Жените в науката – как беше проправен пътят им
" Дневник " разгласява словото на проф. Румяна Прешленова, шеф на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките. То е произнесено на тържественото заседание на Българска академия на науките в Деня на националните будители на 1 ноември. Запис на събитието можете да видите
Жените в науката са двойно благословени. Те могат да подаряват живот и да подаряват познания. От тяхната благотворителност зависи бъдещето на човечеството.
След края на матриархата епохи наред дамите са държани надалеч от властта, с изключение на малцината, родени със синя кръв, които по стичане на събитията и по-скоро като изключение се възкачват на трона. Затова пък имената им се помнят: Мария Терезия, императрица на Хабсбургската монархия през 1740-1780 година, Екатерина Велика, императрица на Русия през 1762-1796 година, Мария Стюарт, кралица на Шотландия през 1542-1567 година, Катерина де Медичи, кралица на Франция от 1547 до 1559 година Налагани са им и доста други ограничавания с претекста, че обществените им функционалности се изчерпват с грижата за дома и призванието им да подаряват живот. Единици от тях, облагодетелствани от фамилната среда, през Средновековието се изявяват в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Макар да са лишени от публична власт, значително дами имат честен престиж и са съветници на своите овластени съпрузи, братя и синове.
Модерната ера е белязана от няколко значими прeлома, без които актуалното общество би било немислимо. Сред тях изключително значение имат масовизирането на образованието, превръщането на науката от строго елитарно в по-широко налично поле за изява и битката на дамите за пълноправие. И трите имат за цел одобряване на общочовешките полезности, измежду които основополагащо значение има личността без значение от нейния обществен генезис и пол.
В края на XIX и началото на XX в. в редица страни се основават организации на дамите, чиито цели включват отбрана на техните права, само че също по този начин опазването на мира. През 1919 година те се сплотяват в Международна женска лига за мир и независимост със седалище в Женева, където се намира и ОН. Още същата година в нея се включва Българска секция отпред с Екатерина Каравелова. С Международния си конгрес през 1922 година Лигата декларира решимостта на дамите да вземат участие интензивно в политиката в името на живота . Забележително е, че по същото време, през 1919 година, в Женева е основана и Международната федерация на дамите с университетско обучение, в която членува Дружеството на българките с висше обучение.
Мария КюриС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Организираното придвижване на дамите се въодушевява от персони като Мария Склодовска-Кюри (1867-1934), първата жена носителка на Нобелова премия за физика (1903) и за химия (1911). Тя е единственият академик до момента, получил Нобелова премия в две разнообразни научни области, първата жена професор в Университета в Париж и първата жена началник на Радиев институт в Париж (от 1909 г.).
Сходен профил има и Елисавета Карамихайлова (1897-1968) - първият професор по радиоактивност и нуклеарна спектроскопия, първата жена професор по физика в България (1939), основателка на Катедрата по атомна физика в Софийския университет и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките. Преди да стартира кариерата си в България, тя е работила в Института за радиеви проучвания във Виена и в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж.
Те и доста други по-малко известни дами проправят нашия път към науката, отвоюват правото ни да бъдем учени, което минава през достъпа до висше обучение. През Възраждането българското общество приема присъединяване на дами в хайдушкото придвижване и съпричастността им към битките за национално избавление, само че доникъде на XIX в. образованието остава привилегия за мъжете. Десетина девически учебни заведения, основани от 40-те до 60-те години на XIX в. Габрово, Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Свищов, Русе, Солун, са учредени и поддържани най-често от дами. Някои от тях са проведени в женски сдружения макар патриархалните настройки на голяма част от обществото.
Анна Карима. Колекция разказиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Възпитаничките на девическите учебни заведения нормално стават учителки или интелектуалки. През 1897 година, съвсем двадесет години след Освобождението, Анна Карима, писателка, публицистка и преводачка, основава женско Образователно сдружение " Съзнание ", което изпраща петиция до Народното събрание за допускане на дамите до университетско обучение. Това се случва през 1901 година, а през 1918 година Софийският университет към този момент има първата жена преподавателка и първата жена академик в България - Теодора Райкова (1893-1963). Завършила химия през 1916 година, тя специализира в Германия и Австрио-Унгария и става асистентка на татко си, проф. Пенчо Райков, в СУ. Теодора Райкова преподава и разгласява резултатите от проучванията си във водещи немскоезични научни издания макар опитите за преустановяване на контракта ѝ, тъй като е жена.
Макар да остават преобладаващи в политическо и икономическо отношение, мъжете като цяло осъзнават и одобряват излизането на доста дами от лимитираната им роля на съпруги и майки. Този преход лишава десетилетия. В модерна България равните права на дамите и мъжете са обезпечени от Конституцията и Кодекса на труда.
В наше време неоспорим израз на промененото отношение към дамите е Хартата за главните права на жителите на Европейския съюз, призната на Срещата на върха в Ница през 2000 година Според нея (чл. 23) равенството сред дамите и мъжете би трябвало да бъде обезпечено във всички области, в това число в заетостта, труда и възнаграждението. Изрично се акцентира, че правилото на тъждество не пречи да се запазят в деяние или да се одобряват ограничения за характерни преимущества в интерес на по-слабо показания пол. Хартата за правата от Ница е доразвита с Резолюцията на Европейския парламент от 27 септември 2007 година по отношение на равенството сред дамите и мъжете в Европейски Съюз.
И двата документа основават рамкови условия за равни права на мъжете и дамите в Европейски Съюз. Разработени са и серия документи в тази тенденция, а интегрираната политика за тъждество сред половете в научните проучвания в Европейски Съюз се реализира при осъществяване на 5, 6 и 7 рамкови стратегии и на програмата на Европейски Съюз за научни проучвания " Хоризонт 2020 ". Европейската комисия приема Насоки на Европа 2020 за претовареност и Eвропейския пакт за тъждество сред половете 2011-2020. Въпреки това съгласно отчетите на Европейска комисия разликите сред половете в областта на научните проучвания и нововъведенията към момента съществуват в някои от страните от Европейски Съюз, изключително във високите равнища на научната и административната кариера в университетските среди, а в обособени случаи те граничат с неравноправие. Като аршин за уравновесена представителност се приема условен дял от 40-60% на единия пол.
Битките на дамите. 150 години битка за независимост и равенствоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
В същото време в Хартата на европейските учени, създадена през 2005 година, категорично се акцентира, че работодателите би трябвало да се стремят да обезпечат работни условия на учените, които разрешават както мъже, по този начин и дами учени да съчетават работата и фамилията, грижата за децата и кариерата. Преминаването от отнасяне на дамите като неравнопоставено малцинство към артикулиране на правото на мъжете да съчетават работата и кариерата си с грижи за фамилията и децата е значим миг, който дава своето отражение върху публичните настройки и държанието на учените през идващите години.
Едва ли е инцидентно, че през 2016 година Луиз Ричардсън, историк, специалист по тероризъм и ректор на Университета " Сейнт Ендрюс " в Шотландия, е първата жена, която става заместник-ректор на влиятелния английски Оксфордски университет, за първи път в неговата съвсем осемвековна история. Заслужава да напомним, че в това висше образователно заведение дамите получават просветителни степени от 1920 година, а за първи път жена става професор едвам през 1948 година
Повод за самочувствие ни дават и българките, които от години се изявяват като сполучливи учени в чужбина. Броят им е неведнъж по-голям от посочения в Именника на българските учени в чужбина, направен от Съюза на учените в България. Ще загатна единствено два ярки образеца на водещи в своята област, които са необятно известни: проф. Райна Фичорова, приключила медицина и специализирала в България, шеф на лаборатория по репродуктивна биология в Харвардския университет от 1995 г.; проф. Мария Н. Тодорова, приключила история и преподавала балканистика в България, от 1991 година професор поредно в университетите на Хюстън, Тексас, Флорида и Илиной, Ърбана-Шампейн в Съединени американски щати, почетен лекар на СУ " Св. Климент Охридски " и на Университета " Пантеон " в Атина.
Оксфорд Advanced Learner's Dictionary: Paperback (1 year's access to both premium online and app)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Не по-малко почитание заслужават българките, които останаха в науката тук, макар бедността и несправедливостите в сложните години на прехода. Благодарение на тях Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България 2017-2030 година под надпис " По-добра просвета за по-добра България ", призната от Народното събрание на 7 юни 2017 година, регистрира дял на дамите в държавния бранш на науката и висшето обучение от 53%. Те са разпределени релативно отмерено по възрастови групи до 65 година По този индикатор България е измежду водещите страни.
По данни на Института за статистика на ЮНЕСКО през юни 2019 година в международен мащаб дамите имат дял в науката от приблизително 30%, в Централна и Източна Европа те са 39%, в Северна Америка и Западна Европа са 33%. С 49% България се подрежда на пето място в Европа след Република Северна Македония (52%), Латвия, Литва и Сърбия. В страните с най-голям витален стандарт делът на дамите в науката е под 34%. Такава е картината в Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Финландия, Австрия, Люксембург, Германия, Франция, Нидерландия.
Впечатляващото присъединяване на дамите в науката има и друго изражение. Сред 25 български учени от Българска академия на науките, включени в класацията на Станфордския университет за най-хубавите 2% учени в света през 2020 година, са шест дами или 24% : чл.-кор. проф. Вася Банкова от Института по органична химия с Център по фитохимия в направление Медицинска и биомолекулярна химия; проф. Донка Андреева, Институт по катализ в направление Физикохимия; акад. Дочи Ексерова, Институт по физикохимия, в направление Физическа химия; проф. Виолета Великова, Институт по физиология на растенията и генетика, в направление Биология на растенията и ботаника; проф. Дора Карагьозова, Институт по механика, в направление Машиностроене и транспорт; проф. Весела Цакова, Институт по физикохимия, в направление Енергия. За съпоставяне: измежду 12 учени от СУ " Св. Климент Охридски " в същата ранглиста попада единствено една жена - доцент доктор Мича Каравастева от Факултета по химия и фармация.
Повод за задоволеност от положението на Българска академия на науките е и съотношението сред дами и мъже, изчислено въз основа на годишните доклади за активността на непрекъснатите научни звена. Ако през 2000 година делът на дамите измежду професорите е единствено 16%, през 2020 година той е 52%. При доцентите той нараства надлежно от 39% на 53%, а за учените общо - от 44% на 55%. Тези индикатори са надалеч по-добри от съответните за цялата страна. По данни на Националния статистически институт по еквивалент на цялостна претовареност през 2019 година дамите съставляват 46% от всички заети в научно-изследователска и развойна активност в България. Нещо повече, сензитивното повишаване на каузи на дамите в Българска академия на науките става при несъществено увеличение на междинната им възраст: през 2000 година тя е 47,6 години, а през 2020 година е 48,8 години.
Българска академия на науките е образец за равнопоставеност, даже когато става дума за дамите на управителни позиции. През септември 2021 година дамите имат лек превес над мъжете измежду шефовете на непрекъснатите научни звена във всички посоки. Делът на дамите е 53% при 47% на мъжете. Доколкото и двата дяла са в границите на признатия от Европейски Съюз аршин за равнопоставеност (40-60%), присъединяване на дамите и мъжете в ръководството на непрекъснатите научни звена е уравновесено.
Още по-силно дамите са показани в Управителния съвет на Академията, където понастоящем те са 63% в главния състав (17 от 27 души) и 62% в разширения състав. От години поста на ръководител на Общото заседание на Българска академия на науките се заема от жена. За сметка на това до момента жена не е била ръководител на Българска академия на науките. По още един индикатор дамите в Българска академия на науките са под критерия за равнопоставеност от 40-60% - на най-високото равнище на академичната подчиненост. Сред учените в този момент те са единствено четири от 62 или 6% - акад. Мария Ангелова Балтаджиева, инженер-технолог, акад. Петя Иванова Василева, офталмолог и новоизбраните акад. Драга Иванова Тончева, експерт в региона на здравната генетика и геномика и акад. Светланка Емилова Куюмджиева, изкуствовед. Сред член-кореспондентите дамите са 22 от 98 или 22%.
На 5 март 2020 година Европейска комисия разгласява новата европейска тактика за тъждество сред половете 2020-2025 година Тя сложи още веднъж тематиката за равнопоставеността на дамите и мъжете в политическия дневен ред на Европейски Съюз за създаване на мощна, обществена и обективна Европа. С други думи, за европейците тя е към момента неосъществена цел на модерността, за която си коства да се борим. Без пресилване обаче можем да твърдим, че актуалното положение на Българска академия на науките е образец за реализирана забележителна равнопоставеност на дамите и мъжете въз основа на техните самостоятелни качества и достижения, на цялостното им личностно държание. Това не на последно място е блестящо доказателство, че в Българска академия на науките се прави научна активност в сходство с общочовешките полезности и националните ползи.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Жените в науката са двойно благословени. Те могат да подаряват живот и да подаряват познания. От тяхната благотворителност зависи бъдещето на човечеството.
След края на матриархата епохи наред дамите са държани надалеч от властта, с изключение на малцината, родени със синя кръв, които по стичане на събитията и по-скоро като изключение се възкачват на трона. Затова пък имената им се помнят: Мария Терезия, императрица на Хабсбургската монархия през 1740-1780 година, Екатерина Велика, императрица на Русия през 1762-1796 година, Мария Стюарт, кралица на Шотландия през 1542-1567 година, Катерина де Медичи, кралица на Франция от 1547 до 1559 година Налагани са им и доста други ограничавания с претекста, че обществените им функционалности се изчерпват с грижата за дома и призванието им да подаряват живот. Единици от тях, облагодетелствани от фамилната среда, през Средновековието се изявяват в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Макар да са лишени от публична власт, значително дами имат честен престиж и са съветници на своите овластени съпрузи, братя и синове.
Модерната ера е белязана от няколко значими прeлома, без които актуалното общество би било немислимо. Сред тях изключително значение имат масовизирането на образованието, превръщането на науката от строго елитарно в по-широко налично поле за изява и битката на дамите за пълноправие. И трите имат за цел одобряване на общочовешките полезности, измежду които основополагащо значение има личността без значение от нейния обществен генезис и пол.
В края на XIX и началото на XX в. в редица страни се основават организации на дамите, чиито цели включват отбрана на техните права, само че също по този начин опазването на мира. През 1919 година те се сплотяват в Международна женска лига за мир и независимост със седалище в Женева, където се намира и ОН. Още същата година в нея се включва Българска секция отпред с Екатерина Каравелова. С Международния си конгрес през 1922 година Лигата декларира решимостта на дамите да вземат участие интензивно в политиката в името на живота . Забележително е, че по същото време, през 1919 година, в Женева е основана и Международната федерация на дамите с университетско обучение, в която членува Дружеството на българките с висше обучение.
Организираното придвижване на дамите се въодушевява от персони като Мария Склодовска-Кюри (1867-1934), първата жена носителка на Нобелова премия за физика (1903) и за химия (1911). Тя е единственият академик до момента, получил Нобелова премия в две разнообразни научни области, първата жена професор в Университета в Париж и първата жена началник на Радиев институт в Париж (от 1909 г.).
Сходен профил има и Елисавета Карамихайлова (1897-1968) - първият професор по радиоактивност и нуклеарна спектроскопия, първата жена професор по физика в България (1939), основателка на Катедрата по атомна физика в Софийския университет и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките. Преди да стартира кариерата си в България, тя е работила в Института за радиеви проучвания във Виена и в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж.
Те и доста други по-малко известни дами проправят нашия път към науката, отвоюват правото ни да бъдем учени, което минава през достъпа до висше обучение. През Възраждането българското общество приема присъединяване на дами в хайдушкото придвижване и съпричастността им към битките за национално избавление, само че доникъде на XIX в. образованието остава привилегия за мъжете. Десетина девически учебни заведения, основани от 40-те до 60-те години на XIX в. Габрово, Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Свищов, Русе, Солун, са учредени и поддържани най-често от дами. Някои от тях са проведени в женски сдружения макар патриархалните настройки на голяма част от обществото.
Възпитаничките на девическите учебни заведения нормално стават учителки или интелектуалки. През 1897 година, съвсем двадесет години след Освобождението, Анна Карима, писателка, публицистка и преводачка, основава женско Образователно сдружение " Съзнание ", което изпраща петиция до Народното събрание за допускане на дамите до университетско обучение. Това се случва през 1901 година, а през 1918 година Софийският университет към този момент има първата жена преподавателка и първата жена академик в България - Теодора Райкова (1893-1963). Завършила химия през 1916 година, тя специализира в Германия и Австрио-Унгария и става асистентка на татко си, проф. Пенчо Райков, в СУ. Теодора Райкова преподава и разгласява резултатите от проучванията си във водещи немскоезични научни издания макар опитите за преустановяване на контракта ѝ, тъй като е жена.
Макар да остават преобладаващи в политическо и икономическо отношение, мъжете като цяло осъзнават и одобряват излизането на доста дами от лимитираната им роля на съпруги и майки. Този преход лишава десетилетия. В модерна България равните права на дамите и мъжете са обезпечени от Конституцията и Кодекса на труда.
В наше време неоспорим израз на промененото отношение към дамите е Хартата за главните права на жителите на Европейския съюз, призната на Срещата на върха в Ница през 2000 година Според нея (чл. 23) равенството сред дамите и мъжете би трябвало да бъде обезпечено във всички области, в това число в заетостта, труда и възнаграждението. Изрично се акцентира, че правилото на тъждество не пречи да се запазят в деяние или да се одобряват ограничения за характерни преимущества в интерес на по-слабо показания пол. Хартата за правата от Ница е доразвита с Резолюцията на Европейския парламент от 27 септември 2007 година по отношение на равенството сред дамите и мъжете в Европейски Съюз.
И двата документа основават рамкови условия за равни права на мъжете и дамите в Европейски Съюз. Разработени са и серия документи в тази тенденция, а интегрираната политика за тъждество сред половете в научните проучвания в Европейски Съюз се реализира при осъществяване на 5, 6 и 7 рамкови стратегии и на програмата на Европейски Съюз за научни проучвания " Хоризонт 2020 ". Европейската комисия приема Насоки на Европа 2020 за претовареност и Eвропейския пакт за тъждество сред половете 2011-2020. Въпреки това съгласно отчетите на Европейска комисия разликите сред половете в областта на научните проучвания и нововъведенията към момента съществуват в някои от страните от Европейски Съюз, изключително във високите равнища на научната и административната кариера в университетските среди, а в обособени случаи те граничат с неравноправие. Като аршин за уравновесена представителност се приема условен дял от 40-60% на единия пол.
В същото време в Хартата на европейските учени, създадена през 2005 година, категорично се акцентира, че работодателите би трябвало да се стремят да обезпечат работни условия на учените, които разрешават както мъже, по този начин и дами учени да съчетават работата и фамилията, грижата за децата и кариерата. Преминаването от отнасяне на дамите като неравнопоставено малцинство към артикулиране на правото на мъжете да съчетават работата и кариерата си с грижи за фамилията и децата е значим миг, който дава своето отражение върху публичните настройки и държанието на учените през идващите години.
Едва ли е инцидентно, че през 2016 година Луиз Ричардсън, историк, специалист по тероризъм и ректор на Университета " Сейнт Ендрюс " в Шотландия, е първата жена, която става заместник-ректор на влиятелния английски Оксфордски университет, за първи път в неговата съвсем осемвековна история. Заслужава да напомним, че в това висше образователно заведение дамите получават просветителни степени от 1920 година, а за първи път жена става професор едвам през 1948 година
Повод за самочувствие ни дават и българките, които от години се изявяват като сполучливи учени в чужбина. Броят им е неведнъж по-голям от посочения в Именника на българските учени в чужбина, направен от Съюза на учените в България. Ще загатна единствено два ярки образеца на водещи в своята област, които са необятно известни: проф. Райна Фичорова, приключила медицина и специализирала в България, шеф на лаборатория по репродуктивна биология в Харвардския университет от 1995 г.; проф. Мария Н. Тодорова, приключила история и преподавала балканистика в България, от 1991 година професор поредно в университетите на Хюстън, Тексас, Флорида и Илиной, Ърбана-Шампейн в Съединени американски щати, почетен лекар на СУ " Св. Климент Охридски " и на Университета " Пантеон " в Атина.
Не по-малко почитание заслужават българките, които останаха в науката тук, макар бедността и несправедливостите в сложните години на прехода. Благодарение на тях Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България 2017-2030 година под надпис " По-добра просвета за по-добра България ", призната от Народното събрание на 7 юни 2017 година, регистрира дял на дамите в държавния бранш на науката и висшето обучение от 53%. Те са разпределени релативно отмерено по възрастови групи до 65 година По този индикатор България е измежду водещите страни.
По данни на Института за статистика на ЮНЕСКО през юни 2019 година в международен мащаб дамите имат дял в науката от приблизително 30%, в Централна и Източна Европа те са 39%, в Северна Америка и Западна Европа са 33%. С 49% България се подрежда на пето място в Европа след Република Северна Македония (52%), Латвия, Литва и Сърбия. В страните с най-голям витален стандарт делът на дамите в науката е под 34%. Такава е картината в Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Финландия, Австрия, Люксембург, Германия, Франция, Нидерландия.
Впечатляващото присъединяване на дамите в науката има и друго изражение. Сред 25 български учени от Българска академия на науките, включени в класацията на Станфордския университет за най-хубавите 2% учени в света през 2020 година, са шест дами или 24% : чл.-кор. проф. Вася Банкова от Института по органична химия с Център по фитохимия в направление Медицинска и биомолекулярна химия; проф. Донка Андреева, Институт по катализ в направление Физикохимия; акад. Дочи Ексерова, Институт по физикохимия, в направление Физическа химия; проф. Виолета Великова, Институт по физиология на растенията и генетика, в направление Биология на растенията и ботаника; проф. Дора Карагьозова, Институт по механика, в направление Машиностроене и транспорт; проф. Весела Цакова, Институт по физикохимия, в направление Енергия. За съпоставяне: измежду 12 учени от СУ " Св. Климент Охридски " в същата ранглиста попада единствено една жена - доцент доктор Мича Каравастева от Факултета по химия и фармация.
Повод за задоволеност от положението на Българска академия на науките е и съотношението сред дами и мъже, изчислено въз основа на годишните доклади за активността на непрекъснатите научни звена. Ако през 2000 година делът на дамите измежду професорите е единствено 16%, през 2020 година той е 52%. При доцентите той нараства надлежно от 39% на 53%, а за учените общо - от 44% на 55%. Тези индикатори са надалеч по-добри от съответните за цялата страна. По данни на Националния статистически институт по еквивалент на цялостна претовареност през 2019 година дамите съставляват 46% от всички заети в научно-изследователска и развойна активност в България. Нещо повече, сензитивното повишаване на каузи на дамите в Българска академия на науките става при несъществено увеличение на междинната им възраст: през 2000 година тя е 47,6 години, а през 2020 година е 48,8 години.
Българска академия на науките е образец за равнопоставеност, даже когато става дума за дамите на управителни позиции. През септември 2021 година дамите имат лек превес над мъжете измежду шефовете на непрекъснатите научни звена във всички посоки. Делът на дамите е 53% при 47% на мъжете. Доколкото и двата дяла са в границите на признатия от Европейски Съюз аршин за равнопоставеност (40-60%), присъединяване на дамите и мъжете в ръководството на непрекъснатите научни звена е уравновесено.
Още по-силно дамите са показани в Управителния съвет на Академията, където понастоящем те са 63% в главния състав (17 от 27 души) и 62% в разширения състав. От години поста на ръководител на Общото заседание на Българска академия на науките се заема от жена. За сметка на това до момента жена не е била ръководител на Българска академия на науките. По още един индикатор дамите в Българска академия на науките са под критерия за равнопоставеност от 40-60% - на най-високото равнище на академичната подчиненост. Сред учените в този момент те са единствено четири от 62 или 6% - акад. Мария Ангелова Балтаджиева, инженер-технолог, акад. Петя Иванова Василева, офталмолог и новоизбраните акад. Драга Иванова Тончева, експерт в региона на здравната генетика и геномика и акад. Светланка Емилова Куюмджиева, изкуствовед. Сред член-кореспондентите дамите са 22 от 98 или 22%.
На 5 март 2020 година Европейска комисия разгласява новата европейска тактика за тъждество сред половете 2020-2025 година Тя сложи още веднъж тематиката за равнопоставеността на дамите и мъжете в политическия дневен ред на Европейски Съюз за създаване на мощна, обществена и обективна Европа. С други думи, за европейците тя е към момента неосъществена цел на модерността, за която си коства да се борим. Без пресилване обаче можем да твърдим, че актуалното положение на Българска академия на науките е образец за реализирана забележителна равнопоставеност на дамите и мъжете въз основа на техните самостоятелни качества и достижения, на цялостното им личностно държание. Това не на последно място е блестящо доказателство, че в Българска академия на науките се прави научна активност в сходство с общочовешките полезности и националните ползи.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ