Т.С. Елиът и Емили Хейл: любов, но само на хартия
Днес означаваме рождената дата на поета Т. С. Елиът и ще ви разкажем за връзките му с Емили Хейл. Една обич, запечатана в писма, заключена в кутия, чакала цели 50 години, с цел да бъде показана. До края на живота си той отхвърля връзката си с нея, твърди, че не я е харесвал въобще и се дами за друга – Вивиан Хейуд. И все пак поддържа с нея 30-годишна преписка. А когато брачната половинка му умира на 58 години, макар упованията, не се дами за Емили – като че ли целият блян по нея, евентуално подбуден от това, че е бил забранен, се е изпарил.
След време той изгаря всичките й писма, само че тя резервира неговите и през 1956 година ги подарява (повече от 1100 писма) на Принстънския университет с единственото изискване: да не бъдат отваряни и четени, преди да минат 50 години от нейната или неговата гибел. Емили Хейл умира през 1969 година, а на 2 януари 2020 година дървените кутии, пазили секрети страсти, най-сетне са отворени и стават налични за студенти, преподаватели и откриватели.
" Любовта е неподвижна в себе си –
причина и завършек на придвижването,
безвременна и без стремежи,
с изключение на в аспекта на времето,
където има формата на граница
сред небитие и битие. "
Из “Четири квартета ”, превод: Владимир Левчев, изд. Жанет 45 ”
Именно в това амбивалентно положение сред битие и небитие се обитава любовта на Елиът и Емили. За него тя е муза, непосредствен и приближен човек и двамата поддържат тази прочувствена връзка дълги години в писмата си, макар че тя остава неосъществена. Смята се, че точно тя е въодушевила най-известните стихове в “Бърнт Нортън ”:
“Което е могло да бъде, е абстракция,
непрекъсната опция
единствено в света на догатките.
което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край - сегашното.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към вратата на градината с розите,
която не отворихме. Моите думи отекват
по този начин във вашето схващане. ”
Из “Бърнт Нортън ”, превод: Владимир Левчев, “изд. Жанет 45 ”
Писмата безспорно разкриват една страна на поета, която към момента не познаваме, и с неспокойствие чакаме да бъдат цифровизирани и свободни за разглеждане.
Скот Фицджералд: " Човек в никакъв случай не знае какъв брой място заема в живота на другите "
След време той изгаря всичките й писма, само че тя резервира неговите и през 1956 година ги подарява (повече от 1100 писма) на Принстънския университет с единственото изискване: да не бъдат отваряни и четени, преди да минат 50 години от нейната или неговата гибел. Емили Хейл умира през 1969 година, а на 2 януари 2020 година дървените кутии, пазили секрети страсти, най-сетне са отворени и стават налични за студенти, преподаватели и откриватели.
" Любовта е неподвижна в себе си –
причина и завършек на придвижването,
безвременна и без стремежи,
с изключение на в аспекта на времето,
където има формата на граница
сред небитие и битие. "
Из “Четири квартета ”, превод: Владимир Левчев, изд. Жанет 45 ”
Именно в това амбивалентно положение сред битие и небитие се обитава любовта на Елиът и Емили. За него тя е муза, непосредствен и приближен човек и двамата поддържат тази прочувствена връзка дълги години в писмата си, макар че тя остава неосъществена. Смята се, че точно тя е въодушевила най-известните стихове в “Бърнт Нортън ”:
“Което е могло да бъде, е абстракция,
непрекъсната опция
единствено в света на догатките.
което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край - сегашното.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към вратата на градината с розите,
която не отворихме. Моите думи отекват
по този начин във вашето схващане. ”
Из “Бърнт Нортън ”, превод: Владимир Левчев, “изд. Жанет 45 ”
Писмата безспорно разкриват една страна на поета, която към момента не познаваме, и с неспокойствие чакаме да бъдат цифровизирани и свободни за разглеждане.
Скот Фицджералд: " Човек в никакъв случай не знае какъв брой място заема в живота на другите "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ