Албена Джокова: Ежедневната смелост е най-трудна
Днес в рубриката " Смели девойки ", въодушевена от акцията на Аctivia " Живей InSync ", ви срещаме с Албена Джокова. Познаваме Албена около работата ни към Mish Mash Fest, който ни срещна с голям брой надарени и вдъхновяващи хора. Влюбени сме в нейните ефирни керамични творби, които внасят светлина в деня ни, само че с времето се влюбихме и в самата Албена – в нейната откровена и неподправена усмивка, в спокойствието, което излъчва, и в чувството за добродушно равновесие, което неизбежно те сграбчва, когато си в нейната компания. За да си поговорим с Албена, отидохме в нейното ателие и видяхме онлайн калъпите, пещта, боите и въобще всички материали, нужни за изработването на една чаша за кафе да вземем за пример. Насред тази същинска леко прашна, изцяло осезаемо креативна среда, на дребна уличка в центъра на града, оттатък двор, постлан с плочник и цялостен с котки, се срещнахме с едно усмихнато момиче, което ни описа за смелите избори в живота, за любовта си към планината и за цената на избора да правиш това, което те прави благополучен.
Коя е Албена Джокова тук и в този момент?
Тук и в този момент съм тъкмо навършила прелестните 31 години, пребивавам и създавам в София, споделям живота и дома си сумарно с един човек и две котки. Отскоро съм фен бегач и се майтапя, само че в действителност и скрито си бленувам след известно време да завърша полумаратон. Другата ми нова огромна пристрастеност е планинарството, още веднъж напълно в любителски граници, само че да, природата е изобилен източник на ентусиазъм.
Как отговаряш, като те попитат какво работиш?
Преди време отговарях, че се занимавам с керамика. Неизбежно следваше въпросът " А какво работиш? ". Сега съм по-многословна, приказвам за самия развой и наложително акцентирам на това, че разгадавам на издръжката си от това занятие и че то ми носи голямо наслаждение. И да, цялостен работен ден изисква, дори доста часове от горната страна работа.
Как избра да учиш и след това да работиш керамика?
След завършването на НУИИ " Илия Петров " кандидатстването в Художествената академия съвсем не се слага под подозрение, чуденето е само към коя компетентност да се насочиш. За разлика от специалностите в изящния факултет за мен компетентност " Керамика " беше едно напълно непознато поле за проучване, не знаех нищо за процеса на работа, нямах наблюдения и бях ужасно любопитна. Другото, което ме притегли, беше преподавателският екип. Приеха ме и просто се оказа моето нещо.
А продължих да се занимавам с това безусловно напук. След завършването на Академията съвсем всеки изпада във вакуум от невъзможности, най-често битови и финансови. И просто няма по какъв начин да продължиш без ателие, материална база и никаква опция за изява. С мен се случи същото, само че след поредност извънредно компромисни работни места, с които успявах да си заплащам наема на ателието, въпреки че нямах време да вляза в него, и с помощ от моята чудесна сестра взех решение да поема огромния за мен риск да работя единствено това. Та... първоначално беше доста мъчно.
Отстрани твоята специалност наподобява супер, само че от опит знам, че постоянно има цена. Каква е цената на този твой избор?
Ами ателието ми не е като фотография в Pinterest и не работя по рокля на флорални претекстове, а ми се желае! А съществено... Работата е обвързвана постоянно с тежък физически труд, доста дълги работни дни и сега, в който спра да работя даже за малко, спирам да получавам каквито и да било приходи... Това е напълно в резюме.
В кой миг от живота си си взимала съдбовно решение и по какъв начин ти се отрази това?
Всеки миг, в който човек рационално реши да почисти живота си от натрупали се купища взаимни отстъпки.
За какво ти би трябвало храброст в живота?
Да стартирам нови неща, без да се извинявам, че им е минало времето и че съм закъсняла за реализацията им. Ежедневната храброст е по-трудоемка от тази, която изисква един скок.
А защо не ти доближава храброст?
На 31 години... да си показва какъв превъзходен и виновен родител бих била. Но всяко нещо с времето си.
Кога си InSync (в естетика със себе си)?
Когато съм се погрижила за себе си, даже за нещо обикновено. Когато съм в планината. Когато затварям вратата на туко-що заредената и подготвена за изпалване пещ.
Какво те въодушевява?
Много неща, само че колкото и да е необичайно, на първо място самата работа.
Ако можеше да промениш три неща в България, кои биха били те?
Не ми се желае да политизирам, тъй че дано са в друга посока тези три неща: oтношението на от ден на ден хора към мен, които приготвят подрастващите си деца за емиграция на всяка цена; отношението на хората към личното им здраве и страха от навременната профилактика на страшни диагнози; кумирите за еднократна приложимост.
Коя е Албена Джокова тук и в този момент?
Тук и в този момент съм тъкмо навършила прелестните 31 години, пребивавам и създавам в София, споделям живота и дома си сумарно с един човек и две котки. Отскоро съм фен бегач и се майтапя, само че в действителност и скрито си бленувам след известно време да завърша полумаратон. Другата ми нова огромна пристрастеност е планинарството, още веднъж напълно в любителски граници, само че да, природата е изобилен източник на ентусиазъм.
Как отговаряш, като те попитат какво работиш?
Преди време отговарях, че се занимавам с керамика. Неизбежно следваше въпросът " А какво работиш? ". Сега съм по-многословна, приказвам за самия развой и наложително акцентирам на това, че разгадавам на издръжката си от това занятие и че то ми носи голямо наслаждение. И да, цялостен работен ден изисква, дори доста часове от горната страна работа.
Как избра да учиш и след това да работиш керамика?
След завършването на НУИИ " Илия Петров " кандидатстването в Художествената академия съвсем не се слага под подозрение, чуденето е само към коя компетентност да се насочиш. За разлика от специалностите в изящния факултет за мен компетентност " Керамика " беше едно напълно непознато поле за проучване, не знаех нищо за процеса на работа, нямах наблюдения и бях ужасно любопитна. Другото, което ме притегли, беше преподавателският екип. Приеха ме и просто се оказа моето нещо.
А продължих да се занимавам с това безусловно напук. След завършването на Академията съвсем всеки изпада във вакуум от невъзможности, най-често битови и финансови. И просто няма по какъв начин да продължиш без ателие, материална база и никаква опция за изява. С мен се случи същото, само че след поредност извънредно компромисни работни места, с които успявах да си заплащам наема на ателието, въпреки че нямах време да вляза в него, и с помощ от моята чудесна сестра взех решение да поема огромния за мен риск да работя единствено това. Та... първоначално беше доста мъчно.
Отстрани твоята специалност наподобява супер, само че от опит знам, че постоянно има цена. Каква е цената на този твой избор?
Ами ателието ми не е като фотография в Pinterest и не работя по рокля на флорални претекстове, а ми се желае! А съществено... Работата е обвързвана постоянно с тежък физически труд, доста дълги работни дни и сега, в който спра да работя даже за малко, спирам да получавам каквито и да било приходи... Това е напълно в резюме.
В кой миг от живота си си взимала съдбовно решение и по какъв начин ти се отрази това?
Всеки миг, в който човек рационално реши да почисти живота си от натрупали се купища взаимни отстъпки.
За какво ти би трябвало храброст в живота?
Да стартирам нови неща, без да се извинявам, че им е минало времето и че съм закъсняла за реализацията им. Ежедневната храброст е по-трудоемка от тази, която изисква един скок.
А защо не ти доближава храброст?
На 31 години... да си показва какъв превъзходен и виновен родител бих била. Но всяко нещо с времето си.
Кога си InSync (в естетика със себе си)?
Когато съм се погрижила за себе си, даже за нещо обикновено. Когато съм в планината. Когато затварям вратата на туко-що заредената и подготвена за изпалване пещ.
Какво те въодушевява?
Много неща, само че колкото и да е необичайно, на първо място самата работа.
Ако можеше да промениш три неща в България, кои биха били те?
Не ми се желае да политизирам, тъй че дано са в друга посока тези три неща: oтношението на от ден на ден хора към мен, които приготвят подрастващите си деца за емиграция на всяка цена; отношението на хората към личното им здраве и страха от навременната профилактика на страшни диагнози; кумирите за еднократна приложимост.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ