Годината, в която лятото така и не дошло
Днес доста хора се тормозят, че световното стопляне би предизвикало повишаване на океанските равнища и рискови климатични условия. Но преди към двеста години, терзанието на хората е било малко по-различно. През лятото на 1816 година, някои считали, че Слънцето „ умира “. В Нова Англия завалял сняг в средата на юни. Културите замръзнали по полето. Причината за това е атмосферно охлаждане, получено в резултат на изригването на вулкана Тамбора в Индонезия. Ужасният мраз и замръзването на културите били опустошителни и то най-много поради това, че огромна част от популацията се прехранвало с помощта на реколтата си. Този интервал демонстрира по какъв начин непредвидените естествени събития могат коренно да трансформират, както климата, по този начин и живота ни.
В годините, в които нямало интернет и даже телеграф, новините за солидно вулканично изригване пътували постепенно – почти със скоростта, с която се движели хората. Изключително малко хора в Америка знаели за изригването, само че всички забелязвали последствията – червеникава мъгла, която в никакъв случай не изчезвала и неизмеримо Слънце, което по-скоро можем да забележим изобразено върху картина на прочут художник. Но до пролетта на 1816 година всеки в Нова Англия освен виждал, само че и усещал резултатите по доста по-силен метод.
Вулканът Тамбора
Как един вулкан провокира световно охлаждане? Когато Тамбора изригва, отделя големи количества пепел в горната част на атмосферата, от където се популяризира по цялата Земя. Праховите частици блокират пътя на слънчевата радиация. Сярата, отделена при изригването също оказва огромно въздействие. Тя се отразява в слънчевите лъчи, намалявайки още повече радиацията. Тези резултати не престават няколко години, само че най-осезаемото влияние стартира напролет на 1816 година.
Студената пролет на 1816 година
Първите студове почнали в средата на април, когато стихии покрили Квебек със сняг. До края на месеца снегът затрупал всичко. Следващият месец е още по-студен. На 14.05 в Олбъни, Ню Йорк вали сняг, а резултатът от това внезапно охлаждане унищожава пъпките на овощните дръвчета в цяла Нова Англия. Дори в края на май по реките има лед, а в планините сняг. Повечето фермери нямат опция да засадят културите си, а тези от тях, които го вършат, изгубват всичко.
Лятото на 1816 година в никакъв случай не идва. Невероятно студеното време продължава и през юни. Ако тогава са се водели записи на температурите, то през юни 1816 година те биха били рекордни. На 8 и 9 юли студът поразява единствените оживели култури. Август не е по-добър. На 21.08 студът доближава до Кентъки и убива огромна част от царевицата.
Но тези климатични условия не се резервират единствено в Северна Америка. В Европа има извънредно влажни, буреносни и вледеняващи зима, пролет и лято. Някои елементи на Китай също страдат от заледяване.
Въпреки, че множеството специалисти смятат, че вулканът е главният провинен за световното охлаждане през 1816 година, съществуват и други евентуални фактори. Някои считат, че интервалът на стопляне, случил се преди феноменалното охлаждане, е попречил на океанските течения да популяризират топлота по земното кълбо.
Периодът на световно стопляне, в който в този момент живеем, също може да докара до подобен резултат на охлаждане. Ако в този момент се случи да имаме година без лято, резултатът би бил по-слаб. Днес можем да внасяме храна, когато е належащо, както и да я съхраняваме доста по-добре. При световно събитие от подобен темперамент обаче, цените на храните ще скочат фрапантно.
