Все още сме длъжници към паметта на Райна Княгиня
Днес можем да си спомним за Райна Княгиня.
Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева , известна като Райна Княгиня , българска учителка и акушерка, е единствено на 20 година, когато шие основното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание през 1876 година. В деня на оповестяването на въстанието тя го развява паралелно с Бенковски - съществена фигура в организацията и началник въстанието в Четвърти революционен окръг.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови флагове - копия на истинското. Запазени са единствено две от тях - изложени през днешния ден във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище, третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората международна война.
Не по-малки са заслугите й към България и след Освобождението.
В ученическите си години Райна Попгеоргиева Футекова е определена от българската общественост измежду панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо учебно заведение на прехрана на общината. Като будна и умна госпожица, изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка - като бъдещите учителки в града.
След Априлското въстание е хваната от турците и подложена на тежки премеждия повече от месец в Пловдивския затвор. За присъединяване ѝ във въстанието и последвалия затвор споделя Захари Стоянов в Записки по българските въстания. Райна участва и в репортажите на американският публицист Джанюариъс Макгахан. Той е изпратен в България като специфичен боен сътрудник на лондонския вестник „ Дейли нюз “ след Априлското въстание (1876 г.) и по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Макгахан е ослепителен покровител на българската национална идея.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. След три години образование по медицина, тя става акушерка - първата дипломирана в България. Написва своята "Автобиография ", излязла първо на съветски език. Едва през 1934 година е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна съумява да уреди посредством дамите от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, измежду които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, само че по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си откри работа.
Райна и Васил Дипчеви имат 5 синове, като четирима от тях стават офицери от Българската войска - военачалник Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Те вземат участие във всички войни и получават бойни награди, само че след 9 септември 1944 година лежат по лагери или изчезват безследно.
Вторият наследник Георги приключва морското учебно заведение във Варна. През Балканската война служи като ватман на торпедоносеца „ Дръзки “ и се демонстрира в торпилирането на турския крайцер „ Хамидие “.
Райна Футекова осиновява и едно момиченце - Гина.
През 1898 година Васил Дипчев е определен за депутат и фамилията се реалокира в София. Той обаче умира скоро в резултат на политическо гонене и побой в Черната джамия и Райна остава с три деца, най-голямото от които е на 13 години. Тя работи най-вече в кварталите "Орландовци " и "Малашевци ". През годините тя поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано умрелия брачен партньор и шестте деца, тя неуморно акушира гратис на бедните дами, а с помощта на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде съумява да издейства построяването на Майчин дом в София - настоящия Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на бул. "Христо Ботев ", малко преди Централна гара.
Родната къща на Райна Княгиня в град Панагюрище е превърната в музей и е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
На 2 май 2006 година е открит монумент на Райна Княгиня в Панагюрище.
Връх на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови на Антарктика е наречен на Райна Княгиня.
Райна Футекова доживява 61-годишна възраст и умира в София на 29 юли 1917 година.
Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева , известна като Райна Княгиня , българска учителка и акушерка, е единствено на 20 година, когато шие основното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание през 1876 година. В деня на оповестяването на въстанието тя го развява паралелно с Бенковски - съществена фигура в организацията и началник въстанието в Четвърти революционен окръг.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови флагове - копия на истинското. Запазени са единствено две от тях - изложени през днешния ден във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище, третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората международна война.
Не по-малки са заслугите й към България и след Освобождението.
В ученическите си години Райна Попгеоргиева Футекова е определена от българската общественост измежду панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо учебно заведение на прехрана на общината. Като будна и умна госпожица, изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка - като бъдещите учителки в града.
След Априлското въстание е хваната от турците и подложена на тежки премеждия повече от месец в Пловдивския затвор. За присъединяване ѝ във въстанието и последвалия затвор споделя Захари Стоянов в Записки по българските въстания. Райна участва и в репортажите на американският публицист Джанюариъс Макгахан. Той е изпратен в България като специфичен боен сътрудник на лондонския вестник „ Дейли нюз “ след Априлското въстание (1876 г.) и по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Макгахан е ослепителен покровител на българската национална идея.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. След три години образование по медицина, тя става акушерка - първата дипломирана в България. Написва своята "Автобиография ", излязла първо на съветски език. Едва през 1934 година е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна съумява да уреди посредством дамите от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, измежду които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, само че по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си откри работа.
Райна и Васил Дипчеви имат 5 синове, като четирима от тях стават офицери от Българската войска - военачалник Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Те вземат участие във всички войни и получават бойни награди, само че след 9 септември 1944 година лежат по лагери или изчезват безследно.
Вторият наследник Георги приключва морското учебно заведение във Варна. През Балканската война служи като ватман на торпедоносеца „ Дръзки “ и се демонстрира в торпилирането на турския крайцер „ Хамидие “.
Райна Футекова осиновява и едно момиченце - Гина.
През 1898 година Васил Дипчев е определен за депутат и фамилията се реалокира в София. Той обаче умира скоро в резултат на политическо гонене и побой в Черната джамия и Райна остава с три деца, най-голямото от които е на 13 години. Тя работи най-вече в кварталите "Орландовци " и "Малашевци ". През годините тя поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано умрелия брачен партньор и шестте деца, тя неуморно акушира гратис на бедните дами, а с помощта на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде съумява да издейства построяването на Майчин дом в София - настоящия Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на бул. "Христо Ботев ", малко преди Централна гара.
Родната къща на Райна Княгиня в град Панагюрище е превърната в музей и е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
На 2 май 2006 година е открит монумент на Райна Княгиня в Панагюрище.
Връх на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови на Антарктика е наречен на Райна Княгиня.
Райна Футекова доживява 61-годишна възраст и умира в София на 29 юли 1917 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ