Силвия Петкова: Човек е тук на Земята, за да е щастлив
Днес ви срещаме с актрисата Силвия Петкова. Тя е съвременна и дейна, непрестанно надскача себе си и търси нови хоризонти. На първо място обаче тя е майка. След това е свободен човек, който не желае да бъде поставян в рамки и гледа към провокациите с усмивка. Съвременният градски живот й приляга идеално, тъй като е тъкмо толкоз динамичен, колкото е и самата тя. Силвия е любопитна и многопластова персона, към която гледаме с неприкрит интерес, тъй като постоянно умее да ни въодушеви. Както с майсторската си актьорска игра, по този начин и с погледа си към същински значимите неща в живота оттатък мейнстрийма и консуматорския мироглед на повърхността.
10 години си била щатна актриса в Театър „ София “. Какво те тласна да смениш курса и да направиш такава огромна смяна?
Силвия: Ами, да. Изключително грандиозно решение, тъй като когато аз растях в тази специалност беше извънредно значимо за един артист да има Дом, т.е. - Театър. С течение на годините обаче светът и животът доста се трансформираха и осъзнах, че в действителност фантазиите ми свързани с изкуството мъчно ще се осъществен, в случай че просто си заставам и очаквам някой различен да ми ги предложи на поднос. Осъзнах, че си лежа комфортно и пострадвам от липса на ентусиазъм и върхове за подчинение и ме просветли решението, че обмена сред мен и съответния Театър е завършил. Та взех решение самоуверено да се впусна в живота на Свободния Артист, пък да забележим до каква степен ще ме закара тази пътека и до какви бъдещи срещи ще докара.
Смяташ ли, че се намираш на нов стадий в живота си?
Силвия: Да. Определено. По някакъв метод съзнавам, че идеалистичните ми и сантиментални показа за живота и хората повече ме отдалечават от действителността, която днешното съвременно общество предлага.
Може ли да се каже, че досегашната ти работа е влезнала в избрани рамки и в този смисъл се е трансформирала в обвързване, в рутина?
Силвия: Самата практическа работа на сцената - не. Но в чакането за последващо систематизиране в новата режисура - несъмнено да. В мислите ми започнаха да нахълтват паники, подозрения и незадоволеност. Усетих, че стартирам да не помня какъв брой доста имам за предоставяне, какъв брой доста сила и заряд имам и какъв брой доста желая да пропадам в функции, които някак си дълго време не идваха при мен. Осъзнах, че прахосвам креативната си сила в неверна посока и взех решение да хвана нещата в свои ръце и да работя, вместо да очаквам.
Чувствителен човек ли си? Можеш ли и в живота да сложиш елементарно маска по този начин, както правиш на сцената и да скриеш страстите си?
Силвия: Не. Не мога. Който ме познава, знае че каквото мисля и усещам е изписано на лицето ми. Може да не го разясня или споделям, само че то е ясно какво е и че е там. На сцената също. До последна степен за мен е цел постигането на истината в функциите ми, тъй като по този начин или другояче всички са наясно, че всичко е наужким.
Критична ли си към себе си – както в специалността, по този начин и в живота?
Силвия: Да. Много. СвръхМного! И това е едно от качествата, които най-често ме лашкат в крайности. Веднъж се гордея с това предпочитание за съвършенство, различен път се ненавиждам поради същото, тъй като обирам сама опциите си да се усещам щастлива и задоволена от свършената работа и от живота.
Да си артист значи ли да си суетлив?
Силвия : Аз съм всичко това, което е назад на суетата. Актьорските ми усещания също. Разбирам да се стремиш да изглеждаш добре, с цел да се чувстваш добре в кожата си. Всичко след този миг не го разбирам и за мен е печален знак, че някой просто е трагичен и се бори с някакви свои вътрешни комплекси или проблеми. А суетата на Сцената?! Това е може би най-жалкото нещо, което един фен може да следи. Как един артист качен там горе на по-високото в действителност не живее живота на героя си, а се самонаблюдава и се занимава с външния си тип, вместо с проблемите, с които международната драматургия занимава Театъра и надлежно феновете.
Какво за теб е значимо най-после на деня?
Силвия : Най-важно е в последна сметка здравето. Менталното и физическото. Аз имам вяра, че до момента в който имам две ръце и два крайници - всичко следва и е единствено въпрос на Действие. Въпрос на ясна визия къде живееш, на къде се движиш, защо мечтаеш. Вярвам, че човек е тук на земята, с цел да е благополучен и когато стартираме да си задаваме по-често в дните и обстановките си въпроса “мен това ще ме направи ли благополучен ” и без позор или мисъл, че ще обидим някого следваме отговора, нещата ще са от прелестни, по-прекрасни. Хората ще са спокойни и в мир със себе си. Ще живеем в едно свястно и съвременно общество. Вярвам, че сме на път към това и скоро ще го реализираме.
Каква е цената на твоя триумф в персонален проект, има ли нещо, което си пожертвала?
Силвия: Мисля че не съм. Единственото, с което постепенно се деля по пътя е сантименталната визия за изкуството. Имам едно изключително чувство за носталгия по едни времена, в които в никакъв случай не съм живяла. Някак си ми липсва обичта, задружността, другарството до гроб, смисленото изкуство, живота като семейство в театъра и като цяло в специалността. Неща поради които станах актриса, а се оказа, че в тези днешни дни те не са по този начин, както е било при предните генерации да вземем за пример. Днес повече срещам упоритостта, надпреварата, индивидуализма, завистта, злобата. Неща, които съгласно мен нямат място в Храма на Мелпомена, тъй като аз няма да спра да имам вяра, че Театъра и Киното са групови изкуства.
Като човек на изкуството кое те нервира най-вече по нашите ширини?
Силвия: Пошлостта. Изкривеното схващане за хубост и смисъл. Посредствеността. Липсата на ползи, любознание и предпочитание да се учат нови неща. Липсата на предпочитание за прогрес и комфортното затъпяване и затлъстяване на нацията, което сполучливо сякаш упражняват върху нас. Вечната настройка, че нещата няма да станат, вместо вярата и усърдието по пътя. Застоялостта, вместо свежестта, която съвремието ни предлага.
С какви компликации се сблъскваш в всекидневието си?
Силвия: Липсата на време е главният ми проблем. Вечното бързане, безконечното напрежение, че няма да съумея със всички задачки.
Какво е отношението ти към новите способи за заплащане?
Силвия: Истината е, че до скоро бях доста смотана в това отношение. Някак си нямах доверие на уеб сайтове, които ми желаят данните и банковите сметки, беше ми необичайно да си пазаря облекла онлайн да вземем за пример, само че взех решение да спра да го мисля толкоз. Сега към този момент видях, че няма нищо ужасно, дори в противен случай, единствено те улеснява и съм супер отворена за онлайн услугите и доста щастлива, че не се постанова към този момент да се занимаваме с най-нехигиеничното нещо на света - книжните банкноти. Приложенията за цифрово разплащане улесняват живота ми и с наслада се възползвам от всички отстъпки и нови познанства с бизнеси, които ми дават те. Преди имах въображаема другарка Ма̀ша, която постоянно, когато съм преуморена или още веднъж времето не ми стига, апелирам да прави нещата вместо мен. Машаааа, иди да напазаруваш! Машаааа, иди да платиш сметките! И по този начин нататък. Вече Маша не ми би трябвало, тъй като разполагам с приложението Settle, което ми предлага иновативeн и сигурен метод на разплащане. С негова помощ с едно магическо плъзване правя всичко това.
Каква добавена стойност в персоналния живот ти носят?
Силвия: Малко повече успокоение. Усещане, че и да не съумея на време с всичко, проблем няма, тъй като мога да го свърша през телефона или компютъра си за секунди. Това несъмнено ме прави по-спокойна и уравновесена и ме трансформира в по-малко обезпокоителен човек.
Kак си печeлиш свободно време и повече комфорт?
Силвия: Често си разрешавам да си поръчвам храни и питиета у дома. Няколко пъти ми се е случвало да си поръчам книга, която да донесат до вратата ми. Определено мисля, че си оказвам помощ за почивката като поръчвам и заплащам онлайн.
Сещаш ли се за история, в която с един клик на телефона си съумяла да надвиеш заплетена обстановка?
Силвия: О, да. Доста такива имам. Като цяло аз съм си един постоянно обезпокоителен човек. Все бързам, все се грижа другите да са добре, да не се постанова да ме чакат за нещо и много постоянно даже при най-малките организации за колекция с другари у дома да кажем, прахосвам доста ненужни страсти по отношение на най-обикновени битовизми. Случвало ми се е за секунда да реша казуса с виното за сбирката. Случвало ми се е да наема за секунда офис, в който да свършим значима и неотложна работа. Случвало ми се е да хвана последното свободно място в 10-дневен курс по медитация и безмълвие. Случвало ми се е да спася другар давайки пари на заем единствено с един клик на телефона. Мога да изреждам до на следващия ден. Settle е едно от най-удобните неща, които може да си подари човек.
С поддръжката на Settle
10 години си била щатна актриса в Театър „ София “. Какво те тласна да смениш курса и да направиш такава огромна смяна?
Силвия: Ами, да. Изключително грандиозно решение, тъй като когато аз растях в тази специалност беше извънредно значимо за един артист да има Дом, т.е. - Театър. С течение на годините обаче светът и животът доста се трансформираха и осъзнах, че в действителност фантазиите ми свързани с изкуството мъчно ще се осъществен, в случай че просто си заставам и очаквам някой различен да ми ги предложи на поднос. Осъзнах, че си лежа комфортно и пострадвам от липса на ентусиазъм и върхове за подчинение и ме просветли решението, че обмена сред мен и съответния Театър е завършил. Та взех решение самоуверено да се впусна в живота на Свободния Артист, пък да забележим до каква степен ще ме закара тази пътека и до какви бъдещи срещи ще докара.
Смяташ ли, че се намираш на нов стадий в живота си?
Силвия: Да. Определено. По някакъв метод съзнавам, че идеалистичните ми и сантиментални показа за живота и хората повече ме отдалечават от действителността, която днешното съвременно общество предлага.
Може ли да се каже, че досегашната ти работа е влезнала в избрани рамки и в този смисъл се е трансформирала в обвързване, в рутина?
Силвия: Самата практическа работа на сцената - не. Но в чакането за последващо систематизиране в новата режисура - несъмнено да. В мислите ми започнаха да нахълтват паники, подозрения и незадоволеност. Усетих, че стартирам да не помня какъв брой доста имам за предоставяне, какъв брой доста сила и заряд имам и какъв брой доста желая да пропадам в функции, които някак си дълго време не идваха при мен. Осъзнах, че прахосвам креативната си сила в неверна посока и взех решение да хвана нещата в свои ръце и да работя, вместо да очаквам.
Чувствителен човек ли си? Можеш ли и в живота да сложиш елементарно маска по този начин, както правиш на сцената и да скриеш страстите си?
Силвия: Не. Не мога. Който ме познава, знае че каквото мисля и усещам е изписано на лицето ми. Може да не го разясня или споделям, само че то е ясно какво е и че е там. На сцената също. До последна степен за мен е цел постигането на истината в функциите ми, тъй като по този начин или другояче всички са наясно, че всичко е наужким.
Критична ли си към себе си – както в специалността, по този начин и в живота?
Силвия: Да. Много. СвръхМного! И това е едно от качествата, които най-често ме лашкат в крайности. Веднъж се гордея с това предпочитание за съвършенство, различен път се ненавиждам поради същото, тъй като обирам сама опциите си да се усещам щастлива и задоволена от свършената работа и от живота.
Да си артист значи ли да си суетлив?
Силвия : Аз съм всичко това, което е назад на суетата. Актьорските ми усещания също. Разбирам да се стремиш да изглеждаш добре, с цел да се чувстваш добре в кожата си. Всичко след този миг не го разбирам и за мен е печален знак, че някой просто е трагичен и се бори с някакви свои вътрешни комплекси или проблеми. А суетата на Сцената?! Това е може би най-жалкото нещо, което един фен може да следи. Как един артист качен там горе на по-високото в действителност не живее живота на героя си, а се самонаблюдава и се занимава с външния си тип, вместо с проблемите, с които международната драматургия занимава Театъра и надлежно феновете.
Какво за теб е значимо най-после на деня?
Силвия : Най-важно е в последна сметка здравето. Менталното и физическото. Аз имам вяра, че до момента в който имам две ръце и два крайници - всичко следва и е единствено въпрос на Действие. Въпрос на ясна визия къде живееш, на къде се движиш, защо мечтаеш. Вярвам, че човек е тук на земята, с цел да е благополучен и когато стартираме да си задаваме по-често в дните и обстановките си въпроса “мен това ще ме направи ли благополучен ” и без позор или мисъл, че ще обидим някого следваме отговора, нещата ще са от прелестни, по-прекрасни. Хората ще са спокойни и в мир със себе си. Ще живеем в едно свястно и съвременно общество. Вярвам, че сме на път към това и скоро ще го реализираме.
Каква е цената на твоя триумф в персонален проект, има ли нещо, което си пожертвала?
Силвия: Мисля че не съм. Единственото, с което постепенно се деля по пътя е сантименталната визия за изкуството. Имам едно изключително чувство за носталгия по едни времена, в които в никакъв случай не съм живяла. Някак си ми липсва обичта, задружността, другарството до гроб, смисленото изкуство, живота като семейство в театъра и като цяло в специалността. Неща поради които станах актриса, а се оказа, че в тези днешни дни те не са по този начин, както е било при предните генерации да вземем за пример. Днес повече срещам упоритостта, надпреварата, индивидуализма, завистта, злобата. Неща, които съгласно мен нямат място в Храма на Мелпомена, тъй като аз няма да спра да имам вяра, че Театъра и Киното са групови изкуства.
Като човек на изкуството кое те нервира най-вече по нашите ширини?
Силвия: Пошлостта. Изкривеното схващане за хубост и смисъл. Посредствеността. Липсата на ползи, любознание и предпочитание да се учат нови неща. Липсата на предпочитание за прогрес и комфортното затъпяване и затлъстяване на нацията, което сполучливо сякаш упражняват върху нас. Вечната настройка, че нещата няма да станат, вместо вярата и усърдието по пътя. Застоялостта, вместо свежестта, която съвремието ни предлага.
С какви компликации се сблъскваш в всекидневието си?
Силвия: Липсата на време е главният ми проблем. Вечното бързане, безконечното напрежение, че няма да съумея със всички задачки.
Какво е отношението ти към новите способи за заплащане?
Силвия: Истината е, че до скоро бях доста смотана в това отношение. Някак си нямах доверие на уеб сайтове, които ми желаят данните и банковите сметки, беше ми необичайно да си пазаря облекла онлайн да вземем за пример, само че взех решение да спра да го мисля толкоз. Сега към този момент видях, че няма нищо ужасно, дори в противен случай, единствено те улеснява и съм супер отворена за онлайн услугите и доста щастлива, че не се постанова към този момент да се занимаваме с най-нехигиеничното нещо на света - книжните банкноти. Приложенията за цифрово разплащане улесняват живота ми и с наслада се възползвам от всички отстъпки и нови познанства с бизнеси, които ми дават те. Преди имах въображаема другарка Ма̀ша, която постоянно, когато съм преуморена или още веднъж времето не ми стига, апелирам да прави нещата вместо мен. Машаааа, иди да напазаруваш! Машаааа, иди да платиш сметките! И по този начин нататък. Вече Маша не ми би трябвало, тъй като разполагам с приложението Settle, което ми предлага иновативeн и сигурен метод на разплащане. С негова помощ с едно магическо плъзване правя всичко това.
Каква добавена стойност в персоналния живот ти носят?
Силвия: Малко повече успокоение. Усещане, че и да не съумея на време с всичко, проблем няма, тъй като мога да го свърша през телефона или компютъра си за секунди. Това несъмнено ме прави по-спокойна и уравновесена и ме трансформира в по-малко обезпокоителен човек.
Kак си печeлиш свободно време и повече комфорт?
Силвия: Често си разрешавам да си поръчвам храни и питиета у дома. Няколко пъти ми се е случвало да си поръчам книга, която да донесат до вратата ми. Определено мисля, че си оказвам помощ за почивката като поръчвам и заплащам онлайн.
Сещаш ли се за история, в която с един клик на телефона си съумяла да надвиеш заплетена обстановка?
Силвия: О, да. Доста такива имам. Като цяло аз съм си един постоянно обезпокоителен човек. Все бързам, все се грижа другите да са добре, да не се постанова да ме чакат за нещо и много постоянно даже при най-малките организации за колекция с другари у дома да кажем, прахосвам доста ненужни страсти по отношение на най-обикновени битовизми. Случвало ми се е за секунда да реша казуса с виното за сбирката. Случвало ми се е да наема за секунда офис, в който да свършим значима и неотложна работа. Случвало ми се е да хвана последното свободно място в 10-дневен курс по медитация и безмълвие. Случвало ми се е да спася другар давайки пари на заем единствено с един клик на телефона. Мога да изреждам до на следващия ден. Settle е едно от най-удобните неща, които може да си подари човек.
С поддръжката на Settle
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ