Доц. Георги Ангелов: Търсенето на електронни инженери ще надмине софтуерните специалности
Днес се чака да станат ясни детайлности по предлагането за европейско законодателство за чиповете. Старият континент към този момент догонва световните водачи в производството на чипове.
Досега известните проекти са до 2030 година Европейският Съюз да основава 20% от чиповете в международен мащаб , а зад тази упоритост стоят вложения за 42 милиарда евро.
Като бюджет и цел това е постижимо , счита доцент Георги Ангелов, началник на Катедра „ Микроелектроника “ в Техническия университет в София, работи и в лаборатория за планиране и дизайн на чипове.
Индустрията в региона на микроелектрониката, или чиповете, е от порядъка на няколкостотин милиарда $ годишно, това е голям бизнес , споделя В Европа има отлив на индустриални мощности – фабриките, където се създават чиповете, отбелязва доцент Ангелов.
„ Наричат се „ чисти стаи “. Стойността на една такава фабрика е от порядъка на няколко милиарда $ . Този вид индустриални мощности се концентрират в Югоизточна Азия или в Америка. В Европа остава частта, обвързвана с проектирането, дизайна, създаването на технологии. “
При спирането на веригите за доставка, което следим в последните две години поради пандемията, се оказва, че когато нямаш индустриални мощности в границите на Европа, това основава голям брой усложнения , разяснява Георги Ангелов.
По думите му „ това е обосновката за какво би трябвало да се мисли по повод даже на законодателно контролиране на този вид бизнес. “
В Европа има мощности за произвеждане, само че те са на задгранични компании , прецизира преподавателят. Развойни центрове има в Белгия, Ирландия и Франция .
Логично е да се затвори цикълът , акцентира доцент Ангелов.
„ Производствата, когато са отвън рамките на Европа, това нарушава цялостния цикъл за снабдяване на подготвен артикул. “
Георги Ангелов е на мнение, че сега у нас ядрото, обвързвано с микроелектрониката, съгласно мащаба ни като страна е положително.
„ България сега се намира в добра позиция . В последните 20 години беше приоритет софтуерните науки. Тенденцията в идващите 30+ години – търсенето на електронно инженерство , в частност микро- и наноелектрониката, да надвиши като тренд софтуерните специалности . “
„ Има ни, и то не сме пренебрежими. Не стъпваме на гола поляна “, обобщава Ангелов.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Досега известните проекти са до 2030 година Европейският Съюз да основава 20% от чиповете в международен мащаб , а зад тази упоритост стоят вложения за 42 милиарда евро.
Като бюджет и цел това е постижимо , счита доцент Георги Ангелов, началник на Катедра „ Микроелектроника “ в Техническия университет в София, работи и в лаборатория за планиране и дизайн на чипове.
Индустрията в региона на микроелектрониката, или чиповете, е от порядъка на няколкостотин милиарда $ годишно, това е голям бизнес , споделя В Европа има отлив на индустриални мощности – фабриките, където се създават чиповете, отбелязва доцент Ангелов.
„ Наричат се „ чисти стаи “. Стойността на една такава фабрика е от порядъка на няколко милиарда $ . Този вид индустриални мощности се концентрират в Югоизточна Азия или в Америка. В Европа остава частта, обвързвана с проектирането, дизайна, създаването на технологии. “
При спирането на веригите за доставка, което следим в последните две години поради пандемията, се оказва, че когато нямаш индустриални мощности в границите на Европа, това основава голям брой усложнения , разяснява Георги Ангелов.
По думите му „ това е обосновката за какво би трябвало да се мисли по повод даже на законодателно контролиране на този вид бизнес. “
В Европа има мощности за произвеждане, само че те са на задгранични компании , прецизира преподавателят. Развойни центрове има в Белгия, Ирландия и Франция .
Логично е да се затвори цикълът , акцентира доцент Ангелов.
„ Производствата, когато са отвън рамките на Европа, това нарушава цялостния цикъл за снабдяване на подготвен артикул. “
Георги Ангелов е на мнение, че сега у нас ядрото, обвързвано с микроелектрониката, съгласно мащаба ни като страна е положително.
„ България сега се намира в добра позиция . В последните 20 години беше приоритет софтуерните науки. Тенденцията в идващите 30+ години – търсенето на електронно инженерство , в частност микро- и наноелектрониката, да надвиши като тренд софтуерните специалности . “
„ Има ни, и то не сме пренебрежими. Не стъпваме на гола поляна “, обобщава Ангелов.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ