Спътникът „Сфера“ е първото изобретение на Студентското конструкторско бюро в ТУ-София
Днес в новооткритото Студентско конструкторско бюро „ Соларис “ в Техническия университет в София, на тържествена гала по случай 12 април- Международният ден на авиацията и космонавтиката и с респект към 45-годишния празник от полета на първия български космонавт Георги Иванов, бе показано тяхното първо изделие- спътникът „ Сфера “. Бюрото е към лаборатория „ Аеро-космическа техника и технологии “ на катедра „ Въздушен превоз “, ръководена от доцент доктор Владимир Сербезов, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Спътникът има неповторима направа и цел- проучване на бъдещо обитание на Луната, който се възнамерява да бъде изстрелян през 2026 година „ Оптимизирахме самия сателит, направихме го по-здрав, по-издръжлив, с цел да е по-лесен за превозването до тази планета “, уточни пред БГНЕС студентът Захари Златков, който го е изработил в границите на магистърската му дипломна работа под научното управление на доктор инж. Недислав Веселинов.
Сензорите, които са вътре в спътника, ще дават информация за радиацията, за температурните амплитуди и за налягането, от което в действителност ще разберем дали уплътненията ни са задоволително положителни, с цел да опазят въздуха за живот в тези обитания, разясни той. Спътникът е изработен с полимерен композитен материал с армировка от въглерод. Предназначили сме нашето произведение за Луната, защото тя е най-близка до Земята и там се съдържа извънредно скъпия газ Хелий 3, акцентира Златков.
И колкото и да е учудващо сумата, нужна за изстрелването му, ще бъде по-малка от тази, която е била обезпечена от спонсорите за ремонта на пространствата на новото Студентско конструкторно бюро.
„ Не единствено че се възвърна търсенето на инженери у нас, а и в чужбина- има напряко апетит за тях “, съобщи пред БГНЕС доцент доктор Владимир Сербезов, началник на катедра „ Въздушен превоз “ към ТУ-София. Така той разяснява обстоятелството, че 90% от техните ученици се осъществят точно като инженери и конструктори в авиацията, измежду тях има дори и водачи. Особено след Ковид пандемията възобновяване на бранша протича много интензивно, добави той. „ В момента катедрата няма никакъв проблем с реализацията на своите кадри- компаниите идват и сортират студентите още от 2-ри курс за да ги привлекат за бъдеща работа “, уточни доцент Сербезов. Според него е същинско предизвикателство умеенето на университета да балансира сред другите специалности, които се търсят от страна на бизнеса. Основно ползата е към инженери за поддръжка на въздухоплавателни средства, на самолети и вертолети, а част от приключилите студенти се осъществят и като водачи. Има към този момент в България и компании за извеждащи съставни елементи за огромната авиация, те също демонстрират интензивно внимание към нашите студенти, призна доцент Сербезов.
Новото Студентско конструкторско бюро ще бъде от изгода освен за студентите, само че и за докторантите, за осъществяване на разнообразни опити. Запитан дали изкуственият разсъдък ще размени работата на инженерите и конструкторите в недалечно бъдеще, доцент Сербезов изрази подозрение. Той назова изкуственият разсъдък „ доста добър инструмент “, само че към момента единствено инструмент. Нашите млади експерти не са застрашени от безработица в бъдещето, само че пък не е и елементарно те да станат наши ученици, заключи той.
„ Тук е „ изворът “ на инженерите и конструкторите- по тази причина нашата компания се насочи към тях. А пък ние сме хората, които ще оказват помощ за тяхното бъдещо създаване като експерти “, съобщи за БГНЕС главният спонсор на ремонта на кабинетите за Студентското конструкторско бюро Николай Николов. Той е притежател и основен конструктор на „ Ники Ротор Авиейшън “, единствените автожири, които се създават в България и които се продават на пет континента, носители на интернационалните награди, приети за най-красивите в света през последните години. „ Тези студенти учат тъкмо това, което ни трябва- правила на полета, структура на летателни апарати. Фактът,че тези хора нямат опит към момента, не е толкоз страшен- значимо е желанието да се развиваш. И да има неизменност. Да имат фантазии и стремежи да се развиват в тази посока.
И да, техният труд се заплаща добре, ние сме подготвени да плащаме добре “, безапелационен е Николов.
Ремонтът и оборудването на СКБ „ Поларис “, както и планът за основаването на спътника, са финансирани от български частни компании от високотехнологичния бранш - сътрудници на катедрата. /БГНЕС
