Днес отбелязваме Световния ден за борба с астмата. Иницииран е

Иновативно лечение на астмата във ВМА променя живота на пациентите

Днес означаваме Световния ден за битка с астмата . Иницииран е от Глобалната самодейност за aстма /GINA/ и се организира всяка година в първия вторник на месец май. За отбелязването му в България редица асоциации и сдружения сплотяват сили.

Бронхиалната астма е едно от най-честите хронични незаразни болести , което визира над 260 милиона души и е отговорно за над 450 000 смъртни случая всяка година в международен мащаб, множеството от които могат да бъдат предотвратени . Заболеваемостта от астма продължава да нараства и в България страдат над 400 000 души .

Тази година GINA избира тематиката „ Образованието за астма има значение “ и акцентира нуждата от повишение осведомеността на пациентите с астма за опциите по какъв начин да „ ръководят “ болестта си и по какъв начин да разпознават нуждата да потърсят лекарска помощ . Здравните експерти са призовани да покачат информираността си по отношение на оповестените доказателства за дейно и оптимално лекуване на своите пациенти с астма, разяснява доцент Милена Енчева , шеф на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

По думите й, от време на време изявите на астмата стартират след преболедувани вирусни или инфекциозни болести , като може да се прояви във всяка възраст. Тя и сътрудниците й лекуват пациенти, които са диагностицирани на 50-годишна възраст, даже и на 70 години.

Делът на пациентите с тежка астма е към 3.7% от всички астматици. Обикновено те се сблъскват със следните признаци : честа кашлица, хрипове или зной, пробуждане през нощта със затруднено дишане, повтарящи се хоспитализации, визити в незабавното поделение или нужда от орални кортикостероиди при екзацербации (обостряния). Типични са задухът при издишване, стягане и бодежи в гърдите . Симптомите постоянно се демонстрират нощем или на разсъмване , след пробуждане.

Интересен факт е, че тежката астма доста постоянно се появява при дами , които са на към 50-годишна възраст , имащи наднормено тегло и са наранени от съпътстващи болести като продължителен алергичен ринит с носна полипоза, атопичен дерматит или други алергии.

Доцент Милена Енчева акцентира, че актуалната биологична терапия оказва помощ на засегнатите от тежка астма пациенти да реализират доста положително качество на живот , постигайки надзор над заболяването и да избегнат нежеланите резултати от лекуване с кортикостероиди . В клиниката по пневмология и фтизиатрия към ВМА е записана Комисия за биологично лекуване на тежка астма, една от шестте, функциониращи в България. Всяка комисия прави разбор на историята на заболяването, положението и лекуването на пациентите, препоръчани за биологична терапия и при покриване на откритите критерии го насочва за утвърждение от НЗОК.

Достъпът на пациентите с бронхиална астма до модерни и новаторски лекувания е основен фактор за възстановяване качеството на живот на тези пациенти – понижаване броя на хоспитализациите, понижаване на годишния брой на обострянията, възстановяване на белодробната функционалност, ограничение използването на кортикостероиди. Добрият надзор на признаците на заболяването понижава интервалите на краткотрайна неработоспособност , прогресията на заболяването и преждевременната гибел .