Какво повелява традицията на Тодоровден?
Днес означаваме Тодоровден. Празникът е преносим и по традиция се отбелязва първата събота на Великденските пости.
Почитането на християнския светец Тодор по нашите земи е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка.
Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: Да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с който приказва, а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и по тази причина всяка година светецът се загатва с признателност.
Тодоровден главно се празнува за здравето на конете и по тази причина е празник на коневъдството и на конния спорт. Асоциирането на Тодоровден с конете се дължи на обичаите залегнали в отбелязването на деня. По остаряла традиция при изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, след което ги украсяват. На дамите пък се пада задачата да замесят ритуален самун, от който наложително се дава и на конете. Обредната софра включва още леща и чорба от гъби, вари се и жито, което се носи в църковния храм, с цел да се благослови.
После идва ред на обичаното на всички българи конно съревнование - кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик - риза или забрадка.
Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода. Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Почитането на християнския светец Тодор по нашите земи е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец.
Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка.
Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: Да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с който приказва, а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и по тази причина всяка година светецът се загатва с признателност.
Тодоровден главно се празнува за здравето на конете и по тази причина е празник на коневъдството и на конния спорт. Асоциирането на Тодоровден с конете се дължи на обичаите залегнали в отбелязването на деня. По остаряла традиция при изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, след което ги украсяват. На дамите пък се пада задачата да замесят ритуален самун, от който наложително се дава и на конете. Обредната софра включва още леща и чорба от гъби, вари се и жито, което се носи в църковния храм, с цел да се благослови.
После идва ред на обичаното на всички българи конно съревнование - кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик - риза или забрадка.
Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода. Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ