Днес се навършват 30 години от началото на една легенда.

Днес се навършват 30 години от началото на една легенда. На 23 септември 1987 година Христо Стоичков дебютира за националния тим на България и поставя началото на една кариера, която ще изпише златни букви историята на българския футбол.

Във въпросния ден България приема Белгия в мач от Група 7 на квалификациите за Евро'88. „ Червените дяволи “ идват в София с реномето на четвърти света след международното състезание в Мексико през 1986 година, където в спор за бронза отстъпват на Франция.

До мача в българската столица белгийците са записали две победи и три тъждество. Едното реми в Брюксел е 1:1 против „ лъвовете “, откакто Пиер Янсен открива две минути след почивката, а в 62-ата Лъчезар Танев изравнява.

Българите пък имат 3 победи и две ремита преди мача с Белгия на „ Васил Левски “ и са един от любимците за класиране на европейското състезание във Федерална Република Германия.

60 000 фенове са на трибуните на Националния стадион, а селекционерът Христо Младенов гласоподава доверие за титуляр на 21-годишния Христо Стоичков от ЦФКА Средец (както по това време се назовава ЦСКА), който излиза на терена с номер 7 на гърба. Само две години по-рано Стоичков е отхвърлен от футбола до живот поради скандалния край за Купата на България сред „ алените “ и Левски.

В 19-ата минута Христо Стоичков пробива по лявото крило и е фаулиран от Ерик Геретс настрана от наказателното поле. Камата застава зад топката и центрира с гениалния си ляв крайник към вратарското поле, където Наско Сираков се разписва с глава. Стоичков остава на терена до 67-ата минута, когато е сменен от Георги Йорданов. Три минути по-късно Лъчезар Танев оформя крайното 2:0 след неповторим пробив от центъра през няколко белгийски бранители.

Тези квалификации завършват извънредно нещастно за България, защото в решителния мач на 11 ноември 1987 година, в който се нуждаем от тъждество, губим в София с 0:1 от Шотландия и Ейре се класира за европейското състезание с 11 точки, а ние оставаме втори с 10.

Мачът против Белгия обаче дава началото на ерата на Христо Стоичков като състезател на националния тим, която ще продължи 22 години. В сухи числа това се показва в 83 мача и 37 гола. Тази статистика обаче не може да отрази незабравимите страсти, които Камата донесе на всички българи с изявите си с фланелката на България. Радостта от четвъртото място на международното състезание в Съединени американски щати и головете във вратите на противниците, гордостта от успехите над международни първенци като Германия и Аржентина, дебютното ни присъединяване на европейско състезание през 1996 година и така нататък Краят на ерата беше на 9 юни 1999 година, само че това е друга част от една невероятна и прелестна история.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

23 септември 1987 година
БЪЛГАРИЯ – БЕЛГИЯ 2:0
1:0 Наско Сираков (19), 2:0 Лъчезар Танев (70)

България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Илиев, Петър Петров, Георги Димитров, Пламен Симеонов, Христо Стоичков (67-Георги Йорданов), Аян Садъков, Лъчезар Танев, Наско Сираков, Божидар Искренов (80-Илия Войнов)
Селекционер: Христо Младенов

Белгия: Жан-Мари Пфаф, Ерик Геретс, Жорж Грюн, Лео Клайстерс, Мишел Ренкин, Енцо Шифо (72-Ги Вандерсмисен), Франк ван дер Елст (61-Дани Вейт), Марк Дегризе, Патрик Вервоорт, Филип Десмет, Нико Клаесен
Селекционер: Ги Тис

София, „ Васил Левски “ - 60 000 фенове
Съдия: Карл-Хайнц Тричлер (ФРГ)
Жълти картони: Николай Илиев, Божидар Искренов (България); Лео Клайстерс, Филип Десмет, Патрик Вервоорт (Белгия)