Днес в рубриката ни с любими блогъри искаме да ви

Днес в рубриката ни с обичани блогъри желаеме да ви срещнем с Диляна. Най-вероятно сте чели към този момент нейните вълнуващи и по момичешки разказани истории за пътешествия до близки, далечни и доста далечни места, за премеждията и чудесата по пътя. Тя ще продължава да ги споделя в блога си One Girl Finds и с нас, а в този момент в редовете по-долу научете повече за фантазиите, ентусиазма и вдъхновенията й, за писането, за драконите, за пътуванията, за нея самата. Обещаваме ви, че ще ви се прииска да бъдете нейни другари.

Коя е Диляна Георгиева тук и в този момент?

Любопитно, търсещо момиче. Занимавам се с маркетинг и в последно време работя основно от вкъщи си. Когато не се трудя по работен план, пиша или чета. Мечтая за света на Харуки Мураками и за най-малко един ден в компанията на Бърти Устър и Джийвс. Обичам бухали и дракони. В края на предходната година ми се падна шанс " змей " и го очаквам скоро да ми кацне на терасата. Вдъхновявам се от непознати места и от хора, които случват истории. Обичам животни, обувки, метафизичен диалози " по женски " и спектакъл.

Как стана блогър? Вдъхновявам се от непознати места и от хора, които случват истории. Истината е, че боготворя да описвам истории. А с писането разказването става доста по-лесно. Иначе, като бях бледа тийнейджърка, пишех всякакви неща, като дневници и едни много мрачни разкази, само че го правех единствено за себе си. Когато през 2015 година отпътувах на първото си огромно пътешестване из Централна Америка, доста ми се разказваше. И започнах да го върша, пишейки за инциденти и чудеса по пътя. Спомням си, че откакто пуснах първия си пост, цяла нощ не спах от неспокойствие.

Кой те чете?

Моите другари, родители на другари, другари на другари, съседи, няколко дами и господа от Бургас, едно семейство в Норвегия и горе-долу всякакви изцяло непознати хора. Нямам прецизен профил на читателите си, само че допускам, че са с изразено възприятие за комизъм, хубав профил и евентуално си имат домакински любим. Сигурна съм, че в случай че племенницата ми беше малко по-голяма и към този момент можеше да чете, щеше да е върл мой почитател.

Кои са блогърите, които следиш?

Чета историите на разнообразни хора. Някои от тях са блогъри, други са гост-автори, а трети просто споделят във Facebook. Толкова вдъхновяващи истории и гледни точки съм срещала и не мога да спра да се впечатлявам от гения на разказвачите им. Често нещо, което съм прочела, ме държи прочувствено по цели дни. Мечтая да замръкна в малко родопско село на посетители на някоя баба. Ще я помоля да ми попее и да ми споделя истории от нейната младост. Тъй като се занимавам с маркетинг, за мен е значимо да групирам професионална информация и да бъда превъзходен маркетинг специалист. Тук на помощ ми идва Нийл Пател и фантастично-практичният му блог.

Иначе, когато приказваме за вътрешния ми свят, си имам обичана авторка от платформата medium.com, където живее и моето виртуално " аз ". Тя се споделя Джесика. Пише за обич, избори, себепознание, страхове. Понякога май написа за мен.:)

Вярваш ли, че качествените блогове трансформират средата, в която живеем, по някакъв метод?

Вярвам. Най-много потребна информация и новости в областта на персоналните ми ползи и безредици съм научила от блогове. Те разсмиват, разплакват, размислят. А също образоват, образоват и развиват. Аз да вземем за пример се пробвам да подобря готварските си умения благодарение на блогове, съпоставям часовника си за просвета, книги и филми с Момичетата от града и се развъртвам професионално със профилирани блогове. Този модел следват още безчет хора по целия свят. А това сигурно е смяна на средата и метода ни на живот. Когато си на път, стартира да ти липсва домът, личното легло, кварталното магазинче... Има ли специалност странник?

Има. Понякога и аз желая да я практикувам, от време на време не. Когато си на път, стартира да ти липсва домът, личното легло, кварталното магазинче, тътенът на трамвая пред блока, диалозите с твоите си хора.  

Едно момиче открива...?

Себе си и света. Когато пътувам, ми се случват ужасно доста неща и попадам в чудати и постоянно притеснителни за мен обстановки, каквито даже не съм си представяла. Естествено, не съм готова за тях и непрестанно се откривам. Например по какъв начин отвръщам, когато двама въоръжени военни ни стопират в Хондурас, до момента в който изцяло незаконно караме АТВ по самолетна писта. Или какво е да се гмуркаш с акули, а даже да не можеш да плуваш. А да откриеш себе си на Burning Man, e като да се събудиш в чисто нов свят, в който досегашните ти разбирания и привички въобще нямат никакво значение.

Коя дестинация мечтаеш да посетиш?

Мечтая да погледна света от райския водопад във Венецуела – оня същият от анимацията. Мечтая да се разходя до Лапландия и да се повозя на шейна с елени. Мечтая да замръкна в малко родопско село на посетители на някоя баба. Ще я помоля да ми попее и да ми споделя истории от нейната младост. На сутринта ще ме нагости с мекици, а аз няма да желая да си потеглям. Кой е обичаният ти градски маршрут?

Разхождам се по дребна уличка с павета. Спирам се пред дребно ресторантче или кафене с дървени масички начело. На един от столовете се е излегнала едричка котка. Къщите са остарели, а фасадите им са обгърнати в бръшлян. Чувам, че някой някъде се смее. По този маршрут градът може да е всеки.

Къде е вкъщи? Колко постоянно се прибираш там?

В момента " вкъщи " е остаряла кооперация до Женски пазар, чиято мазилка пада и споделя предишното. Етажът е финален, а гледката към тухлените покриви на къщите е като рисунка. Когато пушат комините, стартирам да си представям фамилии и деца, играещи пред печките. Всяка разходка тук ми е странствуване. Прибирам се вкъщи всеки ден, до момента в който не пристигна моментът за идващото пътешестване отвън рамките му.