Днес се навършват 157 години от рождението на Пенчо Славейков
Днес се навършват 157 години от рождението на огромният български стихотворец – Пенчо Петков Славейков. Една от знаковите фигури и емблематични персони, свързани с възрожденска Трявна и нейната безконечна история. Повече от век и половина по-късно припомняме житейския му път с роман от госпожа Румяна Маркова – екскурзовод в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна.
„ Пенчо Славейков е роден в Трявна през 1866 година Той е най-малкият наследник на поета и политик Петко Славейков. Детството му минава в тревненската къща. Описват Пенчо Славейков като буйно и палаво дете, обичащо националните песни и танци. Първоначалното си обучение получава в Трявна, по-късно учи в Сливен, Търново, София и Пловдив.
На 17 години претърпява тежък случай, който оказва въздействие върху цялостния му живот и творчество. Благодарение на невероятния гений и волята за живот, той съумява да надмогне заболяването и страданието. Според Пенчо Славейков точно тези положения на духа, вършат индивида свръхчовек, те оказват помощ да овладее Битието, да реализира духовно избавление.
Славейков учи философия в Лайпциг. Там се среща с достиженията на немската и международна философска мисъл и просвета. Доусъвършенства концепцията си за самотния, само че извисен духовно човек. По време на престоя си в Германия, Пенчо Славейков написва едни от най-запомнящите се свои творби: „ Ралица’’, „ Бойко’’, „ Неразделни’’, стартира и епопеята „ Кървава песен’’, която написа през целия си живот.
Заедно с доктор К. Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов издават сп. „ Мисъл’’. Те са от основоположниците на българския модернизъм.
Пенчо Славейков е персона с голяма просвета и дръзка демократична мисъл. Прям в изрече си, той не икономисва истините и цялостен живот се бори против злобата, завистта и дребнавостта. Като шеф на Народния спектакъл и по-късно като шеф на Народната библиотека, той е подложен на оскърбление от страна на тогавашния министър на културата Стефан Бобчев. Огромното оскърбление и обидата към престижа и качествата му, карат Пенчо Славейков да напусне България. Установява се в Италия, където през 1912 година, надалеч от родината, умира.
Пенчо Славейков е един от най-талантливите поети на България, творчеството му е широко, той твори във всички жанрове на българската литература.
Пламенен идеалист – поборник за цялостна независимост на създателя. Независим от читателите, от времето, безгрижен да показва всичко от себе си, съдещ за всичко „ единствено по възприятие, воден от минутни импулси на благосклонност и неприязън.’’ Пенчо Славейков желае духа на днешния човек да бъде свободен, да всее „ в съзнанието му човещина’’ – „ с което оръжие да се бори в битвите на бъдещето’’.
Няма различен стихотворец, за който да са изказани толкоз спорни отзиви и оценки. Едни го назовават „ популярен художник’’, други „ жрецът воин’’, трети „ нечовечен критик’’…
В едно свое стихотворение Пенчо Славейков написа:
„ При моите песни прибавен е моя портрет.
Мнозина ме мислят, мнозина зовът ме стихотворец.
И шушукат: Щастливец сред ни тук на земята
небесно чадо с лира вълшебна в ръката.’’
Пенчо Славейко е в действителност Щастливец, израснал в фамилията на Петко и Ирина, той получава скъпи житейски препоръки и уроци. Щастливец е и със своите творби, които и през днешния ден вълнуват нас читателите. И както самият Пенчо Славейков споделя: „ Истински стихотворец е единствено оня, които в прелестни мерни звуци е схванал великата загадка да бъде изразител на мислите и възприятията на своята ера и е бил сръчен да наложи на поезията истинския щемпел на своята персона. “
Днес родната къща на тревненският стихотворец е превърната в музей„ Петко и Пенчо Славейкови “под шапката на СМРЗИ-Трявна. Там се съхранява богат книжовен и исторически списък, скъпи книги и редки издания от персоналната библиотека на Петко Славейков, персонални движимости, патешки пера, бакърени съдове и други
В експозиционната зала посетителите могат да видят и персонални движимости на майката на Пенчо Славейков – Ирина, за която Петко Славейков се дами през 1853 год. в Трявна. Музеят е хазаин на културни събития, едно от които е обичайното литературно четене на авторски училищен произведения по време на Национални славейкови празници.
Поклон пред паметта му!
Автор: Юлияна Цанева
„ Пенчо Славейков е роден в Трявна през 1866 година Той е най-малкият наследник на поета и политик Петко Славейков. Детството му минава в тревненската къща. Описват Пенчо Славейков като буйно и палаво дете, обичащо националните песни и танци. Първоначалното си обучение получава в Трявна, по-късно учи в Сливен, Търново, София и Пловдив.
На 17 години претърпява тежък случай, който оказва въздействие върху цялостния му живот и творчество. Благодарение на невероятния гений и волята за живот, той съумява да надмогне заболяването и страданието. Според Пенчо Славейков точно тези положения на духа, вършат индивида свръхчовек, те оказват помощ да овладее Битието, да реализира духовно избавление.
Славейков учи философия в Лайпциг. Там се среща с достиженията на немската и международна философска мисъл и просвета. Доусъвършенства концепцията си за самотния, само че извисен духовно човек. По време на престоя си в Германия, Пенчо Славейков написва едни от най-запомнящите се свои творби: „ Ралица’’, „ Бойко’’, „ Неразделни’’, стартира и епопеята „ Кървава песен’’, която написа през целия си живот.
Заедно с доктор К. Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов издават сп. „ Мисъл’’. Те са от основоположниците на българския модернизъм.
Пенчо Славейков е персона с голяма просвета и дръзка демократична мисъл. Прям в изрече си, той не икономисва истините и цялостен живот се бори против злобата, завистта и дребнавостта. Като шеф на Народния спектакъл и по-късно като шеф на Народната библиотека, той е подложен на оскърбление от страна на тогавашния министър на културата Стефан Бобчев. Огромното оскърбление и обидата към престижа и качествата му, карат Пенчо Славейков да напусне България. Установява се в Италия, където през 1912 година, надалеч от родината, умира.
Пенчо Славейков е един от най-талантливите поети на България, творчеството му е широко, той твори във всички жанрове на българската литература.
Пламенен идеалист – поборник за цялостна независимост на създателя. Независим от читателите, от времето, безгрижен да показва всичко от себе си, съдещ за всичко „ единствено по възприятие, воден от минутни импулси на благосклонност и неприязън.’’ Пенчо Славейков желае духа на днешния човек да бъде свободен, да всее „ в съзнанието му човещина’’ – „ с което оръжие да се бори в битвите на бъдещето’’.
Няма различен стихотворец, за който да са изказани толкоз спорни отзиви и оценки. Едни го назовават „ популярен художник’’, други „ жрецът воин’’, трети „ нечовечен критик’’…
В едно свое стихотворение Пенчо Славейков написа:
„ При моите песни прибавен е моя портрет.
Мнозина ме мислят, мнозина зовът ме стихотворец.
И шушукат: Щастливец сред ни тук на земята
небесно чадо с лира вълшебна в ръката.’’
Пенчо Славейко е в действителност Щастливец, израснал в фамилията на Петко и Ирина, той получава скъпи житейски препоръки и уроци. Щастливец е и със своите творби, които и през днешния ден вълнуват нас читателите. И както самият Пенчо Славейков споделя: „ Истински стихотворец е единствено оня, които в прелестни мерни звуци е схванал великата загадка да бъде изразител на мислите и възприятията на своята ера и е бил сръчен да наложи на поезията истинския щемпел на своята персона. “
Днес родната къща на тревненският стихотворец е превърната в музей„ Петко и Пенчо Славейкови “под шапката на СМРЗИ-Трявна. Там се съхранява богат книжовен и исторически списък, скъпи книги и редки издания от персоналната библиотека на Петко Славейков, персонални движимости, патешки пера, бакърени съдове и други
В експозиционната зала посетителите могат да видят и персонални движимости на майката на Пенчо Славейков – Ирина, за която Петко Славейков се дами през 1853 год. в Трявна. Музеят е хазаин на културни събития, едно от които е обичайното литературно четене на авторски училищен произведения по време на Национални славейкови празници.
Поклон пред паметта му!
Автор: Юлияна Цанева
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ