142 години от обявяването на София за столица
Днес София отбелязва 142 години от оповестяването й за столица. Учредителното заседание в Търново на 3 април 1879 година възприема концепцията градът да стане новия главен административен център на Княжество България. Тогава София наброява 11 хиляди души и площта й е под 3 кв. км.
След Руско-турската освободителна война са разисквани три благоприятни условия за столица – Търново, Пловдив и София. Предложението за София идва от проф. Марин Дринов. Той акцентира, че градът е географски център на българските земи и има мощно стратегическо състояние.
През него минава най-краткият път, който свързва Виена с Цариград.
Българският академик, професор в Харковския университет, по време на Освободителната война е причислен към канцеларията на началника на гражданското ръководство в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се употребява с персоналните благосклонности на княз Дондуков.
Според Дринов преимуществата на София за столичен град са няколко: среща се в центъра на българските земи и заема значимо стратегическо състояние, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обстойно поле, което обезпечава комфортен терен за уголемение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която незабавно след Освобождението стартира да доставя елементарно и бързо въглища за промишлеността, превоза и отоплението.
Когато на съвещанието на Учредителното заседание в Търново на 22 март (3 април по нов стил) 1879 година, Найден Геров изрича мисълта, че е " нужно да се дефинира столицата на Княжеството " – се предлага София. Друго предложение не се прави и това се приема единомислещо.
През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие.
Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си.
Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание. Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел " България ", Военния клуб и други емблематични здания.
Швейцарецът Херман Майер е виновен за читалище " Славянска сказка ", постройките на Българска академия на науките, Българска народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък.
Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му. През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост – символичната врата на града, който пораства, само че не старее и има повече от 7000-годишна история.
Как да преобразим реките на София
След Руско-турската освободителна война са разисквани три благоприятни условия за столица – Търново, Пловдив и София. Предложението за София идва от проф. Марин Дринов. Той акцентира, че градът е географски център на българските земи и има мощно стратегическо състояние.
През него минава най-краткият път, който свързва Виена с Цариград.
Българският академик, професор в Харковския университет, по време на Освободителната война е причислен към канцеларията на началника на гражданското ръководство в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се употребява с персоналните благосклонности на княз Дондуков.
Според Дринов преимуществата на София за столичен град са няколко: среща се в центъра на българските земи и заема значимо стратегическо състояние, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обстойно поле, което обезпечава комфортен терен за уголемение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която незабавно след Освобождението стартира да доставя елементарно и бързо въглища за промишлеността, превоза и отоплението.
Когато на съвещанието на Учредителното заседание в Търново на 22 март (3 април по нов стил) 1879 година, Найден Геров изрича мисълта, че е " нужно да се дефинира столицата на Княжеството " – се предлага София. Друго предложение не се прави и това се приема единомислещо.
През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие.
Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си.
Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание. Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел " България ", Военния клуб и други емблематични здания.
Швейцарецът Херман Майер е виновен за читалище " Славянска сказка ", постройките на Българска академия на науките, Българска народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък.
Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му. През 1891 година, по план на основния проектант на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е издигнат Орлов мост – символичната врата на града, който пораства, само че не старее и има повече от 7000-годишна история.
Как да преобразим реките на София
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ