Ангел Джамбазки обяснява какво е Доходен съюз и защо е важен за България
" Дневник " разгласява изпратена до редакцията позиция на Ангел Джамбазки (ВМРО), евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти. Текстът е отговор на оповестен в " Дневник " предходната седмица текст на културолога Ивайло Дичев, писан за " Дойче веле ". Ето цялостния текст на позицията на Джамбазки:
Разликата в стандартите на живот и в приходите на изток и на запад в Европейски Съюз е явна. Част от аргументите за нея се корени в политиката на част от " западните " страни, които искрено нарушават разпоредбите и правилата на съюза. Това неравноправие би трябвало да бъде отстранено, а нарушаванията - неотложно прекъснати.
Преди няколко дни започнахме взаимно начинание с наши съидейници от Хърватска, Естония, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия под надпис " Европейски рентабилен съюз ". Това е европейска гражданска самодейност по смисъла на правото на Европейски Съюз. Засега сполучливите цивилен начинания се броят на пръсти. Мисля, че са не повече от три. Сега ние имаме желанието, желанието и подготовката да доведем нашата до сполучлив край.
За задачата би трябвало да съберем най-малко един милион подписа минимум в седем страни в Съюза в границите на една година.
Преди дни във вестник Дневник беше оповестен материал на западна медия, отразяващ демографската злополука в България. Това е злополука, за която предизвестяваме най-малко от десетилетие. Българите, както и другите източно-европейци " бягат " на запад, тъй като там стандартът на живот е доста по-добър. Понякога разликата в приходите е до 10 пъти. Десет пъти. А това е по този начин и тъй като западните компании лобират и принуждават своите държавни управления да одобряват протекционистко законодателство. Огромната разлика във възнагражденията изтласква работна ръка от изток на запад и по този начин слага Източна Европа в извънредно сложна обстановка, която завърта една извънредно рискова демографска серпантина.
Разбира се, аргументи за това преселение от изток на запад има и в корупцията в източните страни, и в срастването на ръководещи партии с страната, в чувството за липса на правораздаване и правдивост, само че главната причина си остава разликата в приходите.
Единственият метод разликите в стандартите сред Изток и Запад да се преодолеят, минава през елиминирането на доходните неравенства сред двата района.
Изравняването на приходите не може да се случи с административни или политически ограничения, а единствено и само, когато се отстранен административните спънки и политически бариери пред предприемачеството и свободната самодейност.
Цел на самодейността е да принуди Европейската комисия, която би трябвало да е главен страж на Договорите за Европейски съюз, да глоби страните от така наречен " Стара Европа ", които организират протекционистка политика и по този метод пречат на бизнесмени от Източна Европа да развиват своите инициативи.
Просто е. Не желаем повече да бъдем жители втора употреба. Източник на евтина работна ръка. Искаме от тях просто да съблюдават личните си правила. Основните за Европейски Съюз. Това, което назовават " европейски полезности ". А това не се случва. Правилата се нарушават в интерес на част от " западните " или " старите " членове на Европейски Съюз, в ущърб на " източните " или " новите ". Това е гнусно лицемерие.
Затова порицаването на откритите отводи на Унгария, Словакия, Полша, които гласоподаваха " срещу " и в Съвета, почтено и честно, е подло двуличие. Икономическият рекет на Макрон също е лицемерен. Но зад него са и Германия, Белгия и други страни.
Това е, което проф. Дичев се прави, че не схваща. И по някаква причина свързва наложителното разселване на незаконните имигранти на изток с неспазването на главните правила на Европейски Съюз на запад. Дали президента Макрон ще се откаже от подправената си теза за обществен дъмпинг, в случай че Унгария одобри нежеланите там незаконни имигранти? Разбира се – не. Дали проф. Дичев ще признае за какво пази нарушаването на разпоредбите на Европейски Съюз? Разбира се – не.
Забележете – приказваме за приходи, а освен за заплати.
Защо се резервира тази голяма разлика, 10 години след присъединението на предпоследните – България и Румъния? Защото западните компании се пробват целеустремено да пречат на свободната конкуренция на източно-европейските бизнесмени. Целта им е прозаична – източните компании да банкрутират и служащите да отиват на запад като нископлатени " гастарбайтери ". Някой би споделил, че това е естествена конкуренция. Но не, не е. Щеше да е, в случай че не се използваха лостовете на държавното ръководство в Германия, Белгия, Франция, Италия и Австрия, с цел да подхващат административни и законови ограничения, с които да пречат на бизнеса на източните бизнесмени.
Това точно се крие зад подправения и популистки девиз за " обществения дъмпинг " на президента Макрон.
Цел на самодейността е да принуди Европейската комисия, която би трябвало да е главен страж на Договорите за Европейски съюз да глоби страните от така наречен " Стара Европа ", които организират протекционистка политика и по този метод пречат на бизнесмени от Източна Европа да развиват своите инициативи.
В редица държави-членове на съюза се следи вълна от протекционистки административни политически ограничения, чиято единствена цел е да попречат на бизнесмени от източни страни да развиват своите инициативи в изискванията на свободна и почтена конкуренция. Такава политика се следи в областите на превоза, строителството и впрочем.
Същевременно, при присъединението на страните от Източна Европа, точно навлизането на компании от " Стара Европа " в изискванията на свободна конкуренция доведоха до банкрут редица локални предприятия и компании. Това принуди милиони източноевропейци да изоставен родните си места и да се трансфорат в гастарбайтери. Веригите хранителни магазини са задоволително сладкодумен образец.
Неумелата " хумореска ", която се пробват да пробутат, за това по какъв начин " Европейски Съюз не бил ресторант и не можело да си избираш от менюто " е нахална и лицемерна. По доста аргументи, част от които изброих. Най-малкото, тъй като, в случай че се вгледаме в общата селскостопанска политика да вземем за пример, ще видим, че някой е отпечатал разнообразни менюта. За френските и българските аграрни стопани, да речем.
А като стана дума за заведения за хранене – през вчерашния ден, в годишната си тирада за положението на съюза пред Екологичен потенциал, ръководителят Жан-Клод Юнкер порица двойния стандарт при храните за " изтока " и " запада ". Помните ли вълната от присмиване, от ругатни, от насмешки, които ни заляха, когато поставихме този въпрос пред Европейската комисия? Е, оказахме се прави – редица западни компании пробутват храни с идентични опаковки и реклами, само че с радикално друго качество. Вече не го споделям единствено аз, сподели го Юнкер. Председателят на Европейска комисия, Юнкер.
Още образци – Германия, Франция, Белгия, Италия и Австрия се пробват да си напечатат тяхно меню в областта на автомобилния превоз, което да не позволява източните превозвачи тъкмо в този салон на ресторанта. Което фрапантно и безочливо нарушава разпоредбите и правилата на Общия пазар, както и главните правила на Европейски Съюз – независимост на напредването на артикули, хора и капитали. Свобода на предприемачеството и свободна конкуренция.
Имаме един много нахален лобист на тези дискриминационни политики, на тези две менюта, на част от " старите " в лицето на президента Макрон. Който не се свени да преследва до дупка икономическите ползи на френските компании, противоречащи на правилата на Европейски Съюз, а и на интереса на българските и другите източни бизнесмени. Явява се повече лобист, в сравнение с държавен глава.
Конкретно в превоза, приказваме за приходите, повече от шестдесет и шест хиляди български водачи и фамилиите им. А те са към 2500-3500 лева на месец. Доста добре за българските стандарти.
Та, единствено за менюта и заведения за хранене да не ни приказват.
Нали либералите в Европа, че и в България желаеха повече Европейски Съюз? Чудесно. Но това би трябвало да е съюз, учреден на базовите правила при основаването си, а точно – свободна конкуренция, свободен пазар, свободата на придвижването на артикули, пари и капитали и на свободата на предприемачеството. Който дава по-добра цена би трябвало да може да вземе поръчката и облагата. А не Макрон да му бърка в джоба.
Тази наша европейска гражданска самодейност ще срещне голяма опозиция, не се заблуждаваме. Тя визира по-големи финансови ползи, в сравнение с даже мога да си показва. Но, едно е ясно, с цел да има един Европейски съюз, който диша с двата дроба, изтъквам Юнкер, би трябвало да има равнене на виталния стандарт, изравняването на приходите на изток и на запад.
Каква подигравка – през днешния ден опасността за Европейски Съюз идва не от изток, идва от егоизма на част от западните компании, лобисти и държавни управления. Факт.
Разликата в стандартите на живот и в приходите на изток и на запад в Европейски Съюз е явна. Част от аргументите за нея се корени в политиката на част от " западните " страни, които искрено нарушават разпоредбите и правилата на съюза. Това неравноправие би трябвало да бъде отстранено, а нарушаванията - неотложно прекъснати.
Преди няколко дни започнахме взаимно начинание с наши съидейници от Хърватска, Естония, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия под надпис " Европейски рентабилен съюз ". Това е европейска гражданска самодейност по смисъла на правото на Европейски Съюз. Засега сполучливите цивилен начинания се броят на пръсти. Мисля, че са не повече от три. Сега ние имаме желанието, желанието и подготовката да доведем нашата до сполучлив край.
За задачата би трябвало да съберем най-малко един милион подписа минимум в седем страни в Съюза в границите на една година.
Преди дни във вестник Дневник беше оповестен материал на западна медия, отразяващ демографската злополука в България. Това е злополука, за която предизвестяваме най-малко от десетилетие. Българите, както и другите източно-европейци " бягат " на запад, тъй като там стандартът на живот е доста по-добър. Понякога разликата в приходите е до 10 пъти. Десет пъти. А това е по този начин и тъй като западните компании лобират и принуждават своите държавни управления да одобряват протекционистко законодателство. Огромната разлика във възнагражденията изтласква работна ръка от изток на запад и по този начин слага Източна Европа в извънредно сложна обстановка, която завърта една извънредно рискова демографска серпантина.
Разбира се, аргументи за това преселение от изток на запад има и в корупцията в източните страни, и в срастването на ръководещи партии с страната, в чувството за липса на правораздаване и правдивост, само че главната причина си остава разликата в приходите.
Единственият метод разликите в стандартите сред Изток и Запад да се преодолеят, минава през елиминирането на доходните неравенства сред двата района.
Изравняването на приходите не може да се случи с административни или политически ограничения, а единствено и само, когато се отстранен административните спънки и политически бариери пред предприемачеството и свободната самодейност.
Цел на самодейността е да принуди Европейската комисия, която би трябвало да е главен страж на Договорите за Европейски съюз, да глоби страните от така наречен " Стара Европа ", които организират протекционистка политика и по този метод пречат на бизнесмени от Източна Европа да развиват своите инициативи.
Просто е. Не желаем повече да бъдем жители втора употреба. Източник на евтина работна ръка. Искаме от тях просто да съблюдават личните си правила. Основните за Европейски Съюз. Това, което назовават " европейски полезности ". А това не се случва. Правилата се нарушават в интерес на част от " западните " или " старите " членове на Европейски Съюз, в ущърб на " източните " или " новите ". Това е гнусно лицемерие.
Затова порицаването на откритите отводи на Унгария, Словакия, Полша, които гласоподаваха " срещу " и в Съвета, почтено и честно, е подло двуличие. Икономическият рекет на Макрон също е лицемерен. Но зад него са и Германия, Белгия и други страни.
Това е, което проф. Дичев се прави, че не схваща. И по някаква причина свързва наложителното разселване на незаконните имигранти на изток с неспазването на главните правила на Европейски Съюз на запад. Дали президента Макрон ще се откаже от подправената си теза за обществен дъмпинг, в случай че Унгария одобри нежеланите там незаконни имигранти? Разбира се – не. Дали проф. Дичев ще признае за какво пази нарушаването на разпоредбите на Европейски Съюз? Разбира се – не.
Забележете – приказваме за приходи, а освен за заплати.
Защо се резервира тази голяма разлика, 10 години след присъединението на предпоследните – България и Румъния? Защото западните компании се пробват целеустремено да пречат на свободната конкуренция на източно-европейските бизнесмени. Целта им е прозаична – източните компании да банкрутират и служащите да отиват на запад като нископлатени " гастарбайтери ". Някой би споделил, че това е естествена конкуренция. Но не, не е. Щеше да е, в случай че не се използваха лостовете на държавното ръководство в Германия, Белгия, Франция, Италия и Австрия, с цел да подхващат административни и законови ограничения, с които да пречат на бизнеса на източните бизнесмени.
Това точно се крие зад подправения и популистки девиз за " обществения дъмпинг " на президента Макрон.
Цел на самодейността е да принуди Европейската комисия, която би трябвало да е главен страж на Договорите за Европейски съюз да глоби страните от така наречен " Стара Европа ", които организират протекционистка политика и по този метод пречат на бизнесмени от Източна Европа да развиват своите инициативи.
В редица държави-членове на съюза се следи вълна от протекционистки административни политически ограничения, чиято единствена цел е да попречат на бизнесмени от източни страни да развиват своите инициативи в изискванията на свободна и почтена конкуренция. Такава политика се следи в областите на превоза, строителството и впрочем.
Същевременно, при присъединението на страните от Източна Европа, точно навлизането на компании от " Стара Европа " в изискванията на свободна конкуренция доведоха до банкрут редица локални предприятия и компании. Това принуди милиони източноевропейци да изоставен родните си места и да се трансфорат в гастарбайтери. Веригите хранителни магазини са задоволително сладкодумен образец.
Неумелата " хумореска ", която се пробват да пробутат, за това по какъв начин " Европейски Съюз не бил ресторант и не можело да си избираш от менюто " е нахална и лицемерна. По доста аргументи, част от които изброих. Най-малкото, тъй като, в случай че се вгледаме в общата селскостопанска политика да вземем за пример, ще видим, че някой е отпечатал разнообразни менюта. За френските и българските аграрни стопани, да речем.
А като стана дума за заведения за хранене – през вчерашния ден, в годишната си тирада за положението на съюза пред Екологичен потенциал, ръководителят Жан-Клод Юнкер порица двойния стандарт при храните за " изтока " и " запада ". Помните ли вълната от присмиване, от ругатни, от насмешки, които ни заляха, когато поставихме този въпрос пред Европейската комисия? Е, оказахме се прави – редица западни компании пробутват храни с идентични опаковки и реклами, само че с радикално друго качество. Вече не го споделям единствено аз, сподели го Юнкер. Председателят на Европейска комисия, Юнкер.
Още образци – Германия, Франция, Белгия, Италия и Австрия се пробват да си напечатат тяхно меню в областта на автомобилния превоз, което да не позволява източните превозвачи тъкмо в този салон на ресторанта. Което фрапантно и безочливо нарушава разпоредбите и правилата на Общия пазар, както и главните правила на Европейски Съюз – независимост на напредването на артикули, хора и капитали. Свобода на предприемачеството и свободна конкуренция.
Имаме един много нахален лобист на тези дискриминационни политики, на тези две менюта, на част от " старите " в лицето на президента Макрон. Който не се свени да преследва до дупка икономическите ползи на френските компании, противоречащи на правилата на Европейски Съюз, а и на интереса на българските и другите източни бизнесмени. Явява се повече лобист, в сравнение с държавен глава.
Конкретно в превоза, приказваме за приходите, повече от шестдесет и шест хиляди български водачи и фамилиите им. А те са към 2500-3500 лева на месец. Доста добре за българските стандарти.
Та, единствено за менюта и заведения за хранене да не ни приказват.
Нали либералите в Европа, че и в България желаеха повече Европейски Съюз? Чудесно. Но това би трябвало да е съюз, учреден на базовите правила при основаването си, а точно – свободна конкуренция, свободен пазар, свободата на придвижването на артикули, пари и капитали и на свободата на предприемачеството. Който дава по-добра цена би трябвало да може да вземе поръчката и облагата. А не Макрон да му бърка в джоба.
Тази наша европейска гражданска самодейност ще срещне голяма опозиция, не се заблуждаваме. Тя визира по-големи финансови ползи, в сравнение с даже мога да си показва. Но, едно е ясно, с цел да има един Европейски съюз, който диша с двата дроба, изтъквам Юнкер, би трябвало да има равнене на виталния стандарт, изравняването на приходите на изток и на запад.
Каква подигравка – през днешния ден опасността за Европейски Съюз идва не от изток, идва от егоизма на част от западните компании, лобисти и държавни управления. Факт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ