130 години „Върви, народе възродени“
Днес се навършват 130 години от основаването на текста на стихотворението „ Кирил и Методий “ от писателя, общественика и политика Стоян Михайловски (1856-1927), върху който през 1901 година композиторът, артистът, диригентът и капелмайстор Панайот Пипков (1871-1942) написа и музиката. Така се ражда Химнът на българската култура („ Върви, народе възродени “ или „ Химн на св. св. Кирил и Методий “).
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си възобнови!
Върви към мощната култура!...
В международните битки върви
от служба непроменяемо воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, ро̀дината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за всесветовната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът национален
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
сé жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
национален талант възкресихте —
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права религия,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нек` името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек` се помни
в славянството во век веков!
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си възобнови!
Върви към мощната култура!...
В международните битки върви
от служба непроменяемо воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, ро̀дината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за всесветовната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът национален
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
сé жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
национален талант възкресихте —
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права религия,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нек` името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек` се помни
в славянството во век веков!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




