Как живея щастливо в свят, който не ми е по джоба
Днес съм в изключително въодушевление и съм подготвена да ви разкрия три доста значими секрети. Първо, дядо Коледа не съществува. Второ, не сте Пепеляшка и вероятността да ви стане стъклена пантофка, която да ви свърже с богат, доблестен принц или богата холивудска звезда (което е едно и също), е като да ви уцели астероид. Трето, доста е допустимо да прекарате целия си живот, нямайки това, което мислите, че би трябвало да имате, в чисто веществен смисъл. Последното по някакъв метод чувствам обвързвано с първото и второто...
Как да живеете щастливо след тези тежки конфликти с действителността?
Ако мога да облекча страданията на най-малко една жена, която се усеща персонално наранена и не може да преживее, че на този свят има българки, които си купуват палто за 20 хиляди евро, а тя не, с ненаситност ще споделя моите персонални способи да бъда безкрайно щастлива, без да имам нито богат брачен партньор, нито чанта Furla. Ще го направя във допустимо най-кратък и класифициран тип.
1. Не се съпоставям
Да се сравняваш с други хора съгласно мен е доста грозно, тровещо и незряло държание. Не го считам за естествено след избрана възраст и считам, че всеки би трябвало да си е избил тази еснафщина, да е захвърлил тесния критерий и да е наясно, че е независима единица живот, който ще протече по остарелия еврейски принцип „ След 7 сити идват 7 гладни ”, т.е. - с възходи и падения. Не се желае никакъв гений, с цел да спреш да се сравняваш и да оценяваш живота по това какво нямаш.
2. Възползвам се оптимално от Интернет и знам британски
Не чак толкоз от дълго време културни са били най-вече богатите – тези, които са расли в фамилии, притежаващи клавесин, гувернантка с френски, няколко сребърни лъжички, напечатана Библия и портрети на семейството с маслени бои. Днес културен, т.е. същински богат и имащ, може да бъде всеки човек, който има достъп до Интернет (тоест 3,2 милиарда души). Благодарение на Интернет мога да науча в случай че не всичко на света, то най-малко всичко за няколко живота. Не си диря оправдания, диря си нови ползи, които да ме обогатяват на цената на месечния ми абонамент за Интернет и питая културата си най-много по този метод. С две думи – това, че не мога да си разреша да участвам (или плащам) за просвета (концерти, изложения, спектакъл и т.н.) не е съвсем никакъв фактор в живота ми.
3. Разглеждам това, което не ми принадлежи, от културна позиция
Знам, че доста дами желаят чанти, обувки, палта и прочие на марките Х, У, Z, само че преди да искаш тъкмо тез неща, още веднъж е значима културата. Защо, не е нужно доста да изяснявам – всички сме виждали елементарни дами с невменяемо изражение и чанта Birkin, и знаем за каква обезценка на лейбъла става дума (Самата Джейн Бъркин към този момент не желае името й да се асоциира с тези чанти).
Mодата да вземем за пример е изкуство. Не се сещам за фамозен ренесансов художник, който да се е продавал за чиния леща на семейства като Медичи, Пити или Есте. Когато Микеланджело починал, под леглото му е имало тъкмо една каруца злато. Ако преглеждам чанта, която коства 3000 евро, не я виждам като нещо, което не мога да си разреша, нито като нещо „ шарено ”, а като движимост, въодушевена да вземем за пример от старите сицилиански мозайки. Раглеждам я като произведение на изкуството, което нямам потребност да владея, тъкмо както нямам потребност да владея картина на Матис. Но това изкуство ми е безпределно забавно, тъй като узнавам какви са трендовете. Научавам доста и като проследявам както уеб сайтове на моделиери, които одобрявам, по този начин и уеб сайтове, в които нищо не ми е по джоба.
4. Повишавам персоналните си качествени стандарти (и постоянно ми излиза по-евтино)
Осъзнавам, че мисленето на 20, 30 и 40 години е друго. Но колкото повече минава времето, толкоз повече нямам потребност от нищо, което не съм поискала и обмислила авансово. Любимата ми максима е доста минималистичната „ Не съм толкоз богат, че да си закупувам евтини неща ”. С огромно облекчение мога да кажа, че не владея потребителско мислене. Изхвърлила съм съвсем всичките си облекла, оставила съм някои „ ишлемета ” на марки, шиещи в България, и толкова.
Вече съм схванала, че дрешник, хранене и държание са въпрос на персонален избор, мислене и стандарт и няма да ме видите надвесена над никой панер с блузки и парадоксално в изпразнения ми дрешник се появяват все по-качествени (и от време на време маркови) неща. За всичко, което желая, имам проект във времето (мога да изчакам понижение, или събиране на пари и т.н, тъй като въпреки всичко не съм гола и боса) и подкрепям къс лист какво желая и от какво нуждая се, съгласуван с някои правила по какъв начин го вършат културните хора. Изобщо не загатвам за това какъв брой време икономисвам от разходки в търговски центрове.
5. Не ме мързи Честно казано, в никакъв случай не съм разбирала хора, които считат, че в случай че нещо не могат да си го купят от рафта, то е недостижимо. Ако имах фигура за CHANEL, щях да увисвам по витрините, да се науча да шия и да си ушия хубава стилна рокля. Имам толкоз доста образци на дами към мен, които го вършат, изключително от поколението на майка ми, и наподобяват прелестно, че недоумявам по какъв начин за някой това, че няма рокля CHANEL, може да е причина да се сърди на ориста. Ако не мога да си разреша да отида на концерт на Найджъл Кенеди, ще го чуя в Youtube. Мен не ме мързи да си направя и царска туршия сама, първо, че ще е по-евтина, а и тъй като ще е доста по-хубава.
Това е от мен, откровено и персонално. Ако ви харесва мисленето ми и нещо от това ви е потребно – променяйте се. Ако не, търсете своите действителности, своето благополучие и нравствен мир, значимото е да ги намерите.
Как да живеете щастливо след тези тежки конфликти с действителността?
Ако мога да облекча страданията на най-малко една жена, която се усеща персонално наранена и не може да преживее, че на този свят има българки, които си купуват палто за 20 хиляди евро, а тя не, с ненаситност ще споделя моите персонални способи да бъда безкрайно щастлива, без да имам нито богат брачен партньор, нито чанта Furla. Ще го направя във допустимо най-кратък и класифициран тип.
1. Не се съпоставям
Да се сравняваш с други хора съгласно мен е доста грозно, тровещо и незряло държание. Не го считам за естествено след избрана възраст и считам, че всеки би трябвало да си е избил тази еснафщина, да е захвърлил тесния критерий и да е наясно, че е независима единица живот, който ще протече по остарелия еврейски принцип „ След 7 сити идват 7 гладни ”, т.е. - с възходи и падения. Не се желае никакъв гений, с цел да спреш да се сравняваш и да оценяваш живота по това какво нямаш.
2. Възползвам се оптимално от Интернет и знам британски
Не чак толкоз от дълго време културни са били най-вече богатите – тези, които са расли в фамилии, притежаващи клавесин, гувернантка с френски, няколко сребърни лъжички, напечатана Библия и портрети на семейството с маслени бои. Днес културен, т.е. същински богат и имащ, може да бъде всеки човек, който има достъп до Интернет (тоест 3,2 милиарда души). Благодарение на Интернет мога да науча в случай че не всичко на света, то най-малко всичко за няколко живота. Не си диря оправдания, диря си нови ползи, които да ме обогатяват на цената на месечния ми абонамент за Интернет и питая културата си най-много по този метод. С две думи – това, че не мога да си разреша да участвам (или плащам) за просвета (концерти, изложения, спектакъл и т.н.) не е съвсем никакъв фактор в живота ми.
3. Разглеждам това, което не ми принадлежи, от културна позиция
Знам, че доста дами желаят чанти, обувки, палта и прочие на марките Х, У, Z, само че преди да искаш тъкмо тез неща, още веднъж е значима културата. Защо, не е нужно доста да изяснявам – всички сме виждали елементарни дами с невменяемо изражение и чанта Birkin, и знаем за каква обезценка на лейбъла става дума (Самата Джейн Бъркин към този момент не желае името й да се асоциира с тези чанти).
Mодата да вземем за пример е изкуство. Не се сещам за фамозен ренесансов художник, който да се е продавал за чиния леща на семейства като Медичи, Пити или Есте. Когато Микеланджело починал, под леглото му е имало тъкмо една каруца злато. Ако преглеждам чанта, която коства 3000 евро, не я виждам като нещо, което не мога да си разреша, нито като нещо „ шарено ”, а като движимост, въодушевена да вземем за пример от старите сицилиански мозайки. Раглеждам я като произведение на изкуството, което нямам потребност да владея, тъкмо както нямам потребност да владея картина на Матис. Но това изкуство ми е безпределно забавно, тъй като узнавам какви са трендовете. Научавам доста и като проследявам както уеб сайтове на моделиери, които одобрявам, по този начин и уеб сайтове, в които нищо не ми е по джоба.
4. Повишавам персоналните си качествени стандарти (и постоянно ми излиза по-евтино)
Осъзнавам, че мисленето на 20, 30 и 40 години е друго. Но колкото повече минава времето, толкоз повече нямам потребност от нищо, което не съм поискала и обмислила авансово. Любимата ми максима е доста минималистичната „ Не съм толкоз богат, че да си закупувам евтини неща ”. С огромно облекчение мога да кажа, че не владея потребителско мислене. Изхвърлила съм съвсем всичките си облекла, оставила съм някои „ ишлемета ” на марки, шиещи в България, и толкова.
Вече съм схванала, че дрешник, хранене и държание са въпрос на персонален избор, мислене и стандарт и няма да ме видите надвесена над никой панер с блузки и парадоксално в изпразнения ми дрешник се появяват все по-качествени (и от време на време маркови) неща. За всичко, което желая, имам проект във времето (мога да изчакам понижение, или събиране на пари и т.н, тъй като въпреки всичко не съм гола и боса) и подкрепям къс лист какво желая и от какво нуждая се, съгласуван с някои правила по какъв начин го вършат културните хора. Изобщо не загатвам за това какъв брой време икономисвам от разходки в търговски центрове.
5. Не ме мързи Честно казано, в никакъв случай не съм разбирала хора, които считат, че в случай че нещо не могат да си го купят от рафта, то е недостижимо. Ако имах фигура за CHANEL, щях да увисвам по витрините, да се науча да шия и да си ушия хубава стилна рокля. Имам толкоз доста образци на дами към мен, които го вършат, изключително от поколението на майка ми, и наподобяват прелестно, че недоумявам по какъв начин за някой това, че няма рокля CHANEL, може да е причина да се сърди на ориста. Ако не мога да си разреша да отида на концерт на Найджъл Кенеди, ще го чуя в Youtube. Мен не ме мързи да си направя и царска туршия сама, първо, че ще е по-евтина, а и тъй като ще е доста по-хубава.
Това е от мен, откровено и персонално. Ако ви харесва мисленето ми и нещо от това ви е потребно – променяйте се. Ако не, търсете своите действителности, своето благополучие и нравствен мир, значимото е да ги намерите.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ