Афганистанците се помиряват в Катар
Днес на вниманието на нашите читатели бих желала да показва Афганистан - една самотна страна, тънеща в съсипия. На 1 май в катарската столица Доха бяха обновени договарянията сред държавното управление в Кабул и религиозното Движение Талибан.
Обикновено, когато чуем името на тази страна, първите три асоциации за нея са революция, тероризъм и опиат. Но сега в разгара си е най-опустошителната суша за последното десетилетие, която е принудила към 260 000 души да имигрират в по-благоприятни региони. През пролетта и лятото снеговете от планините Хималаи и Хиндукуш стартират да се топят и пълнят речните басейни на Афганистан. От тях водата навлиза в особено издигнатите и пригодени за водата канали и се популяризира из страната. Както се споделя в една известна афганистанска сентенция: " Нека Кабул да остане без злато, само че не и без сняг ".
Афганистан трябваше да понесе съвсем 40 години война, само че не щеш ли и екологичните проблеми изострят политическото напрежение. Въпреки че в страната към този момент започнаха мирни договаряния с талибаните, вътрешното разселване, породено от водната рецесия, може в допълнение да провокира спорове. В някои области земеделските производители нямат различен избор,
с изключение на да се причислят към въоръжени групи,
с цел да изхранват фамилиите си. Още от времето на руската инвазия инфраструктурата на страната стартира да се разрушава. Бомбените атентати и годините на вътрешен спор унищожиха огромна част от каналите. Тогава талибанската администрация не предприе никакви дейности, с цел да ремонтира тези уреди, нито пък взе ограничения за създаване на нова инфраструктура. След нашествието на Съединени американски щати през 2001 година афганистанското държавно управление с поддръжката на интернационалната общественост сложи ръководството на водите измежду целите на вътрешната си политика, инвестирайки средства и старания за възобновяване на каналите. Но казусът за разпределението на водите остава измежду централните и инфраструктурата на страната сега е незадоволителна за потребностите на възходящото население.
Друг главен проблем, който разделя страната, е етническото и племенното противоборство. Етническият състав е следният: 40% - пущуни, 30% - таджики, 9% - хазарейци, 9% - узбеки, 3,5% - аймаки, 2,5% - туркмени, 2% - белуджи и 4% други националности. Над 99% от популацията са мюсюлмани, като 80-85% са сунити, 15-19% са шиити и 1 % други.
Афганистанският спор няма паузи, станал е непрекъснат.
Причините за него имат както вътрешно-, по този начин и външнополитически темперамент. Можем да твърдим, че вътрешните разтърсвания се въздействат в огромна степен от ползите и дейностите на външнополитическите играчи. На процедура несъгласията сред външните играчи разпалват раздорите в страната, които на собствен ред са обусловени от комплицираната конструкция на афганистанското общество. При отслабването на централната власт се предизвика конкурентна битка не толкоз сред другите политически организации, колкото сред афганистанските общности: етнически, религиозни, племенни, провинциални или районни. Всички те незабавно се трансформират в субекти на вътрешната политика. Талибаните, да вземем за пример, обичайно разчитат на етническите пущуни в битката си против държавното управление на Афганистан, само че са почнали сполучливо да притеглят към себе си недоволни членове и на други етноси, разширявайки въздействието си. Лишените от цивилен права общности на етническите таджики, туркмени и узбеки се причисляват към талибаните в северната част на Афганистан с поддръжката на локалните старейшини и племенни вождове.
Трети главен проблем е водещата роля на религиозните водачи и радикализирането на афганистанското общество. След събитията от 11 септември 2001 година на Съединени американски щати бе даден картбланш да финансира възобновяване на афганистанската страна и да се опита да изкорени религиозните радикали от Движението Талибан, като редом с това ограничи намесата на Пакистан във вътрешните работи на Афганистан и най-много тази на пакистанските ислямистки организации, обичайно подкрепящи талибаните. Моделът на държавно устройство, който американците се пробваха да изградят в Афганистан, до избрана степен гарантираше баланс сред ползите на другите общности вътре в страната. От това печелеха и районните играчи, като да вземем за пример Иран, който постоянно се е интересувал от ситуацията на афганските шиити (хазарейци), обичайно насочени към Техеран.
След оповестяването на новата тактика на Съединени американски щати към Афганистан от президента Доналд Тръмп ситуацията сега стартира да придобива застрашителен темперамент. Тръмп съобщи, че държавното управление в Кабул би трябвало също да даде своя принос за стабилизирането на политическата обстановка и установяването на дълготраен мир.
На 19 април в катарската столица Доха трябваше да стартира първият кръг сред двата съществени съперника - държавното управление на Афганистан и представители от Движението Талибан. Те обаче бяха отсрочени за неопределен срок, защото президентът Ашраф Гани не се е съгласил със листата на участниците в мирните договаряния. Въпреки това договарянията се правят оценка като най-високо равнище на другарство сред враждуващите страни от началото на спора.
Официален делегат на Съединени американски щати за договарянията е Залмай Халилзад. На 1 май мирните договаряния бяха продължени,
двете страни са съгласни за преустановяване на огъня
и изтеглянето на задграничните военни сили от Афганистан. В изявление за афганистанската организация " Толо Нюз " Залмай Халилзад съобщи, че " в случай че талибаните упорстват да върнат системата, която преди са имали, съгласно мен това значи продължение на войната, а не мир. Фокусът ни е върху тероризма. Няма да бъде реализирано съглашение, в случай че не забележим непрекъснато преустановяване на огъня и ангажимент за преустановяване на войната ".
Халилзад е американец от афгански генезис и има опит в страната като някогашен дипломат. Преговорите за първи път от 17 години насам носят вяра, че може би на вътрешния спор ще бъде комплициран край. Изглежда, че и двете страни са склонни на взаимни отстъпки.
Не без значение е и човешкото лице на войната. Хиляди починаха и се пожертваха, с цел да се стигне до през днешния ден. Ашраф Гани разгласи лист със дилемите, с които следва страната му се да се оправи, с цел да се реализира жадуваният мир. На първо място, Пакистан би трябвало да бъде уверен да постави завършек на враждебните си дейности към Афганистан. Талибаните и техните групировки работят на територията на страната с благословията на Исламабад. Мирно съглашение може да бъде реализирано единствено в случай че и когато Пакистан се научи да почита суверенитета на Афганистан. Президентът счита, че устойчивият мир може да бъде реализиран само посредством унищожаване на зависимостта на Афганистан от задгранична помощ. Наред с напъните си за реализиране на стопански напредък Гани пое също дипломатически задължения за възобновяване на доверието на интернационалната общественост в афганистанското държавно управление. Успешният кротичък развой би трябвало да включва всички фракции на афганистанското общество. Опитът от 1992 и 2001 година ясно демонстрира, че помиряването с една група за сметка на дестабилизацията на друга води до възобновяване на споровете. Президентът Гани е наясно с това и към този момент се е срещнал и е взел участие в интензивни полемики с хиляди жители, в това число деятели за правата на дамите, представители на гражданското общество и разнообразни политически водачи и религиозни учени. Визията му за дълготраен мир се основава на премахването на враждебните външни въздействия, дълготрайното икономическо обмисляне, дипломатическите задължения. Той се стреми да резервира конституционните полезности, с цел да подсигурява демократичния темперамент на властта - един от главните правила на конституцията на Афганистан.
Обикновено, когато чуем името на тази страна, първите три асоциации за нея са революция, тероризъм и опиат. Но сега в разгара си е най-опустошителната суша за последното десетилетие, която е принудила към 260 000 души да имигрират в по-благоприятни региони. През пролетта и лятото снеговете от планините Хималаи и Хиндукуш стартират да се топят и пълнят речните басейни на Афганистан. От тях водата навлиза в особено издигнатите и пригодени за водата канали и се популяризира из страната. Както се споделя в една известна афганистанска сентенция: " Нека Кабул да остане без злато, само че не и без сняг ".
Афганистан трябваше да понесе съвсем 40 години война, само че не щеш ли и екологичните проблеми изострят политическото напрежение. Въпреки че в страната към този момент започнаха мирни договаряния с талибаните, вътрешното разселване, породено от водната рецесия, може в допълнение да провокира спорове. В някои области земеделските производители нямат различен избор,
с изключение на да се причислят към въоръжени групи,
с цел да изхранват фамилиите си. Още от времето на руската инвазия инфраструктурата на страната стартира да се разрушава. Бомбените атентати и годините на вътрешен спор унищожиха огромна част от каналите. Тогава талибанската администрация не предприе никакви дейности, с цел да ремонтира тези уреди, нито пък взе ограничения за създаване на нова инфраструктура. След нашествието на Съединени американски щати през 2001 година афганистанското държавно управление с поддръжката на интернационалната общественост сложи ръководството на водите измежду целите на вътрешната си политика, инвестирайки средства и старания за възобновяване на каналите. Но казусът за разпределението на водите остава измежду централните и инфраструктурата на страната сега е незадоволителна за потребностите на възходящото население.
Друг главен проблем, който разделя страната, е етническото и племенното противоборство. Етническият състав е следният: 40% - пущуни, 30% - таджики, 9% - хазарейци, 9% - узбеки, 3,5% - аймаки, 2,5% - туркмени, 2% - белуджи и 4% други националности. Над 99% от популацията са мюсюлмани, като 80-85% са сунити, 15-19% са шиити и 1 % други.
Афганистанският спор няма паузи, станал е непрекъснат.
Причините за него имат както вътрешно-, по този начин и външнополитически темперамент. Можем да твърдим, че вътрешните разтърсвания се въздействат в огромна степен от ползите и дейностите на външнополитическите играчи. На процедура несъгласията сред външните играчи разпалват раздорите в страната, които на собствен ред са обусловени от комплицираната конструкция на афганистанското общество. При отслабването на централната власт се предизвика конкурентна битка не толкоз сред другите политически организации, колкото сред афганистанските общности: етнически, религиозни, племенни, провинциални или районни. Всички те незабавно се трансформират в субекти на вътрешната политика. Талибаните, да вземем за пример, обичайно разчитат на етническите пущуни в битката си против държавното управление на Афганистан, само че са почнали сполучливо да притеглят към себе си недоволни членове и на други етноси, разширявайки въздействието си. Лишените от цивилен права общности на етническите таджики, туркмени и узбеки се причисляват към талибаните в северната част на Афганистан с поддръжката на локалните старейшини и племенни вождове.
Трети главен проблем е водещата роля на религиозните водачи и радикализирането на афганистанското общество. След събитията от 11 септември 2001 година на Съединени американски щати бе даден картбланш да финансира възобновяване на афганистанската страна и да се опита да изкорени религиозните радикали от Движението Талибан, като редом с това ограничи намесата на Пакистан във вътрешните работи на Афганистан и най-много тази на пакистанските ислямистки организации, обичайно подкрепящи талибаните. Моделът на държавно устройство, който американците се пробваха да изградят в Афганистан, до избрана степен гарантираше баланс сред ползите на другите общности вътре в страната. От това печелеха и районните играчи, като да вземем за пример Иран, който постоянно се е интересувал от ситуацията на афганските шиити (хазарейци), обичайно насочени към Техеран.
След оповестяването на новата тактика на Съединени американски щати към Афганистан от президента Доналд Тръмп ситуацията сега стартира да придобива застрашителен темперамент. Тръмп съобщи, че държавното управление в Кабул би трябвало също да даде своя принос за стабилизирането на политическата обстановка и установяването на дълготраен мир.
На 19 април в катарската столица Доха трябваше да стартира първият кръг сред двата съществени съперника - държавното управление на Афганистан и представители от Движението Талибан. Те обаче бяха отсрочени за неопределен срок, защото президентът Ашраф Гани не се е съгласил със листата на участниците в мирните договаряния. Въпреки това договарянията се правят оценка като най-високо равнище на другарство сред враждуващите страни от началото на спора.
Официален делегат на Съединени американски щати за договарянията е Залмай Халилзад. На 1 май мирните договаряния бяха продължени,
двете страни са съгласни за преустановяване на огъня
и изтеглянето на задграничните военни сили от Афганистан. В изявление за афганистанската организация " Толо Нюз " Залмай Халилзад съобщи, че " в случай че талибаните упорстват да върнат системата, която преди са имали, съгласно мен това значи продължение на войната, а не мир. Фокусът ни е върху тероризма. Няма да бъде реализирано съглашение, в случай че не забележим непрекъснато преустановяване на огъня и ангажимент за преустановяване на войната ".
Халилзад е американец от афгански генезис и има опит в страната като някогашен дипломат. Преговорите за първи път от 17 години насам носят вяра, че може би на вътрешния спор ще бъде комплициран край. Изглежда, че и двете страни са склонни на взаимни отстъпки.
Не без значение е и човешкото лице на войната. Хиляди починаха и се пожертваха, с цел да се стигне до през днешния ден. Ашраф Гани разгласи лист със дилемите, с които следва страната му се да се оправи, с цел да се реализира жадуваният мир. На първо място, Пакистан би трябвало да бъде уверен да постави завършек на враждебните си дейности към Афганистан. Талибаните и техните групировки работят на територията на страната с благословията на Исламабад. Мирно съглашение може да бъде реализирано единствено в случай че и когато Пакистан се научи да почита суверенитета на Афганистан. Президентът счита, че устойчивият мир може да бъде реализиран само посредством унищожаване на зависимостта на Афганистан от задгранична помощ. Наред с напъните си за реализиране на стопански напредък Гани пое също дипломатически задължения за възобновяване на доверието на интернационалната общественост в афганистанското държавно управление. Успешният кротичък развой би трябвало да включва всички фракции на афганистанското общество. Опитът от 1992 и 2001 година ясно демонстрира, че помиряването с една група за сметка на дестабилизацията на друга води до възобновяване на споровете. Президентът Гани е наясно с това и към този момент се е срещнал и е взел участие в интензивни полемики с хиляди жители, в това число деятели за правата на дамите, представители на гражданското общество и разнообразни политически водачи и религиозни учени. Визията му за дълготраен мир се основава на премахването на враждебните външни въздействия, дълготрайното икономическо обмисляне, дипломатическите задължения. Той се стреми да резервира конституционните полезности, с цел да подсигурява демократичния темперамент на властта - един от главните правила на конституцията на Афганистан.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ