Днес в рубриката В кадър ви представяме Валери Доневски и

Днес в рубриката " В кадър " ви представяме Валери Доневски и неговите пътешествия в Етиопия.

Беше март - тъкмо преди 45 години, когато тръгнахме с моите родители за Африка. Напусках България за пръв път през живота си и не можех да си показва какъв щеше да бъде животът ми там през идващите няколко години. Не знаех, че пред мен предстояха едни от най-интересните и прочувствени страници от моя живот! 

Тогава това беше първата ми среща с една в действителност неповторима и необикновено красива африканска страна - Етиопия!

По това време даже не подозирах, че по-късно ще се връщам още доста пъти в тази красива и отзивчива страна... Нямаше по какъв начин да знам тогава, през онази далечна 1976 година, че това е било единствено първата ми среща с нея и началото на едно траяло десетилетия мое необикновено другарство с Етиопия…







Години по-късно, към този момент при започване на новия век - някъде след 2001 година имах още веднъж щастието да отида в Етиопия. Този път работата ми ме води там, където преди повече от 20 години бях оставил парченце от сърцето си дружно с най-красивите мемоари от своята младост. Благодарен бях на ориста си, че беше още веднъж по този начин благосклонна към мен! 

Работата ми беше такава, че трябваше непрестанно да пътувам. Имах привилегията и невероятното благополучие да обиколя страната надлъж и простор неведнъж.  

Пътувах постоянно, посещавах и най-отдалечените кътчета на Етиопия, в това число и в някогашната ѝ към този момент провинция Еритрея, която в това време беше оповестила своята самостоятелност. Представете си какви са дистанциите там - България е 10-11 пъти по-малка от Етиопия. Днес, когато погледна картата на Етиопия и посоча случайно една точка от територията, съвсем постоянно си споделям: да, и тука съм бил...





   Тези фотоси, които предлагам на вниманието ви, са парченце от многочислените ми пътувания по тази прекрасна земя - далечната, красивата и екзотична африканска страна и от обичта ми към този горделив, опърлен от слънцето народ (това е превода на Абисиния, античното име на Етиопия: земя на обгорените от слънцето хора).

Всяка една от тези фотоси е като един откраднат момент: момент от следващото мое пътуване… По време на стотиците пропътувани километри не постоянно съм имал опция да акордирам апарата си " вярно ": времето ми съвсем постоянно е било доста лимитирано! 

Днес за мен остава насладата, че мога да споделя с вас тези мигове, които са съхранили толкоз доста страсти от срещите ми с тази неповторима земя и нейните хора!







Ще бъда благополучен, в случай че съумея да ви направя съпричастни и да ви предам най-малко парченце от това чувство на вековечност, на Божествена хубост и покорност!

Все неща, които там – и земята, и хората, а и небето излъчват!

И  моята благодарност и признателност към тази антична земя и този горделив народ!..