Днес в рубриката ни с любими блогъри ви представяме очарователната

Днес в рубриката ни с обичани блогъри ви представяме очарователната Мария Илиева от La Martinia. Мария е лингвист, майка на две деца и, както тя самата споделя, персона с разностранни и непостоянни ползи. Това, несъмнено, намира своето отражение в персоналния й блог, където може да откриете вдъхновяващи изявления на най-разнообразни тематики - семейство, деца, пътешествия, мода, хранене и още, и още. Ние извънредно доста харесваме нейното възприятие за комизъм и самоирония, прямотата й, а също по този начин и шармантния й и безподобен персонален жанр. Запознайте се с Мария и нейния свят.  

Ако би трябвало да улесниш човек, който не познава и не следва блога ти, апелирам показа ни го в резюме.

Лично място, в коeто споделям значими за мен неща. Нещо като " Здравейте, аз съм Мария и имам блог " – съвсем диагноза. LaMartinia е самобитен дневник и сборен облик – текстове, фотоси, истории. Не ми харесва да му давам/дават тематика и избрания, тъй като е много хаотично-еклектичен. Което в действителност дава независимост.

Коя е  Мария Илиева тук и в този момент?

Жена в разцвета на силите си, със 100 дини под мишница, холеричен характер, мъж, две деца и непостоянни ползи. Звучи комплицирано, само че в действителност не е неприятно. Покрай LaMartinia сътворих доста скъпи другарства и орязах един куп ненужни неща. Освен блога, при започване на годината с група съидейници създадохме един по-различен и лишен от мамешки възторг уебсайт за родителство, семейство, деца, взаимоотношения, Parentland.bg, който поема огромна част от креативната ми сила.

Иначе – работа, танци преди лягане с моите девойки, " Какво ще ядем тази вечер? ", " Написа ли си домашното? " и " Ей, доста ви обичам! ". Все базови, само че значими неща.

Как стана по този начин, че стартира да списваш собствен личен блог?

Това е въпрос, който, допускам, изисква романтично-идеалистичен отговор в стила на: желаех да намеря себе си, да открия нови другари, да отприщя някой надълбоко прикрит гений или да се изявя на сцена. В моя случай стана малко по-различно: " Абе що не си направя един блог? ". Впрочем, както се случва и всичко останало при мен.



Какво за теб е блогърството? Мисия, занимание или метод да се издържаш?

Удоволствие и психотерапия. Споделянето намества.

Кой те чете?

По мои наблюдения – будни, занимателни и необятно скроени хора, които обичат да се майтапят със себе си и нямат табиет да се взимат насериозно. Поне ми се желае да са такива.

Никога не назовавам следящите блога " читатели ",  " фенове ",  " почитатели ". Мисля, че това слага ненужна отдалеченост и придава непотребна значимост. Приемам ги като група приятни хора, които имат търпението да ме изслушват, въпреки и виртуално. За което съм им безпределно признателна! Клише е, само че около LaMartinia сътворих доста скъпи другарства и орязах един куп ненужни неща, които ме затормозяваха.