Пътешествие в Камбоджа с Надя Такач
Днес в рубриката ви представяме пътешествието на Надя Такач до далечна Камбоджа
Пътуването - оставя те безгласен, а след това те трансформира в разказвач…
Вероятно тъй като постоянно съм се считала за късметлийка или пък тъй като съм безвъзвратен оптимист, животът сля пътеките на едно сантиментално момиче и едно летящо момче и по този начин дружно вървим по пътя на откривателството към този момент доста години. Пътят ни не стопира да ни усмихва и да ни води до най-невероятни места по света.
За нас, както и за доста други хора, пътуването е висшо наслаждение, съчетаващо трепета от избора на дестинация, упованието на деня за тръгване, насладата от сливането с мястото за късото време, в което сме там, и насладата да се завърнем с цялостен куп нови прекарвания и мемоари.
Вярвам, че всеки странник по душа има лист с мечтани места, които бленува да посети. Нашият е много дълъг, тъй че ни дава опция да изберем съгласно времето и бюджета си подобаваща дестинация.
Имахме единствено 4 свободни дни и това ограничаваше избора ни до дестинация, която да не е доста надалеч, да има директни полети и да сбъдне фантазията ни да посетим ново и забавно място. В нашия случай Камбоджа се оказа единственият вероятен избор.
Азия е необхватен континент с извънредно богата история и просвета, в същото време млад и динамичен, неспиращ и за момент своето развиване. Всяка част от нея е неповторима и друга, а в същото време си наподобяват толкоз доста, че пътуващият е податлив да си построи стандарт на очакване, който най-често го подвежда.
Камбоджа или по-точно казано камбоджанците бяха огромната ни изненада. За цивилизацията на античните кхмери е писано доста и всеки може да прочете в елементи за храмовете, културата и историята им. Това, което не можах да прочета преди тръгването ни и което същински ни удиви на място, беше сърдечността на хората, усмивките в очите им, същинското им предпочитание да създадат престоя ни прелестен и добре проведен, без диря от другояче натрапчивата азиатска угодливост.
Очаквахме, че след злополучните години на ръководство на Червените кхмери ще срещнем просещи лепта, небогати и дрипави хора, печелещи от нещастието си. За наша изненада, срещнахме хора, надраснали тъгата си, приели следите от подло скритите в земята им противопехотни мини с достолепие и работещи с опитност в центрове за занаяти, като този в Сием Рийп.
Споменах към този момент за шанса на оптимистката, нали?! Оказа се, че тези четири дни са едни от най-специалните в годината и тъкмо тогава с фестивал на водата се отбелязва смяната в течението на река Тонле Сап, която през дъждовния сезон тече от Меконг към езерото Тонле Сап, а през сухия сезон обръща течението си на назад. Това е и времето, когато се организират тридневни надпревари с лодки, за които тимове от цялата страна се приготвят дълго време. Кулминацията е в нощният церемониал на огромни и неповторимо украсени, осветени лодки по реката и обилна заря.
Навсякъде бяхме посрещнати с усмивка и самообладание. Хората на драго сърце позираха за фотоси и нито за момент не желаеха финансова премия и не минаха границата на персоналното ни пространство. Обслужваха ни с достолепие и самообладание, пробвайки се само да обезпечат успокоение и комфорт за нас, любопитните чужденци.
За тези няколко дни ненаситно поглъщахме гледките и потъвахме в безвремието на обилните антични храмове, посрещнахме изгрева пред Ангкор Ват, возихме се на рикша, бяхме на лодка за зарята на Водния фестивал, опитахме неповторимия за цяла Азия леко горчив усет на обичайна кхмерска кухня, разбрахме за какво черният пипер от Кампот е толкоз ценѐн и си обещахме да се върнем отново, с цел да преживеем още от чудото, наречено Камбоджа.
Дано скоро светът още веднъж се отвори за пътешественици и мечтатели!
Пътуването - оставя те безгласен, а след това те трансформира в разказвач…
Вероятно тъй като постоянно съм се считала за късметлийка или пък тъй като съм безвъзвратен оптимист, животът сля пътеките на едно сантиментално момиче и едно летящо момче и по този начин дружно вървим по пътя на откривателството към този момент доста години. Пътят ни не стопира да ни усмихва и да ни води до най-невероятни места по света.
За нас, както и за доста други хора, пътуването е висшо наслаждение, съчетаващо трепета от избора на дестинация, упованието на деня за тръгване, насладата от сливането с мястото за късото време, в което сме там, и насладата да се завърнем с цялостен куп нови прекарвания и мемоари.
Вярвам, че всеки странник по душа има лист с мечтани места, които бленува да посети. Нашият е много дълъг, тъй че ни дава опция да изберем съгласно времето и бюджета си подобаваща дестинация.
Имахме единствено 4 свободни дни и това ограничаваше избора ни до дестинация, която да не е доста надалеч, да има директни полети и да сбъдне фантазията ни да посетим ново и забавно място. В нашия случай Камбоджа се оказа единственият вероятен избор.
Азия е необхватен континент с извънредно богата история и просвета, в същото време млад и динамичен, неспиращ и за момент своето развиване. Всяка част от нея е неповторима и друга, а в същото време си наподобяват толкоз доста, че пътуващият е податлив да си построи стандарт на очакване, който най-често го подвежда.
Камбоджа или по-точно казано камбоджанците бяха огромната ни изненада. За цивилизацията на античните кхмери е писано доста и всеки може да прочете в елементи за храмовете, културата и историята им. Това, което не можах да прочета преди тръгването ни и което същински ни удиви на място, беше сърдечността на хората, усмивките в очите им, същинското им предпочитание да създадат престоя ни прелестен и добре проведен, без диря от другояче натрапчивата азиатска угодливост.
Очаквахме, че след злополучните години на ръководство на Червените кхмери ще срещнем просещи лепта, небогати и дрипави хора, печелещи от нещастието си. За наша изненада, срещнахме хора, надраснали тъгата си, приели следите от подло скритите в земята им противопехотни мини с достолепие и работещи с опитност в центрове за занаяти, като този в Сием Рийп.
Споменах към този момент за шанса на оптимистката, нали?! Оказа се, че тези четири дни са едни от най-специалните в годината и тъкмо тогава с фестивал на водата се отбелязва смяната в течението на река Тонле Сап, която през дъждовния сезон тече от Меконг към езерото Тонле Сап, а през сухия сезон обръща течението си на назад. Това е и времето, когато се организират тридневни надпревари с лодки, за които тимове от цялата страна се приготвят дълго време. Кулминацията е в нощният церемониал на огромни и неповторимо украсени, осветени лодки по реката и обилна заря.
Навсякъде бяхме посрещнати с усмивка и самообладание. Хората на драго сърце позираха за фотоси и нито за момент не желаеха финансова премия и не минаха границата на персоналното ни пространство. Обслужваха ни с достолепие и самообладание, пробвайки се само да обезпечат успокоение и комфорт за нас, любопитните чужденци.
За тези няколко дни ненаситно поглъщахме гледките и потъвахме в безвремието на обилните антични храмове, посрещнахме изгрева пред Ангкор Ват, возихме се на рикша, бяхме на лодка за зарята на Водния фестивал, опитахме неповторимия за цяла Азия леко горчив усет на обичайна кхмерска кухня, разбрахме за какво черният пипер от Кампот е толкоз ценѐн и си обещахме да се върнем отново, с цел да преживеем още от чудото, наречено Камбоджа.
Дано скоро светът още веднъж се отвори за пътешественици и мечтатели!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ