Думите. Как беше подценен антисемитизмът на Хитлер
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Анализът е препубликуван от.
Осми ноември 1923 година, Мюнхен. Вечер е. В бирарията " Бюргербройкелер " се организира заседание на локалното баварско държавно управление. То ненадейно е прекратено от хора в кафяви ризи, бричове и ботуши, които нахлуват в заведението.
Посред звук от счупени халби и столове от групата нападателни мъже се отделя очевидният им водач, повишава се на една маса, изважда револвер от задния си джоб и стреля в тавана на бирарията. След малко крещи: " Националната гражданска война стартира! " После афишира началото на поход към Берлин, наричайки града " Вавилон на порока ". Мъжът се споделя Адолф Хитлер.
За хората в бирарията тогава е ясно на какво наподобява апелът за подобен поход. Само година по-рано в Италия дучето Бенито Мусолини е провел поход към Рим, извършен от 28 до 30 октомври 1922 година
Целта на пуча, тръгнал от " Бюргербройкелер ", е да смъкна централното държавно управление в Берлин, както и локалното в Бавария. От бирарията Хитлер първо дава начало на метод към центъра на Мюнхен. След къса престрелка " биреният пуч " е сподавен, като умират 14 нацисти и 3 служители на реда. Хитлер съумява в началото да се укрие, но след три дни е открит и хванат.
Провалът би трябвало да постави завършек на политическата кариера на Хитлер. Но вместо сурова присъда за въоръжена държавна измяна, съдиите в Бавария, очевидно настроени против властта в Берлин, отсъждат леко наказване за сходно действие.
Хитлер лежи в пандиза единствено от април до декември 1924 година Макар и австриец, той не е екстрадиран от Германия. Германската националсоциалистическа работническа партия е за малко неразрешена, само че на 27 февруари 1925 година Хитлер я възвръща. От престоя му зад решетките остава книгата " Моята битка ", където той ясно излага антисемитските си възгледи.
Антисемитизмът преди " Моята битка "
Хитлер не става антисемит изведнъж. Като младеж той не е имал триумфи в опитите да се занимава с изобразително изкуство и архитектура във Виена. Това го кара да показва неодобрение от този град, обитаем с доста разнообразни народности. За него хабсбургската столица е място, изпълнено с двуличие и безнравственост. Заедно с това Хитлер развива у себе си ненавист към всичко друго, тъй като му наподобява пропаднало и ретроградно.
Вестникарските будки на Виена пък са цялостни с всевъзможни антисемитски брошурки. Гълтайки ги жадно, Хитлер култивира в себе си мощна ненавист към евреите и демокрацията, либерализма и марксизма. Според него всички те спомагат за разложението на обществото. Ето за какво бъдещият фюрер се обръща към национализма и концепцията за чистата арийска раса. Според него Хабсбургската монархия (Австро-Унгария) няма никакво бъдеще точно заради своята многоетничност.
Хитлер – том 1С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Поради това Хитлер взема решение да заложи на Германския райх и неговата " чиста раса ". Междувременно отвращението му към Виена става толкоз огромно, че през 1913 година той се реалокира да живее в Мюнхен. Тогава е на 24 години.
След провалянето на Германия в Първата международна война за Хитлер евреите, дружно със спекуланти, черноборсаджии, комунисти и републиканци, са измежду " предателите " от ноември 1918 година - тогава избухва гражданска война, която довежда до събаряне на конституционната монархия и определяне на парламентарна република.
Именно в Мюнхен Хитлер влиза в редовете на нацистката партия, на която не е създател, само че бързо се трансформира в неин лидер. Идеята му за напредъка се предопределя само от ползите на " немската раса ". Поради това и би ликвидирал всеки, който пречи на този напредък.
Още на заседание на Германската работническа партия (от 1920 година - и националсоциалистическа) на 12 септември 1919 година Хитлер произнася гневна антисемитска тирада. Антисемитизмът е към този момент основен както за идеологията на националсоциалистите, по този начин и за самия него.
Първоначалните му дейности в тази посока са в допълнение поощрени откакто през 1923 година влиза в контакт с породист мъдрец като Х. С. Чембърлейн, наследник на британски адмирал, открил се в Германия.
Антисемитизмът в " Моята битка "
В книгата, написана в пандиза, е изложена цялата расова теория на Хитлер. Той извежда в нея " чистата арийска раса " като най-ценна в света. Ето за какво тя е призвана, съгласно него, да доминира над всички останали " непълноценни раси ". Най-близо до арийската раса, несъмнено, е немският народ, само че и той би трябвало, съгласно Хитлер, в бъдеще да се пази от " расово смесване ". Заплахата за цивилизацията и за " по-добрата част от човечеството " съгласно него е точно в смесването на расите.
На другия полюс на тази расова подчиненост са ситуирани евреите. Те са основният зложелател на цивилизацията, който редовно я разрушава. Според Хитлер еврейството е отговорно за всички отрицателни явления на времето, които той вижда в интернационализма, демокрацията, финансовия капитал, марксизма, пацифизма, Ноемврийската гражданска война от 1918 година, както и самото битие на Ваймарската република. Евреите за Хитлер са " търтеи " и " паразити ". Те основават страни в други страни за само да ги разложат.
Поради това, съгласно създателя на " Моята битка ", те би трябвало да бъдат отстранени от територията на Райха, защото по едно и също време заплашват " чистотата " и бъдещето на германците. Хитлер даже изрича страдание, че немските евреи не са били подложени на токсичен газ още по време на отминалата международна война. По това време той е към този момент уверен, че Германия е жертва на " международен еврейски скрит план ". Ето за какво, счита той, в случай че страната изгуби и идната война, тя ще пропадне като страна, а дружно с нея и цялата " бяла раса ".
Хитлер дава обещание нова национална общественост, която да върне предишното великолепие на Германия, да накаже " ноемврийските предатели " от 1918 година, забили " нож в гърба " на страната, да преследва болшевиките. Наред с това той дава обещание и освобождение на " отечеството " от " еврейския микроб ", покварил " арийската раса ".
Нито в този миг, нито по-късно, Хитлер приказва за потребността от редовно избиване на евреите, само че посредством езика, който употребява, тяхната дехуманизация е към този момент факт. Оттук нататък става разумно последващото му говорене за потребността от " расова хигиена " и " биологичен тим ".
Подценяването на Хитлеровия антисемитизъм
Това, което по-късно прераства в Холокост, е в немалка степен изложено в книгата на Хитлер. Неслучайно американецът от немски генезис Файт Валентин твърди, че " историята на Хитлер е история на едно подценяване. " Предизвикателството, което насочва Хитлер към демокрацията и цивилизацията с антисемитските си проповеди, звучи задоволително съществено даже и за страна, която още не е стигнала до Холокоста.
Димитър Пешев. СпомениС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
И въпреки всичко, огромните разлики сред политическите партии в края на 20-те и началото на 30-те години; изправянето на страната съвсем пред прага на гражданска война; шестването на ретроградни и антидемократични хрумвания и настройки и отвън партията на Хитлер; чувството у значително германци на десетилетието след " Голямата война " като време на оскърбление на нацията, икономическа злополука, вълнения, крах и обществена несигурност; карат избрани среди да заложат на Хитлер. Независимо от това, че знаят както за антисемитските му хрумвания, по този начин и за проповедите му, ориентирани против демокрацията, конституционализма, парламентаризма и законността.
Първоначално се счита, че заради своята по-голяма грубост и кресливост, Хитлер и нацистите могат да бъдат употребявани за опазване на консервативните полезности.
Подпалването на Райхстага основава пък хранителна среда за приказката на Хитлер по какъв начин нацистите са просто една по-твърда версия на обичайна немска десница. Смята се, че точно тяхната неотстъпчивост може да смаже офанзивите против публичния ред. Консерватори, финансисти, индустриалци и висши офицери поддържат Хитлер, с цел да се стигне до такава степен, че един ден той ги принуждава да му се подчиняват.
На 30 януари 1933 година архитектът на държавното управление райхсканцлерът Франц декор Папен самодоволно споделя: " Ние ангажирахме Хитлер. След два месеца по този начин ще го натикаме в ъгъла, че ще квичи. " Дори по-рано, в края на 1932 година, демократичният политик и публицист Густав Щолпер планува края на немския националсоциализъм. Интересно е, че наблюдаващите от съвсем всички политически течения споделят тази мисъл.
Хитлер и антисемитизмът на власт
Ала не става по този начин. През 1933 година следва Хитлер и нацистите да вземат цялата власт, и то за дълго. Няма по какъв начин да е изненада и съвсем мигновеното им нахлуване против евреите. По силата на особено основан закон още първоначално всички държавни служби са " прочистени " от евреи. Още през април 1933 година се прави опит да бъдат бойкотирани магазините, които са благосъстоятелност на евреи. Евреите са извадени от държавните институции, като дружно с това им е неразрешено и да практикуват избрани специалности.
На 10 май 1933 година, под персоналното застъпничество на министъра на пропагандата и просвещението Йозеф Гьобелс, е проведено фамозното изгаряне на книги, доста от които са написани от евреи.
През 1935 година нацистите одобряват пакет от закони, които са особено ориентирани против евреите. Те ги лишават от поданство. Налагат им и избрани ограничавания за бракове с неевреи. Забраняват се и извънбрачни връзки на евреи с германци или пък с други човеци, които се отличават с сходна " чиста " кръв. Единствено германците с " чиста " кръв оттук насетне получават политически права.
През ноември 1938 година се провежда така наречен Кристална нощ (Kristallnacht). В нея нацистки деятели атакуват, опожаряват и разграбват еврейски магазини, синагоги и еврейски домове. Голям брой евреи даже намират гибелта си.
В тази си политика Хитлер и нацистите разчитат и на някои антисемитски настройки в самото немско общество. Известно е, че католически водачи, въпреки и да оказват опозиция и неодобрение по отношение на някои ограничения на режима на Хитлер, въпреки всичко не се опълчват на жестокото отношение по отношение на евреите.
Самата цел да бъдат " отстранени " евреите от немското общество има свои фенове. Заедно с това значително последователи има и нацистката политика за заграбване на еврейска благосъстоятелност, не на последно място и заради опциите за персонално облагодетелстване.
Хитлер и Сталин - тираните и Втората международна войнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Въпреки тази поддръжка има и смяна в настройките - по времето на антисемитските дърдорения на Хитлер доста хора не са реагирали, само че откакто той идва на власт жестокостта и кръвожадността на дейностите му не се поддържат от огромна част от немската общност. Насилието и убийствата, като тези в " Кристалната нощ ", са посрещнати по-скоро с рецензия от по-голямата част от германците.
И още нещо.
Въпреки невъздържания антисемитизъм на Хитлер и открития му блян да трансформира Германия в национална общественост на " чистата раса ", даже и в предвоенните години, малко германци могат да си показват, че един ден " окончателното решение " на " еврейския въпрос " ще стане акция за систематично и всеобщо очистване на цялостен един народ.
По време на Втората международна война Хитлер и неговите сподвижници са към този момент подготвени с проекти си. Милиони евреи следва да намерят гибелта си.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Анализът е препубликуван от.
Осми ноември 1923 година, Мюнхен. Вечер е. В бирарията " Бюргербройкелер " се организира заседание на локалното баварско държавно управление. То ненадейно е прекратено от хора в кафяви ризи, бричове и ботуши, които нахлуват в заведението.
Посред звук от счупени халби и столове от групата нападателни мъже се отделя очевидният им водач, повишава се на една маса, изважда револвер от задния си джоб и стреля в тавана на бирарията. След малко крещи: " Националната гражданска война стартира! " После афишира началото на поход към Берлин, наричайки града " Вавилон на порока ". Мъжът се споделя Адолф Хитлер.
За хората в бирарията тогава е ясно на какво наподобява апелът за подобен поход. Само година по-рано в Италия дучето Бенито Мусолини е провел поход към Рим, извършен от 28 до 30 октомври 1922 година
Целта на пуча, тръгнал от " Бюргербройкелер ", е да смъкна централното държавно управление в Берлин, както и локалното в Бавария. От бирарията Хитлер първо дава начало на метод към центъра на Мюнхен. След къса престрелка " биреният пуч " е сподавен, като умират 14 нацисти и 3 служители на реда. Хитлер съумява в началото да се укрие, но след три дни е открит и хванат.
Провалът би трябвало да постави завършек на политическата кариера на Хитлер. Но вместо сурова присъда за въоръжена държавна измяна, съдиите в Бавария, очевидно настроени против властта в Берлин, отсъждат леко наказване за сходно действие.
Хитлер лежи в пандиза единствено от април до декември 1924 година Макар и австриец, той не е екстрадиран от Германия. Германската националсоциалистическа работническа партия е за малко неразрешена, само че на 27 февруари 1925 година Хитлер я възвръща. От престоя му зад решетките остава книгата " Моята битка ", където той ясно излага антисемитските си възгледи.
Антисемитизмът преди " Моята битка "
Хитлер не става антисемит изведнъж. Като младеж той не е имал триумфи в опитите да се занимава с изобразително изкуство и архитектура във Виена. Това го кара да показва неодобрение от този град, обитаем с доста разнообразни народности. За него хабсбургската столица е място, изпълнено с двуличие и безнравственост. Заедно с това Хитлер развива у себе си ненавист към всичко друго, тъй като му наподобява пропаднало и ретроградно.
Вестникарските будки на Виена пък са цялостни с всевъзможни антисемитски брошурки. Гълтайки ги жадно, Хитлер култивира в себе си мощна ненавист към евреите и демокрацията, либерализма и марксизма. Според него всички те спомагат за разложението на обществото. Ето за какво бъдещият фюрер се обръща към национализма и концепцията за чистата арийска раса. Според него Хабсбургската монархия (Австро-Унгария) няма никакво бъдеще точно заради своята многоетничност.
Поради това Хитлер взема решение да заложи на Германския райх и неговата " чиста раса ". Междувременно отвращението му към Виена става толкоз огромно, че през 1913 година той се реалокира да живее в Мюнхен. Тогава е на 24 години.
След провалянето на Германия в Първата международна война за Хитлер евреите, дружно със спекуланти, черноборсаджии, комунисти и републиканци, са измежду " предателите " от ноември 1918 година - тогава избухва гражданска война, която довежда до събаряне на конституционната монархия и определяне на парламентарна република.
Именно в Мюнхен Хитлер влиза в редовете на нацистката партия, на която не е създател, само че бързо се трансформира в неин лидер. Идеята му за напредъка се предопределя само от ползите на " немската раса ". Поради това и би ликвидирал всеки, който пречи на този напредък.
Още на заседание на Германската работническа партия (от 1920 година - и националсоциалистическа) на 12 септември 1919 година Хитлер произнася гневна антисемитска тирада. Антисемитизмът е към този момент основен както за идеологията на националсоциалистите, по този начин и за самия него.
Първоначалните му дейности в тази посока са в допълнение поощрени откакто през 1923 година влиза в контакт с породист мъдрец като Х. С. Чембърлейн, наследник на британски адмирал, открил се в Германия.
Антисемитизмът в " Моята битка "
В книгата, написана в пандиза, е изложена цялата расова теория на Хитлер. Той извежда в нея " чистата арийска раса " като най-ценна в света. Ето за какво тя е призвана, съгласно него, да доминира над всички останали " непълноценни раси ". Най-близо до арийската раса, несъмнено, е немският народ, само че и той би трябвало, съгласно Хитлер, в бъдеще да се пази от " расово смесване ". Заплахата за цивилизацията и за " по-добрата част от човечеството " съгласно него е точно в смесването на расите.
На другия полюс на тази расова подчиненост са ситуирани евреите. Те са основният зложелател на цивилизацията, който редовно я разрушава. Според Хитлер еврейството е отговорно за всички отрицателни явления на времето, които той вижда в интернационализма, демокрацията, финансовия капитал, марксизма, пацифизма, Ноемврийската гражданска война от 1918 година, както и самото битие на Ваймарската република. Евреите за Хитлер са " търтеи " и " паразити ". Те основават страни в други страни за само да ги разложат.
Поради това, съгласно създателя на " Моята битка ", те би трябвало да бъдат отстранени от територията на Райха, защото по едно и също време заплашват " чистотата " и бъдещето на германците. Хитлер даже изрича страдание, че немските евреи не са били подложени на токсичен газ още по време на отминалата международна война. По това време той е към този момент уверен, че Германия е жертва на " международен еврейски скрит план ". Ето за какво, счита той, в случай че страната изгуби и идната война, тя ще пропадне като страна, а дружно с нея и цялата " бяла раса ".
Хитлер дава обещание нова национална общественост, която да върне предишното великолепие на Германия, да накаже " ноемврийските предатели " от 1918 година, забили " нож в гърба " на страната, да преследва болшевиките. Наред с това той дава обещание и освобождение на " отечеството " от " еврейския микроб ", покварил " арийската раса ".
Нито в този миг, нито по-късно, Хитлер приказва за потребността от редовно избиване на евреите, само че посредством езика, който употребява, тяхната дехуманизация е към този момент факт. Оттук нататък става разумно последващото му говорене за потребността от " расова хигиена " и " биологичен тим ".
Подценяването на Хитлеровия антисемитизъм
Това, което по-късно прераства в Холокост, е в немалка степен изложено в книгата на Хитлер. Неслучайно американецът от немски генезис Файт Валентин твърди, че " историята на Хитлер е история на едно подценяване. " Предизвикателството, което насочва Хитлер към демокрацията и цивилизацията с антисемитските си проповеди, звучи задоволително съществено даже и за страна, която още не е стигнала до Холокоста.
И въпреки всичко, огромните разлики сред политическите партии в края на 20-те и началото на 30-те години; изправянето на страната съвсем пред прага на гражданска война; шестването на ретроградни и антидемократични хрумвания и настройки и отвън партията на Хитлер; чувството у значително германци на десетилетието след " Голямата война " като време на оскърбление на нацията, икономическа злополука, вълнения, крах и обществена несигурност; карат избрани среди да заложат на Хитлер. Независимо от това, че знаят както за антисемитските му хрумвания, по този начин и за проповедите му, ориентирани против демокрацията, конституционализма, парламентаризма и законността.
Първоначално се счита, че заради своята по-голяма грубост и кресливост, Хитлер и нацистите могат да бъдат употребявани за опазване на консервативните полезности.
Подпалването на Райхстага основава пък хранителна среда за приказката на Хитлер по какъв начин нацистите са просто една по-твърда версия на обичайна немска десница. Смята се, че точно тяхната неотстъпчивост може да смаже офанзивите против публичния ред. Консерватори, финансисти, индустриалци и висши офицери поддържат Хитлер, с цел да се стигне до такава степен, че един ден той ги принуждава да му се подчиняват.
На 30 януари 1933 година архитектът на държавното управление райхсканцлерът Франц декор Папен самодоволно споделя: " Ние ангажирахме Хитлер. След два месеца по този начин ще го натикаме в ъгъла, че ще квичи. " Дори по-рано, в края на 1932 година, демократичният политик и публицист Густав Щолпер планува края на немския националсоциализъм. Интересно е, че наблюдаващите от съвсем всички политически течения споделят тази мисъл.
Хитлер и антисемитизмът на власт
Ала не става по този начин. През 1933 година следва Хитлер и нацистите да вземат цялата власт, и то за дълго. Няма по какъв начин да е изненада и съвсем мигновеното им нахлуване против евреите. По силата на особено основан закон още първоначално всички държавни служби са " прочистени " от евреи. Още през април 1933 година се прави опит да бъдат бойкотирани магазините, които са благосъстоятелност на евреи. Евреите са извадени от държавните институции, като дружно с това им е неразрешено и да практикуват избрани специалности.
На 10 май 1933 година, под персоналното застъпничество на министъра на пропагандата и просвещението Йозеф Гьобелс, е проведено фамозното изгаряне на книги, доста от които са написани от евреи.
През 1935 година нацистите одобряват пакет от закони, които са особено ориентирани против евреите. Те ги лишават от поданство. Налагат им и избрани ограничавания за бракове с неевреи. Забраняват се и извънбрачни връзки на евреи с германци или пък с други човеци, които се отличават с сходна " чиста " кръв. Единствено германците с " чиста " кръв оттук насетне получават политически права.
През ноември 1938 година се провежда така наречен Кристална нощ (Kristallnacht). В нея нацистки деятели атакуват, опожаряват и разграбват еврейски магазини, синагоги и еврейски домове. Голям брой евреи даже намират гибелта си.
В тази си политика Хитлер и нацистите разчитат и на някои антисемитски настройки в самото немско общество. Известно е, че католически водачи, въпреки и да оказват опозиция и неодобрение по отношение на някои ограничения на режима на Хитлер, въпреки всичко не се опълчват на жестокото отношение по отношение на евреите.
Самата цел да бъдат " отстранени " евреите от немското общество има свои фенове. Заедно с това значително последователи има и нацистката политика за заграбване на еврейска благосъстоятелност, не на последно място и заради опциите за персонално облагодетелстване.
Въпреки тази поддръжка има и смяна в настройките - по времето на антисемитските дърдорения на Хитлер доста хора не са реагирали, само че откакто той идва на власт жестокостта и кръвожадността на дейностите му не се поддържат от огромна част от немската общност. Насилието и убийствата, като тези в " Кристалната нощ ", са посрещнати по-скоро с рецензия от по-голямата част от германците.
И още нещо.
Въпреки невъздържания антисемитизъм на Хитлер и открития му блян да трансформира Германия в национална общественост на " чистата раса ", даже и в предвоенните години, малко германци могат да си показват, че един ден " окончателното решение " на " еврейския въпрос " ще стане акция за систематично и всеобщо очистване на цялостен един народ.
По време на Втората международна война Хитлер и неговите сподвижници са към този момент подготвени с проекти си. Милиони евреи следва да намерят гибелта си.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ