълбокото през лятото, правилно. Публиката беше сдържана, хората бяха внимателни и това е обикновено. Дори природата реагира на дръзкия ни опит. Но въпреки всичко ни разреши да имаме гала и да раздадем премиите си. Гръмотевичните фойерверки и потопът по-късно ще бъдат запомнени от всички.
Успяхме да осъществяваме София Мийтингс на 100%. Планираните прожекции на български и районни филми бяха гледани онлайн от рекорден брой фестивални селекционери и сейлс компании. Един от резултатите е селекцията на „ Февруари “ на Камен Калев в главната стратегия в Кан. В тези дни целият кино свят бе София, въпреки и виртуално.
Фестивалът съумя да осъществя и конкурсните си стратегии. Филмите бяха гледани онлайн от извънредно авторитетните интернационалните журита и те взеха своите решения, които бяха облечени в награди, връчени на 6 юли на откритата платформа на НДК А6. Това беше опит, който ще запомним.
- Прояви ли публиката ви интерес към онлайн сподели, който продължава и до през днешния ден? Достъпът до филмите беше много безценен като за българския стандарт.
- Това е първият ни опит за отчасти фестивално издание онлайн. В предходни години бяхме правили безвъзмездни онлайн прожекции на някои филми след края на СФФ. Поради пандемията взехме решение да предложим част от наличието в мрежата - в партньорство с водачите на предлагането на онлайн фестивални услуги, Festival Scope & Shift 72. Следвахме препоръките им във връзка с цените на билетите. Трудът и наличието, което предлагаме, имат своята цена. В множеството страни по света това се прави оценка и резултатите са впечатляващи. У нас към момента хората избират да теглят филми от пиратски уеб сайтове, пък и няма кой да ги спре. Докато страната не се намеси в битката с пиратството, пионерските опити на донкихотовци като нас ще си останат рискови. Но и това е опит. Интересът на публиката бе сдържан, само че съм убеден, че тази форма на връзка сред кино и фен ще се развие в България и ще влезе в своята нормалност. Нима не беше по този начин при започване на 90-те с пиратирането на филми на видеокасети и DVD, да не приказваме за музиката? Смятам, че за налагане на нормалност в онлайн пространството ще се намесят огромните разпространители, тъй като тяхната активност е обречена, в случай че се разчита само на физически кинопоказ.
- Какво ще включва „ София филм фест – есен “ с изключение на прожекции на филми от фестивалната селекция? За празненства във типа, в който ги познавахме преди ковид, допускам не може да става дума?
- СФФ Есен ще покаже филмите, които не са били показани досега от програмата на 24-тия СФФ. Международните посетители ще са доста лимитирани. Засега сме удостоверили откриването с наличието на огромния македонски режисьор Милчо Манчевски, който ще показа кино лентата си „ Върба “ на формалното разкриване на 25 септември. Основният акцент в есенната стратегия са министър председателите на българските игрални и документални филми. Говорим за 15 кино лентата! Пет игрални (сред тях са новият филм на Иван Черкелов „ Не влизайте в спречкване с личния състав на банята “, дебютите на Иван Юруков „ До последния каприз “, братя Калинови „ Пепел под слънцето “), шест документални (включително „ Мълчание с достолепие “ на Адела Пеева, „ Рангел вечно “ на Коста Биков и филмът-концерт „ Подуене блус бенд: 30 години на пътя “), плюс трите цифрово възобновени серии на „ Мера съгласно мера “ на Георги Дюлгеров. На кино ще бъдат видени едни от най-големите фестивални шлагери на миналата година, измежду които „ Фарът “ на Робърт Егърс, „ Мъртвите не умират “ на Джим Джармуш, „ Боядисаната птица “ на Вацлав Мархоул, „ Прегоряла разкол “ на Джузепе Капотонди, „ Диего Марадона “ на Асиф Кападия, „ Синоними “ на Надав Лапид („ Златна мечка “ за 2019), „ Любовен романс ООД “ на Вернер Херцог, „ Кънингам “ на Ала Ковган и доста други.
Познатите празненства, с които СФФ е знаменит, ще отложим за юбилейното издание. Отговорни сме към публиката и ще създадем условия за фестивал при съблюдаване на противоепидемичните условия. Нашите празненства не са с маски. Ще изчакаме.
- Смятате ли обичайния метод за кинопоказ – прожекция в киносалон, за заплашен, откакто тазгодишната нервност се добави към така и така непрекъснато възходящите софтуерни благоприятни условия това да става от вкъщи, във всяка точка на света?
- В момента – да. Ако тази обстановка продължи, ще бъде доста мъчно връщането към нормалността. Но аз съм от тези, които имат вяра в това. Технологичният изолаторен сурогат не ми е забавен. За мен живият контакт сред създател, филм и аудитория е незаместим.
- 2020-а ли е най-голямото тестване, пред което екипът на СФФ се е изправял в миналото? Мислите ли занапред за вероятностите пред 25-ото издание следващата година?
Засега – да. Има още три месеца от тази година. Какво следва – никой не знае. Очаквам Нова година, нека да е с нов шанс. След довеждане докрай на есенното издание на СФФ поемаме към юбилейното 25-о. Искрено се надявам вирусът да си е отишъл и да стартираме още веднъж да се прегръщаме.
- Беше ненадейно. Не единствено Берлинале приключи обикновено с разпределяне на мечките в края на февруари, само че и белградският фест (който завърши на 8 март). Това беше последният фестивал преди рецесията. Ние пък бяхме първият в света, който трябваше да затвори завесата и да се отсрочи във времето. Това бе призрачен интервал за мен и екипа ми. Трябваше да взимам значими решения доста бързо и с цялата отговорност към всичко и всички. Още на 8 март след съвещанието на Министерския съвет сутринта и първата заповед на Министерство на здравеопазването затворихме Дома на киното. На 9-и излязоха заповедите на Столичната община и НФЦ, надлежно публично трябваше да обявим, че фестивалът няма да се състои и се отсрочва във времето. Трябваше да съобщим това на всички сътрудници, посетители, интернационалните и национални институции, участници с филми... В интервала 9-12 март, когато трябваше да се открие фестивалът, нямахме време за нищо друго, с изключение на да кажем по света и у нас, че фестивалът няма да го има през март и да го чакаме. И да не губим вяра – да си подсвиркваме с уста и гледаме на живота откъм светлата му страна (по Монти Пайтън).
През този плевел интервал се пробвах да подкрепям жизнен дух и да подвигам гарда на екипа ни. Пишех ежедневни мейли, които имаха някакви положителни послания и постоянно завършваха с музикален привет. Тъй като адреналинът при правене на огромно интернационално събитие стига пика си в мига, когато би трябвало да започва, е належащо време насъбраната сила да се разпръсне, с цел да се върнеш още веднъж в естественото агрегатно положение. След като не можех да представям посетители и филми, да повеждам диалози, да се появявам по медиите и да изсвирвам на китара на купоните, трябваше да измисля нещо, в което да вложа цялата тази сила. Спонтанно се роди концепцията за утопичен дневник на 24-тия СФФ. Кръстих го IMAGINE и първото му издание се появи в мрежата на 18 март. До края на май направихме 17 издания на дневника, в които имаше видеопослания от участници с филми или в журитата на феста, от другари на СФФ, измежду които Вим Вендерс, Тони Палмър, Кшищоф Зануси, мемоари какво се е случило на съответния ден преди години, музикални и видеопоздрави. Дори изпратихме „ писмо до Америка “ до Том Ханкс и Рита Уилсън… Може да се разноските из дневника тук:.
- Отмяната сигурно е обвързвана със обилни финансови загуби. Коронавирусната пандемия удари прекомерно мощно, от време на време и неизлечимо, стопанската система на културата, по какъв начин стоят нещата при вас в дълготраен проект? Ще оцелеете ли?
- Пандемията удари всичките ни действия: кинофестивал, пътуващ фестивал, Дом на киното, разпространяване на филми. Единствено филмовите продукции, с които бяхме ангажирани напролет, не пострадаха, тъй като бяха в постпродукция и изключителното състояние единствено забави завършването им. Оцеляването ни е обвързвано освен с нашата воля да останем. Ние не сме комерсиално дружество, произвеждащо артикули, които имат своя пазар, и моментното прекъсване на производството или затварянето на магазина единствено отсрочва във времето стигането до потребителя. Ние вършим културен артикул, при който няма заложена облага. Печалбата и насладата е този артикул да се осъществя и да стигне до фена. Ударът по културните оператори може да бъде преодолян с държавна интервенция. Институциите вкараха някои ограничения в тази посока. Първата реакция бе на Столичната община с програмата „ Солидарност в културата “. Наскоро Министерството на културата показа плана „ Едногодишна стратегия за поддръжка на частни организации в региона на изкуствата “. Целта на този план е да поддържа недържавните културни оператори, които са дейни в своята активност. За страдание тази държавна помощ се третира по регламента на Европейски Съюз 1407/2013 (правилото „ де минимис “) и се натрупва с други държавни поддържа, които съответните оператори са получили в последните 3 години за своята активност. Съответно организация като нашата, която е била подкрепяна по разнообразни планове през годините, е в неспособност да се възползва в цялостния размер на новата държавна помощ. А би трябвало, тъй като това е смисълът – да бъдат подкрепени дейните и потвърдилите се, с цел да оцелеят, и това, което вършат, да продължи и да се развива. Очаквам държавните институции да отворят нови форми на поддръжка на културния бранш. Иначе няма да успеем да стъпим на краката си.
- В края на юни направихте първи опит за „ рестарт “ на фестивала с прожекции главно навън и в интернет. В същото време Кан, Карлови Вари и редица други тъкмо в този интервал анулираха изцяло тазгодишните си издания; някои като Анеси пък се организираха напълно цифрово. На процедура бяхте първите с живо издание, нали?
- Бяхме първите, които дръзнаха да има смесено издание. Още в края на март някои фестивали незабавно минаха онлайн (Вилнюс, Копенхаген). И с огромен триумф, тъй като всички си седяха у дома. Други ги последваха. България бе една от първите страни в света, която възобнови опцията за кинопрожекции в естествени кина, несъмнено, с понижен потенциал на залите. Не че някой ходеше на кино. Но най-малко вратите бяха отворени.
- „ София филм фест – лято “ си беше безразсъдна храброст. От една страна – публиката не беше подготвена да излезе и да се забавлява, от друга – помня анулираните и прекратени поради поройни дъждове и стихии прожекции на него...
- Трябваше да се рискува. Съдържанието на СФФ е голямо, в това число няколко интернационалните състезанието със съответните журита, както и копродукционния пазар София Мийтингс. Всичко това трябваше да се осъществя през 2020-а. Оставането на целия фестивал и изключително на София Мийтингс през есента ги подлагаше на огромен риск да не се случат в цялостния им мащаб. Пък и би трябвало да се съобразяваме с интернационалния фестивален календар. Затова разделихме фестивала на две – лято и есен, а София Мийтингс реализирахме с две стратегии – едната в края на май, другата при започване на юли.
Скочихме в дълбокото през лятото, правилно. Публиката беше сдържана, хората бяха внимателни и това е обикновено. Дори природата реагира на дръзкия ни опит. Но въпреки всичко ни разреши да имаме гала и да раздадем премиите си. Гръмотевичните фойерверки и потопът по-късно ще бъдат запомнени от всички.
Успяхме да осъществяваме София Мийтингс на 100%. Планираните прожекции на български и районни филми бяха гледани онлайн от рекорден брой фестивални селекционери и сейлс компании. Един от резултатите е селекцията на „ Февруари “ на Камен Калев в главната стратегия в Кан. В тези дни целият кино свят бе София, въпреки и виртуално.
Фестивалът съумя да осъществя и конкурсните си стратегии. Филмите бяха гледани онлайн от извънредно авторитетните интернационалните журита и те взеха своите решения, които бяха облечени в награди, връчени на 6 юли на откритата платформа на НДК А6. Това беше опит, който ще запомним.
- Прояви ли публиката ви интерес към онлайн сподели, който продължава и до през днешния ден? Достъпът до филмите беше много безценен като за българския стандарт.
- Това е първият ни опит за отчасти фестивално издание онлайн. В предходни години бяхме правили безвъзмездни онлайн прожекции на някои филми след края на СФФ. Поради пандемията взехме решение да предложим част от наличието в мрежата - в партньорство с водачите на предлагането на онлайн фестивални услуги, Festival Scope & Shift 72. Следвахме препоръките им във връзка с цените на билетите. Трудът и наличието, което предлагаме, имат своята цена. В множеството страни по света това се прави оценка и резултатите са впечатляващи. У нас към момента хората избират да теглят филми от пиратски уеб сайтове, пък и няма кой да ги спре. Докато страната не се намеси в битката с пиратството, пионерските опити на донкихотовци като нас ще си останат рискови. Но и това е опит. Интересът на публиката бе сдържан, само че съм убеден, че тази форма на връзка сред кино и фен ще се развие в България и ще влезе в своята нормалност. Нима не беше по този начин при започване на 90-те с пиратирането на филми на видеокасети и DVD, да не приказваме за музиката? Смятам, че за налагане на нормалност в онлайн пространството ще се намесят огромните разпространители, тъй като тяхната активност е обречена, в случай че се разчита само на физически кинопоказ.
- Какво ще включва „ София филм фест – есен “ с изключение на прожекции на филми от фестивалната селекция? За празненства във типа, в който ги познавахме преди ковид, допускам не може да става дума?
- СФФ Есен ще покаже филмите, които не са били показани досега от програмата на 24-тия СФФ. Международните посетители ще са доста лимитирани. Засега сме удостоверили откриването с наличието на огромния македонски режисьор Милчо Манчевски, който ще показа кино лентата си „ Върба “ на формалното разкриване на 25 септември. Основният акцент в есенната стратегия са министър председателите на българските игрални и документални филми. Говорим за 15 кино лентата! Пет игрални (сред тях са новият филм на Иван Черкелов „ Не влизайте в спречкване с личния състав на банята “, дебютите на Иван Юруков „ До последния каприз “, братя Калинови „ Пепел под слънцето “), шест документални (включително „ Мълчание с достолепие “ на Адела Пеева, „ Рангел вечно “ на Коста Биков и филмът-концерт „ Подуене блус бенд: 30 години на пътя “), плюс трите цифрово възобновени серии на „ Мера съгласно мера “ на Георги Дюлгеров. На кино ще бъдат видени едни от най-големите фестивални шлагери на миналата година, измежду които „ Фарът “ на Робърт Егърс, „ Мъртвите не умират “ на Джим Джармуш, „ Боядисаната птица “ на Вацлав Мархоул, „ Прегоряла разкол “ на Джузепе Капотонди, „ Диего Марадона “ на Асиф Кападия, „ Синоними “ на Надав Лапид („ Златна мечка “ за 2019), „ Любовен романс ООД “ на Вернер Херцог, „ Кънингам “ на Ала Ковган и доста други.
Познатите празненства, с които СФФ е знаменит, ще отложим за юбилейното издание. Отговорни сме към публиката и ще създадем условия за фестивал при съблюдаване на противоепидемичните условия. Нашите празненства не са с маски. Ще изчакаме.
- Смятате ли обичайния метод за кинопоказ – прожекция в киносалон, за заплашен, откакто тазгодишната нервност се добави към така и така непрекъснато възходящите софтуерни благоприятни условия това да става от вкъщи, във всяка точка на света?
- В момента – да. Ако тази обстановка продължи, ще бъде доста мъчно връщането към нормалността. Но аз съм от тези, които имат вяра в това. Технологичният изолаторен сурогат не ми е забавен. За мен живият контакт сред създател, филм и аудитория е незаместим.
- 2020-а ли е най-голямото тестване, пред което екипът на СФФ се е изправял в миналото? Мислите ли занапред за вероятностите пред 25-ото издание следващата година?
Засега – да. Има още три месеца от тази година. Какво следва – никой не знае. Очаквам Нова година, нека да е с нов шанс. След довеждане докрай на есенното издание на СФФ поемаме към юбилейното 25-о. Искрено се надявам вирусът да си е отишъл и да стартираме още веднъж да се прегръщаме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ