Книги на Амелия Личева, Красимир Костов, Мартин Иванов са сред новите заглавия на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Книги на Амелия Личева, Красимир Костов, Мартин Иванов са измежду новите заглавия на Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, оповестява оттова.
Личева е създател на „ Личен речник на литературните термини “ , редактор на изданието е Калоян Игнатовски, създател на корицата е Антонина Георгиева.
Речникът на литературните термини е свръхактуален и обстоен източник на познавателна информация в областта на литературната доктрина, споделят от издателството. В публикациите са показани необятен кръг от понятия от класическата ера до съвременността – от „ антигерой “, „ кайрос “ и „ знак “ през „ интертекстуалност “ и „ международна литература “ до „ цифрова хуманитаристика “, „ кенсъл просвета “ и „ трансхуманизъм “. Акцентът върху „ персонален “ в заглавието не насочва към авторството, нито акцентира личната позиция на Амелия Личева, прецизира издателството.
„ Феноменология на динамичната дидактика “ е дело на Красимир Костов . Редактор е Иван Крумов, а художник на корицата - Антонина Георгиева.
Динамичната дидактика е цялостна концептуална парадигма, очертаваща изследователска рамка, която дава отговор на провокациите на актуалното бързо изменящо се общество. Тя обособява границите на динамичния конструкт – образование, което се основава върху адаптивността, гъвкавостта и нуждата от динамичност в просветителния развой, като преглежда образованието в качеството му на отворена система, способна да се трансформира във всеки един миг.
Научно-теоретично концептуално проучване на Красимир Костов има за цел да подкрепи изясняването на нуждата от въвеждането на педагогическа динамичност в преподаването, която да е в унисон и да отразява световните промени в актуалния бързо изменящ се (динамичен) свят, т.е. би трябвало да се създадат феноменологичен разбор и синтез на динамичната дидактика, пречупени през призмата на диалектическата абстракция. Основният претекст е ориентиран към нуждата да се вникне по-задълбочено в проблематиката на тази многосъставна материя, защото тя оказва значително въздействие върху аргументите на нововъзникващите или към този момент зародилите процеси, споделят от издателството.
Ново заглавие в каталога на Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “ е и „ Цени и заплати през възраждането (1750–1878). Том 1. Зърнени храни, фуражи, храни, питиета и живи животни “ от проф. Мартин Иванов . Редактор на изданието е Анна Христова, а художник на корицата – Антонина Георгиева.
Изследването на проф. Мартин Иванов преглежда вещния свят на възрожденските българи, потребителските им желания, модите и традициите, които следват и зараждането на народен пазар преди Освобождението. Изданието излага данни за десетки артикули, търгувани в границите на днешните български земи сред 1750 и 1878 година За първи път по наличен и комфортен за прилагане метод са систематизирани цените на зърнените и тестените храни, зеленчуците, варивата, плодовете и ядките, млечните творби, месото, рибата и т. н.
Изследването стъпва върху непубликувана и на практика неизползвана до момента информация от търговски бележници и кондики, съхранявани в архива на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, единадесет държавни архива и тридесет и шест исторически музея, прегледани от създателя персонално и на място. В таблици са показани най-важните параметри на всеки изработен запис – дата, място, вид цена, характерности на стоката или услугата, източник на информацията. Наред с истинските стойности в грошове всички цени са показани и в левове (франкове) по отношение на въведената през 1888 година метрична система.
Данните обгръщат интервала преди основаването на държавната статистика и дружно с по-стройните ценови редици, събирани от 1887 година до през днешния ден, разрешават съставянето на показател на потребителските цени, обхващащ 270 години (1750–2020). Във втория том в подобен тип ще бъдат показани заплатите и цените на услугите през Възраждането.
Университетското издателство „ Св. Климент Охридски “ (УИ) показва и „ Социализъм - семейство - обичаи “ от Мария Маринова . Редактор на изданието е Лора Султанова, дизайнът на корицата е дело на Лилия Иванова.
Книгата преглежда въпросите за това какво е мястото на фамилната обредност в човешкия живот, по какъв начин се основават и утвърждават социалистическите цивилен ритуали, какво заляга в основата им, за какво избрани обичайни и християнски детайли устояват на упоритата атеистическа агитация през интервала 1944-1989 година и кои обичаи устоят инспекцията на времето и на другите политически интервали, с цел да доближат до 21-ви век. Въз основа на архивни и оповестени материали, както и на персонални разкази на хора, живели през проучвания интервал, се преглеждат гражданските ритуали, целящи да изместят църквата от най-личната сфера на човешкия живот – раждането на дете, основаването на ново семейство и изпращането на умрял.
Мария Маринова е лекар към Факултета по славянски филологии в СУ „ Св. Климент Охридски “. От 2021 година е основен помощник в катедра „ Българска литература “. Занимава се с културна антропология и фолклор. Автор е на научни публикации и студии в региона на фамилната обредност. Ръководител е на планове за фолклористични пътувания със студенти.
Ново издание е и „ Колелото на живота “ от Райна Гаврилова, с редактор Анна Христова и художник на корицата Антонина Георгиева.
С него авторката добавя и задълбочава изследването си върху живота на възрожденския град – от образа на улицата и дома през храната, облеклото и методите за лекуване до работата, празниците, ритуалите и развлеченията. Чрез документи и фрагменти от книги тя възвръща епохата, от която израства актуалното българско общество, споделят от издателството.
" Колелото на живота " се концентрира не върху трагичните исторически събития от XVIII и XIX век., а върху всекидневието, оформящо мисленето и езика на хората, с аргумента, че таман то в огромна степен изяснява страната през днешния ден. Акцентът е върху града, където по предписание стартират огромните промени и се заражда гражданското общество, споделят от издателството.
" Намирам описа за живота в предишното подобен, какъвто го виждаме на улицата, на двора, в църквата, край фамилната софра, за най-интересния взор към историята, която мисля като море – на повърхността бушуват стихии, само че единствено на метри надолу се движат мудни течения, влияещи на климата на континенти ", показва проф. Гаврилова.
/КБ
Личева е създател на „ Личен речник на литературните термини “ , редактор на изданието е Калоян Игнатовски, създател на корицата е Антонина Георгиева.
Речникът на литературните термини е свръхактуален и обстоен източник на познавателна информация в областта на литературната доктрина, споделят от издателството. В публикациите са показани необятен кръг от понятия от класическата ера до съвременността – от „ антигерой “, „ кайрос “ и „ знак “ през „ интертекстуалност “ и „ международна литература “ до „ цифрова хуманитаристика “, „ кенсъл просвета “ и „ трансхуманизъм “. Акцентът върху „ персонален “ в заглавието не насочва към авторството, нито акцентира личната позиция на Амелия Личева, прецизира издателството.
„ Феноменология на динамичната дидактика “ е дело на Красимир Костов . Редактор е Иван Крумов, а художник на корицата - Антонина Георгиева.
Динамичната дидактика е цялостна концептуална парадигма, очертаваща изследователска рамка, която дава отговор на провокациите на актуалното бързо изменящо се общество. Тя обособява границите на динамичния конструкт – образование, което се основава върху адаптивността, гъвкавостта и нуждата от динамичност в просветителния развой, като преглежда образованието в качеството му на отворена система, способна да се трансформира във всеки един миг.
Научно-теоретично концептуално проучване на Красимир Костов има за цел да подкрепи изясняването на нуждата от въвеждането на педагогическа динамичност в преподаването, която да е в унисон и да отразява световните промени в актуалния бързо изменящ се (динамичен) свят, т.е. би трябвало да се създадат феноменологичен разбор и синтез на динамичната дидактика, пречупени през призмата на диалектическата абстракция. Основният претекст е ориентиран към нуждата да се вникне по-задълбочено в проблематиката на тази многосъставна материя, защото тя оказва значително въздействие върху аргументите на нововъзникващите или към този момент зародилите процеси, споделят от издателството.
Ново заглавие в каталога на Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “ е и „ Цени и заплати през възраждането (1750–1878). Том 1. Зърнени храни, фуражи, храни, питиета и живи животни “ от проф. Мартин Иванов . Редактор на изданието е Анна Христова, а художник на корицата – Антонина Георгиева.
Изследването на проф. Мартин Иванов преглежда вещния свят на възрожденските българи, потребителските им желания, модите и традициите, които следват и зараждането на народен пазар преди Освобождението. Изданието излага данни за десетки артикули, търгувани в границите на днешните български земи сред 1750 и 1878 година За първи път по наличен и комфортен за прилагане метод са систематизирани цените на зърнените и тестените храни, зеленчуците, варивата, плодовете и ядките, млечните творби, месото, рибата и т. н.
Изследването стъпва върху непубликувана и на практика неизползвана до момента информация от търговски бележници и кондики, съхранявани в архива на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, единадесет държавни архива и тридесет и шест исторически музея, прегледани от създателя персонално и на място. В таблици са показани най-важните параметри на всеки изработен запис – дата, място, вид цена, характерности на стоката или услугата, източник на информацията. Наред с истинските стойности в грошове всички цени са показани и в левове (франкове) по отношение на въведената през 1888 година метрична система.
Данните обгръщат интервала преди основаването на държавната статистика и дружно с по-стройните ценови редици, събирани от 1887 година до през днешния ден, разрешават съставянето на показател на потребителските цени, обхващащ 270 години (1750–2020). Във втория том в подобен тип ще бъдат показани заплатите и цените на услугите през Възраждането.
Университетското издателство „ Св. Климент Охридски “ (УИ) показва и „ Социализъм - семейство - обичаи “ от Мария Маринова . Редактор на изданието е Лора Султанова, дизайнът на корицата е дело на Лилия Иванова.
Книгата преглежда въпросите за това какво е мястото на фамилната обредност в човешкия живот, по какъв начин се основават и утвърждават социалистическите цивилен ритуали, какво заляга в основата им, за какво избрани обичайни и християнски детайли устояват на упоритата атеистическа агитация през интервала 1944-1989 година и кои обичаи устоят инспекцията на времето и на другите политически интервали, с цел да доближат до 21-ви век. Въз основа на архивни и оповестени материали, както и на персонални разкази на хора, живели през проучвания интервал, се преглеждат гражданските ритуали, целящи да изместят църквата от най-личната сфера на човешкия живот – раждането на дете, основаването на ново семейство и изпращането на умрял.
Мария Маринова е лекар към Факултета по славянски филологии в СУ „ Св. Климент Охридски “. От 2021 година е основен помощник в катедра „ Българска литература “. Занимава се с културна антропология и фолклор. Автор е на научни публикации и студии в региона на фамилната обредност. Ръководител е на планове за фолклористични пътувания със студенти.
Ново издание е и „ Колелото на живота “ от Райна Гаврилова, с редактор Анна Христова и художник на корицата Антонина Георгиева.
С него авторката добавя и задълбочава изследването си върху живота на възрожденския град – от образа на улицата и дома през храната, облеклото и методите за лекуване до работата, празниците, ритуалите и развлеченията. Чрез документи и фрагменти от книги тя възвръща епохата, от която израства актуалното българско общество, споделят от издателството.
" Колелото на живота " се концентрира не върху трагичните исторически събития от XVIII и XIX век., а върху всекидневието, оформящо мисленето и езика на хората, с аргумента, че таман то в огромна степен изяснява страната през днешния ден. Акцентът е върху града, където по предписание стартират огромните промени и се заражда гражданското общество, споделят от издателството.
" Намирам описа за живота в предишното подобен, какъвто го виждаме на улицата, на двора, в църквата, край фамилната софра, за най-интересния взор към историята, която мисля като море – на повърхността бушуват стихии, само че единствено на метри надолу се движат мудни течения, влияещи на климата на континенти ", показва проф. Гаврилова.
/КБ
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ