Днес почти на всяко кътче от земното кълбо се практикува

Днес съвсем на всяко кътче от земното кълбо се практикува традицията по време на брачната гала младоженците да си разменят сватбени халки. Тези емблематични бижута са знак на съюза, в който стъпват мъжът и дамата. Олицетворяват колелото на живота, смисъла за единение в фамилията и кръгът от разнообразни събития, през които двамата се заричат да преминат дружно.

Как обаче се стига до тази традиция? Кой е нейният исторически корен? Кога за първи път влюбените са почнали да си разменят сватбени халки в най-важния ден от своя живот? Ще разберете в идващите редове, в случай че отделите няколко минути за този материал.

Както знаем, през днешния ден, най-често сватбените халки са направени от злато. Традицията да се носят златни пръстени въобще се заражда в античен Египет. Според историците обаче, тя се е свързвала не толкоз с любовта сред мъжа и дамата, а с властта на фараоните. На процедура, златният пръстен тогава постоянно е бил подпечатан с избрана повеля на владетеля. След време, на локалната египетска аристокрация стартира да й харесва концепцията да носи злато по ръцете си. Фараоните им дали правото да носят златни пръстени, само че за простолюдието сходно позволение нямало. Те можели да се кичат единствено със стъклени, глинени или най-вече сребърни украшения.

Едва през 2 втори век от Новата Ера пръстенът придобива по-широко от смисъла на благосъстояние и украшение. Тогава сгодените мъж и жена почнали да си разменят халки, само че в началото те били правени единствено от бронз. Едва през 3 век от Новата Ера се зародила традицията сватбените халки да са от злато. По това време обаче, те не се носили непрекъснато, а се разменяли единствено като знак на взетото решение за подписване на сватбен съюз.

Редица историци са на мнение, че традицията за носене на брачни халки в чистия й вид се заражда в Италия. Според тях съответното място е градчето Перудже. Доказателство за това изказване е, че в локалния исторически музей към момента се съхранява и специфичната светиня – брачен пръстен с аметист. Той е бил владеене на Мария, която го получава от своя обичан Йосиф. Експертите изясняват, че точно този пръстен слага началото и на друга традиция – брачните халки да са постоянно с камък. През 15 век този бит обгръща съвсем цяла Европа. Изключително известен, да вземем за пример, е пръстенът с диамант, който Максимилиан Австрийски подарява на своята обичана Мария Бургундска в деня на тяхната женитба.

Разгледай сватбени халки тук:

С годините концепцията за замяна на сватбени халки стартира да става персонализирана съгласно съответния район, изповядвана вяра и статус на самите младоженци. Така да вземем за пример, в католицизма е признато пръстенът да се носи на безименния пръст на лявата ръка, до момента в който за изповядващите източното православие правилото е той да се слага на дясната ръка, тъй като през нея минава вената на любовта. В католицизма дълги години се е считало, че дамата би трябвало да подари на своя фаворит сребърен пръстен, а той на собствен ред – да я окичи с пръстен от злато. Все по-рядко обаче тази традиция намира приложение в днешни дни.

Интересно е, че за някои европейски страни сватбената и годежната халка са едно и също нещо. В Китай пък е наложително сватбения пръстен да се носи на безименния пръст. Причината е, че тъкмо този пръст въплъщава концепцията за сътрудник в живота. Китайските вярвания дефинират показалеца като знак на братята и сестрите, а междинния пръст – на самостоятелната персона. Малките пръсти въплъщават децата, а палецът – родителите.

Днес, сватбените халки са измежду най-често купуваните златни бижута. Особено известни през годините в последно време станаха и бижутата от платина. Без значение от материала обаче, пръстенът, с който се обвързваме в сватбен съюз, продължава да бъде една от най-универсалните и необятно публикувани обичаи в целия свят, та въпреки и тя да е видоизменена в някои култури и райони.

Разгледай богата сбирка от сватбени халки на