Дни преди България официално да поеме Европредседателството – как се

Дни преди България публично да поеме Европредседателството – по какъв начин се промени страната и животът ни след 2007 година?

За повече от 65 години от своето основаване Европейският съюз е трансформирал доста животи, ориси и проекти. Позволил е на хората на остарелия континент да се движат, да избират и да трансформират решението си.

Помогнал е на тези, родени на север, да отидат да живеят на юг, а на тези от юга – да осъществен фантазиите си надалеч от родните места.

През 2007 година, след десетилетия на трагични промени, и България направи своите първи дребни европейски крачки.

Постепенно установихме какво е да пътуваш без виза, да си свободен и да си жител на света.

Научихме нови езици, постигнахме нови цели и разбрахме, че с по-голямата независимост идва и по-голяма отговорност.

Още преди този момент време да пристигна публично обаче, доста българи поеха риска да търсят щастието си в Европа.

Особено тези, които се показват на най-красивия и повсеместен език - музиката.
Така преди 25 години Симеон Димитров напуснал България и избрал Португалия поради жена си.

„ Вървиш след любовта и стигаш дотук. Стоях близо две години без работа и таман когато бях решил да се върна в България да си продължа с пеенето, отвориха конкурс. Явих се, одобриха ме и оттогава съм тук”, показа Симеон Димитров, който работи като хорист в операта „ Сан Карлош” в Лисабон.

Въпреки това, България му липсва, а връзките му със страната са здрави. Най-здравата се оказва неговият чичо – българският патриарх Неофит.

Симеон признава, че таман от чичо си, баба си и татко си е научил и главния си поминък – пеенето.

Спомня си, че патриарх Неофит постоянно си е играл с него като дребен преди да стане духовник.

„ След това доста ми липсваше, когато стана духовник и продължаваме да имаме доста мощна връзка един с различен, нищо че не се виждаме толкоз често”, сподели той.

--> И защото кръвта вода не става, незабавно откакто дошъл в Лисабон, Симеон се посветил с изключение на на пеенето и на нещо друго доста значимо – построяването на българска черква. Тя към този момент е реалност, а в нея се стичат и гърци, руснаци и украинци.

Някои минават по 30, 40, 50 км., с цел да отидат на черква в неделя, описа Гоце Христов, енорийски духовник в Лисабон.

И свещеникът е попаднал в Лисабон, преследвайки фантазията си за Европа. Той се посвещава на църквата гратис, а в свободното си време работи – в състезателен клуп по техническата поддръжка.

Освен Симеон, в операта Сан Карлош в Лисабон работят десетки българи. Много от тях са високо ценени музиканти, които свирят там от повече от 30 години. Споделят, че от оркестър от 100 души повече от 10 са българи.

Всички са се явили на конкурс, с цел да попаднат в този първокласен оркестър и споделят, че за тях Португалия е била обич от пръв взор.

Велиана Йорданова е асистент концерт занаятчия в операта на Лисабон от повече от 25 години. Казва, че оркестърът е бил финансиран със средства от Европейския съюз и по този начин в него са попаднали доста българи, в това число и тя.

Нашите музиканти обаче ясно усещат разликата в отношението към тях в България и в Европа. Според тях в Лисабон специалността им в действителност е на респект.

„ Има остарели фамилии и семейства, аристократични, които имат ложи отпреди 200 години и тази ложа се предава на идващото поколение”, изясни Велиана Йорданова.

Самите португалци признават, че българите в Лисабон са възпитали и научили цяло едно потомство млади музиканти и са признателни за това. Карлос Варгас управлява националната опера към този момент повече от 20 години.

„ Създали сме си невероятна общественост тук, между тях. Българите са изцяло интегрирани и при нас, и като цяло в страната. Освен че свирят, те и преподават, те са ни толкоз близки, че съвсем сме не запомнили, че са българи”, сподели Карлос Варгас, ръководител на борда на шефовете на операта.

На сцената, на която през 1958 година е пяла великата Мария Калас, през днешния ден свирят 12 български музиканти.

Мария Калас е едно от наличията, с които лисабонската опера изключително се гордее.

Освен завесите и декорите, там се пазят и костюмите, с които са играли зведите на операта в Лисабон, а също и обувки, бижута и аксесоари.

Българите в операта признават, че животът им е добър, а специалността – увлекателна и въпреки всичко.

Казват, че си имат и български магазин и, че търговията върви – освен това с огромен триумф от близо три години.

Най-много се търси българската лютеница, а също кисело мляко, сирене и кори за баница, изясни притежателят на магазина Ангел Мирчев .

Българският магазин е и място за срещи, диалози и продан на значима информация за българската общественост, а притежателите му признават, че им е прелестно да са в центъра на събитията. Имат си и локални митове – за някогашен португалски министър от български генезис.

„ Казва се Алфредо и ми е клиент, тъкмо преди 71 години е бил в България, и приказва български”, сподели Ангел Мирчев.

Освен Алфредо, най-вече българи в Португалия работят като музиканти и строители, и съвсем никой не счита да се връща в България.

Страната ни, за сметка на това, е привлекателна за португалците.

Някои от тях я харесали толкоз доста, че решили да останат да работят и живеят тук – като Ана Мендес , която е в България към този момент повече от година и даже учи български. Дошла като доброволец по европейска стратегия.

„ Обикалях от град на град, срещнах се с доста хора, освен португалци, само че и други чужденци. И стартира да ми се коства, че да работя в София може да е доста по-интересно от това да работя в Португалия”, показа графичният дизайнер Ана.

Според Ана в Лисабон на моменти се чувствала просто следващия човек, кандидатстващ за избрана позиция. Тук обаче живеела с усащането за своята уникалност и изключителност. И още нещо – приятелят й е българин.

Работодателката на Ана пък счита, че България е все по-привлекателна дестинация за младите чужденци.

„ Животът в София, за разлика от по-големите европейски градове, е доста по-евтин, а и конкуренцията е по-малка, за разликата от градове като Лондон, Париж и Берлин и Виена”, съобщи Мария Тодорова , шеф на цифрова рекламна организация.

В същото време – заплатите в София към този момент доближавали тези в Испания, Гърция и Италия.

Така в края на тази история Ангел и Симеон живеят в Лисабон, а Ана Мендес – в София. Всички те харесват живота си, макар някои неналичия и компликации.

През 2018 година Европа е все по-лесно налична и наподобява като едно огромно село, а Европейският съюз към този момент 66 години залага на главното си мото: „ Единство в многообразието”.