Британец разработва 43 години морския хронометър
Днес пътуването с транспортен съд по море е обезпечено с всевъзможни принадлежности и електроника. Круизните пътешествия носят приятност и са относително безвредни. Някога обаче не е било по този начин. При задокеански пътувания връщането към сушата постоянно било съдбовно за екипажа, защото не всеки път било ясно къде тъкмо е твърдата земя.
При отчитането на местоположението на кораба се вземали поради всевъзможни фактори като течения и ветрове, само че нямало точни уреди за навигация. Грешките се натрупвали и това постоянно водело до корабокрушения, издавени хора и загуба на скъпи товари.
Докъм 1750 година точната навигация бил неразгадаем проблем, защото мореплавателите изпитвали компликация да дефинират географската дължина в точката, в която се намирали. Проблемът бил толкоз огромен, че кралете на няколко европейски страни оповестили специфична премия за този, който успее да откри способ за измерването й.
През 1714 година английският парламент оповестил награда от 20 хиляди лири
(днешни 2,87 млн. лири) за откривателя.
Първия същински морски хронометър изобретява англичанинът Джон Харисън и на процедура това е делото на целия му живот. Дърводелецът и самообразован часовникар от Йоркшир посвещава 43 години на непрекъснати опити и създава 5 модела хронометри, преди да доближи до уреда, който прави гражданска война в морската, а по-късно и във въздушната навигация.
За навигацията е доста значима връзката
сред географската дължина и времето, което се дефинира от позицията на Слънцето при придвижването му от изток на запад. При географската дължина за насочна точка се взема Гринуичкият нулев меридиан с направление север - юг. Всяка точка на земното кълбо има несъмнено разположение на изток или на запад от този меридиан, а географската дължина се мери в ъгли до +180 градуса на изток и -180 градуса на запад.
За определянето на географската дължина се употребяват законите на сферичната тригонометрия. Знае се, че при придвижването си към Земята Слънцето изминава 15 градуса за един час. Навигаторите първо са измервали ъгъла на Слънцето тъкмо по обяд, когато то е достигало най-високата си точка в небето. Знаейки, че сега е тъкмо 12 часа локално време, на тях им било нужно да знаят какъв брой е часът в Гринуичкия меридиан. Използвайки часовата разлика, те можели да изчислят в градуси географската дължина.
Ето за това бил необходим безусловно
прецизен часовник на борда на кораба ,
който да демонстрира какъв брой е часът в отправната точка в Гринуич.
Преди Джон Харисън редица откриватели вършат опити да основат морски хронометри, само че те не могат да регистрират тъкмо времето при морско неспокойствие.
