Отбелязваме Деня на българския фолклор
Днес на 22 юни означаваме Деня на българския фолклор. Денят е разгласен относително скоро през 2019 година по концепция на българския ансамъл " Чинари ".
Разбира се концепцията продкрепят и други създатели, те избират датата, тъй като е в средата на годината, по време на лятното слънцестоене и дни преди Еньовден.
Фолклорът е събирателно разбиране за литературни и музикални творби с незнаен или неизяснен създател.
Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло " на народа “. Докато фолклорът може да има религиозни или митични детайли, той типично се обвързва по-скоро със светските обичаи на всекидневния живот. Фолклорът постоянно сплотява практичното и езотеричното в обединен описателен " пакет “.
Затова фолклорът постоянно е бивал смесван с митологията, и противоположното, тъй като се е приемало, че каквато и да е образна история, която не визира преобладаващите убеждения на времето, не е от същия статус като тези преобладаващи убеждения – т.е. тук се изключват понятията религия и религиозни вярвания. По този метод римската вяра е наречена " мит “ от християните. Така и мит и фолклор стават два термина, които обгръщат всички фигуративни разкази, които не кореспондират с преобладаващата социокултурна конструкция на разбиране.
Българските национални песни са най-значителният, разнороден, живописен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското национално поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за национални песни и артисти са от 9-10 век. Най-много национални песни са непокътнати от 18 век. Голяма част от старите национални песни не са записани и са забравени.
Не им отсъпват и множеството национални приказки въз основата на които също като песните са се редавали от уста на уста и са отна
Разбира се концепцията продкрепят и други създатели, те избират датата, тъй като е в средата на годината, по време на лятното слънцестоене и дни преди Еньовден.
Фолклорът е събирателно разбиране за литературни и музикални творби с незнаен или неизяснен създател.
Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло " на народа “. Докато фолклорът може да има религиозни или митични детайли, той типично се обвързва по-скоро със светските обичаи на всекидневния живот. Фолклорът постоянно сплотява практичното и езотеричното в обединен описателен " пакет “.
Затова фолклорът постоянно е бивал смесван с митологията, и противоположното, тъй като се е приемало, че каквато и да е образна история, която не визира преобладаващите убеждения на времето, не е от същия статус като тези преобладаващи убеждения – т.е. тук се изключват понятията религия и религиозни вярвания. По този метод римската вяра е наречена " мит “ от християните. Така и мит и фолклор стават два термина, които обгръщат всички фигуративни разкази, които не кореспондират с преобладаващата социокултурна конструкция на разбиране.
Българските национални песни са най-значителният, разнороден, живописен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското национално поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за национални песни и артисти са от 9-10 век. Най-много национални песни са непокътнати от 18 век. Голяма част от старите национални песни не са записани и са забравени.
Не им отсъпват и множеството национални приказки въз основата на които също като песните са се редавали от уста на уста и са отна
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ