„Неудобната“ класика си е класика, но иска мъдър прочит
Дни преди рождения ден на Иван Вазов е добре да се сетим, че художествената литература, като един от пазителите на историческата памет, има и своите „ неуместни “ за модерна интерпретация моменти. Така е и с фолклора.
Иван Вазов не с всичките си творби е през днешния ден политически правилен – той зове за отплата против комшии във война, назовава посредством Паисий гърците „ люде хитри, вероломни “, а в „ Жидов гроб “ е напряко нетърпелив към представител на непознат етнос.
Ами какво да кажем за възбраната на някои творби с думата „ чернокож “ в тях в Америка? При това се касае за произведения на Марк Твен, за „ Да убиеш присмехулник “?
А пък приказки на Братя Грим са стряскащи за днешните деца, до момента в който в „ Макс и Мориц “ да вземем за пример през днешния ден е доста мъчно одобрявана жестокостта на финала и поуката от този край. Обаче за времето си това е било изцяло възможно. Изменя ли се моралът и толерантността времеви свързан аршин ли е, в параленост с нравите и настроенията на другите столетия?
За това приказва професор Светлана Стойчева – литературовед и книжовен историк, учител в НАТФИЗ, с професор Амелия Личева, учител в СУ „ Св. Климент Охридски “ и основен редактор на „ Литературен вестник “, и с поетесата Мирела Иванова, дълготраен организатор в музей „ Иван Вазов “ и драматург на спектакъл „ Иван Вазов “.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Разговор на Бойко Ламбовски с проф. Светлана Стойчева, проф. Амелия Личева и Мирела Иванова в " Премълчаната история "
Иван Вазов не с всичките си творби е през днешния ден политически правилен – той зове за отплата против комшии във война, назовава посредством Паисий гърците „ люде хитри, вероломни “, а в „ Жидов гроб “ е напряко нетърпелив към представител на непознат етнос.
Ами какво да кажем за възбраната на някои творби с думата „ чернокож “ в тях в Америка? При това се касае за произведения на Марк Твен, за „ Да убиеш присмехулник “?
А пък приказки на Братя Грим са стряскащи за днешните деца, до момента в който в „ Макс и Мориц “ да вземем за пример през днешния ден е доста мъчно одобрявана жестокостта на финала и поуката от този край. Обаче за времето си това е било изцяло възможно. Изменя ли се моралът и толерантността времеви свързан аршин ли е, в параленост с нравите и настроенията на другите столетия?
За това приказва професор Светлана Стойчева – литературовед и книжовен историк, учител в НАТФИЗ, с професор Амелия Личева, учител в СУ „ Св. Климент Охридски “ и основен редактор на „ Литературен вестник “, и с поетесата Мирела Иванова, дълготраен организатор в музей „ Иван Вазов “ и драматург на спектакъл „ Иван Вазов “.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Разговор на Бойко Ламбовски с проф. Светлана Стойчева, проф. Амелия Личева и Мирела Иванова в " Премълчаната история "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




