Днес в 23:24 часа българско време пролетта идва. Астрономически тя

Днес в 23:24 часа българско време пролетта идва. Астрономически тя ще обхване северното полукълбо, в което се намира България.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, дружно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя стартира с пролетното равноденствие – към 21 март в Северното полукълбо и към 23 септември – в Южното, и приключва с лятното слънцестоене – към 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември – в Южното полукълбо. Пролетните месеци в Северното полукълбо са март, април и май, а в Южното – септември, октомври и ноември.

По света е възприетата календарна система, основаваща се на така наречен „ Григориански календар “. Според календара по избран метод се редуват елементарни години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които спомагателният 29 февруари компенсира насъбраната разлика. Това е направено за улеснение, само че е и повода датата на пролетното равноденствие да е друга всяка година – сред 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо.
През пролетта дните стартират да стават
по-дълги от нощта, температурите се покачват, а природата се връща към деен живот.

Пролетното равноденствие е обвързвано с доста традиции и обичаи, които и до през днешния ден преплитат в себе си езически и християнски вярвания. Още в древността денят на пролетното равноденствие е бил значим набожен празник. Остара да вземем за пример е единствено едно от имената, употребявани за честването на възраждащата се природа. Той поставя началото на астрономическата пролет, когато снегът отстъпват място на тревата. Думата произлиза от името на немската езическа богиня на пролетта. Вярвало се, че в този ден тя се венчава за бога на Слънцето. Предполага се, че от името Ostara произлизат британското Еaster и немското Ostern, които значат Великден.

Предшествениците на келтите са основали доста мегалитни монументи, които са се употребявали за предсказание и наблюдение на равноденствията и слънцестоенията. Пример за това е общоизвестният монумент Стоунхендж на територията на днешна Англия. Според някои догатки той съставлява антична астрономическа обсерватория.

В Централна Америка пък и през днешния ден хиляди хора се събират всяка година пред пирамидата на Бог Кукулкан в Чичен Ица, Мексико по време на пролетното равноденствие.
Мястото е едно от новите Седем чудеса
на света и притегля с опцията да бъде следено забавно събитие. Пирамидата е построена от античните маи по този начин, че върху нея се образува змиевидна сянка в деня на пролетното равноденствие. Феноменът датира от преди повече от три хилядолетия.

Интересен факт е, че Персийската нова година стартира в деня на пролетното равноденствие. Това е и първият ден от Иранския календар.

При славянски нации, преди християнизацията, по време на пролетното равноденствие се е чествала Масленица (). През езическите времена празникът е бил обвързван с настъпването на пролетта, разцъфването на природата и слънчевата топлота.

Любопитно съмнение е, че в деня на пролетното равноденствие, яйцето може да се задържи отвесно. Може би произходът на това поверие е от Древен Китай, когато се считало, че задържането на яйцето е допустимо на Ли Чун – първият ден на пролетта и първият ден от китайския безоблачен календар. Всъщност Ли Чун не съответствува с пролетното равноденствие, а е през първите дни на февруари. Въпреки това обаче традицията била пренесена от американците и се открило, че яйцето най-вероятно в действителност може да се задържи изправено в точния миг на равноденствието поради разположението на Земята и Слънцето.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!