Деветото изкуство и рицарите на "Дъга"
Днес комиксовите герои и хармония доближават до повече хора от всеки път с помощта на своето (понякога малко спорно) съдействие с Холивуд. Като че ли киното раздра своя донор - комикса. Има все по-малко читатели на книжен комикс и от ден на ден виртуални комикс деликатеси, поради които се не помни за раждането и ренесанса на едно изкуство, което също се е преборило за своята самостоятелност.
Комиксът влиза
в листата на публично приетите изкуства през 70-те
години на XX век с помощта на френски критици, които вкарват - съществено, само че и с известна нотка подигравка, термина деветото изкуство. Но раждането му като характерен род в епохата на всеобщите печатни медии сочи доста по-рано към съответен художник и публицист от средата на XIX век - швейцареца Родолф Тьопфер, чиито къси просветителски разкази в картини и текст толкоз се харесали на Гьоте, че той предложил да се издадат в всеобщ тираж. Тьопферовите издания били преведени оттатък океана и въодушевили основаването на рисувани истории във всекидневната преса, като част от нея дължи името си " жълта " на комикс героя Yellow Kid.
Различните школи и времена имат и характерни названия за комикса: funny - хумористични къси истории в американските вестници през 20-те години; strip - лента от няколко поредни картинки с непрекъснат воин - животинче или смешен воин, чийто гег в черно-бяло се трансформира в цяла страница в неделния вестник - sunday strip. Компилирани от към този момент оповестени или особено написани за съответното издание, историите на обичаните герои от вестниците се популяризират в книжки - comic books, които сред двете международни войни се комплектуват с всеобщи артикули като прахуляк за пране.
И европейските школи имат своя специфичност и свое наименование - fumetto в Италия, което загатва за балоните, прилични на облаче; френското bande dessinee, което в играта на думи сплотява рисуваните " банди " и рисуваните " ленти ". В други названия се дава акцент на последователността от рисунки - испанското historieta (историйка) или скандинавските tegneserie (в Норвегия и Дания) и tecknad serie (в Швеция) разказват серия от поредни рисунки. Общото в тези названия ни води и към формулировка на комикса, която най-опростено би гласяла " поредност от картини с съпътстващи текстове, които описват история ". Текстовете могат да се разполагат в балони с разнообразни форми и цветове, които значат за читателя/зрителя текст на разказвача, текст на героите, прочувствено декориран благодарение на цвят, форма, дисторция, място в композицията на обособената картинка или в общата комбинация на страницата. Отделни графични детайли, използвани остроумно от художниците, основават звукова среда, подсказват придвижване, страст или спомагат за цялостната стилистична характерност на комикса.
В Азия изкуството да разказваш истории благодарение на картинки и текст има своя лична традиция и форми. В началото на XXI век международната осведомителна среда задейства двустранни и многостранни въздействия от всички школи и предизвика основаването на смесени жанрове, по тази причина авторският европейски и американски комикс но манга е все по-популярен.
Навсякъде по света авторски гласове се появяват и в ненапълно условното поле на графичната новела, която се занимава от ден на ден със обществени, политически, персонални истории, близки до тематиките в актуалната литература, от време на време гранични в жанровите изразни средства.
А има ли комикс в България?
Отговорът е в имената на повече от 400 художници и сценаристи, творили от края на XIX век до 2020 година В началото на ХХ век изключителният гений на Александър Божинов направлява сред карикатурата, сатиричните текстове и комикса. Приятелят му Елин Пелин превежда комиксите на Вилхелм Буш и разгласява доста рисувани разкази в изданията, в които е редактор. Нарича ги в началото " Приказливи картини ". Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев и многочислени създатели на римувани стихове поемат тази щафета и в пресата сред двете войни се появяват непрекъснато къси комични ленти в жанр " Буш ".
От 1940 до 1944 година - самобитния " златен интервал " на комикса, всеки ден в София излиза профилиран вестник, като тиражите на " Чуден свят ", " Илюстровано четиво ", " Весел патаран " и така нататък доближават общо половин милион. В тях главно място заемат героите на Уолт Дисни, само че огромен интерес провокират и каубойски, фантастични, авантюристичен и исторически комикси, преведени от сръбски и британски. Авторските комикси на Стоян Венев и младите Любен Зидаров и Александър Денков се разгласяват наедно с Флаш Гордън, Мандрак, Джим, Бъфало Бил, Тарзан и др.
След интервала на бруталната комунистическа агитация, която би трябвало да утвърди концепциите на новия строй в интервала от 1944 година до 60-те години, едно списание разведрява въздуха с духа си. " Космос " се разграничава от всичко до тогава, там стартира и кариерата на самобитния гений Стоян Шиндаров, който рисува поредици " в картини и текст ", в които виждаме мощни ракурси, текстури и език, повлиян от западните комикси.
През 70-те разказите в картини на издателство " Български художник " са в тиражи от стотици хиляди, няколко комикс книжки са отдадени на галактически завършения - Студената война се е преместила отвън атмосферата, героите летят на крилати обувки и се бият с лазерни лъчове.
" Дъга ", най-прочутото комикс списание в България, стартира да излиза през 1979 година, като комиксът
пробива в това " чугунено време " по неуместен метод
- точно в партийното издателство " Септември ". Продадените книжки от " Дъга " и " Чуден свят " в интервала 1979-1992 надвишават 10 милиона! В " Дъга " се разгласяват пропагандни разкази единствено първоначално, по-късно фантастичните, приключенските, историческите разкази и комиксите за географски открития и животни, както и комичните серии на Доню Донев, Николай Додов и Румен Петков превземат страниците на списанието и съзнанието на няколко генерации деца.
Преходът на 90-те години на ХХ век дружно с рухването на обществената система трансформира книгоиздаването, а с него - и основаването и разпространяването на български комикси за сметка на многото преводни издания. Децата могат да четат на български супергеройски истории, само че и да се смеят на галския воин Астерикс и неговия правилен другар Обеликс. Но други световноизвестни герои като Тентен нямат триумф на дребния ни хартиен пазар. В началото на ХХI век едно списание се пробва да копира триумфа на " Дъга ", като употребява познатото име и ангажира млади създатели, само че триумфът му е краткотраен.
Днес у нас има обособени създатели, които разгласяват комикс спорадично, сред заниманията си като художници на цифрови игри, графични дизайнери, живописци или музиканти. Заслужава да споменем имената на художници, които рисуват систематично комикси в разнообразни жанрове - Константин Витков-Титис, Веселин Чакъров, Калина Мухова, Диана Нанева, Анна Цочева. Вече в класика се е трансформирала графичната новела на писателя Георги Господинов и сценографа Никола Тороманов, които се забавляват с историите на една муха, през чийто взор наблюдават историята на ХХ век. " Мухата " е оповестена първо като поредност с продължение, а след това в независим албум.
Между дребното забележими и целенасочени стъпки за развиване на жанра и активизиране на създателите издателите и публиката са тези на сдружението
" Проектът Дъга " - група художници от паметното списание
През 2010 година по самодейност на Румен Чаушев те се събират и срещите им от този момент стават наложителни за групата на всяко десето число. През 2011 година Сотир Гелев, Пенко Гелев, Румен Чаушев, Петър Станимиров и Евгений Йорданов основават сдружението, към което се причислява и Димитър Стоянов-Димо. За малко част от групата са и Никола Додов, Росен Манчев и Владимир Коновалов (тримата вземат участие в албума " Над дъгата ", Коновалов и в " Над дъгата 2 ", след което нещо ги разколеба и остават единствено шестимата дружно с моето непрекъснато присъствие). Същата година се сътвори и секция комикс в СБХ, с което се прави решителна стъпка в разпознаването на комикса като пълноправно изкуство в гилдията на художниците.
Основаването на премията за принос към българския комикс е отново заслуга на " Проектът Дъга " и секция комикс в СБХ. Тя носи името на Александър Денков - изобретателен художник, фен на приключенията и рисковите спортове. Още като възпитаник стартира да рисува комикси и през 40-те години на ХХ век разгласява в " Чуден свят ", " Илюстровано четиво ". По-късно прави реформаторски за България опити в анимацията, с цел да се отдаде по-късно напълно на илюстрацията, преди да си отиде през 1972-а едвам на 47 година
В началото на 2020 година " Проектът Дъга " връчи за седми път премията за принос в българския комикс. Получи я Марияна Златарева, издател на награждавани издания, отдадени на комикса. Между тях са " Кратка история на българския комикс ", " Зигфрид ", " Роботът Чапек ". От основаването на премията през 2013 година нейни носители са художници, сценаристи, теоретици, режисьори с принос към деветото изкуство. През февруари бе представен и третият том от комикс поредицата " Аракел " по сюжет на Сотир Гелев с художници Петър Станимиров, Пенко Гелев, Евгений Йорданов, Димитър Стоянов-Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и Веселин Праматаров, поканен особено в групата за този албум. Комиксът в България е жив и министър председателите предстоят.
Комиксът влиза
в листата на публично приетите изкуства през 70-те
години на XX век с помощта на френски критици, които вкарват - съществено, само че и с известна нотка подигравка, термина деветото изкуство. Но раждането му като характерен род в епохата на всеобщите печатни медии сочи доста по-рано към съответен художник и публицист от средата на XIX век - швейцареца Родолф Тьопфер, чиито къси просветителски разкази в картини и текст толкоз се харесали на Гьоте, че той предложил да се издадат в всеобщ тираж. Тьопферовите издания били преведени оттатък океана и въодушевили основаването на рисувани истории във всекидневната преса, като част от нея дължи името си " жълта " на комикс героя Yellow Kid.
Различните школи и времена имат и характерни названия за комикса: funny - хумористични къси истории в американските вестници през 20-те години; strip - лента от няколко поредни картинки с непрекъснат воин - животинче или смешен воин, чийто гег в черно-бяло се трансформира в цяла страница в неделния вестник - sunday strip. Компилирани от към този момент оповестени или особено написани за съответното издание, историите на обичаните герои от вестниците се популяризират в книжки - comic books, които сред двете международни войни се комплектуват с всеобщи артикули като прахуляк за пране.
И европейските школи имат своя специфичност и свое наименование - fumetto в Италия, което загатва за балоните, прилични на облаче; френското bande dessinee, което в играта на думи сплотява рисуваните " банди " и рисуваните " ленти ". В други названия се дава акцент на последователността от рисунки - испанското historieta (историйка) или скандинавските tegneserie (в Норвегия и Дания) и tecknad serie (в Швеция) разказват серия от поредни рисунки. Общото в тези названия ни води и към формулировка на комикса, която най-опростено би гласяла " поредност от картини с съпътстващи текстове, които описват история ". Текстовете могат да се разполагат в балони с разнообразни форми и цветове, които значат за читателя/зрителя текст на разказвача, текст на героите, прочувствено декориран благодарение на цвят, форма, дисторция, място в композицията на обособената картинка или в общата комбинация на страницата. Отделни графични детайли, използвани остроумно от художниците, основават звукова среда, подсказват придвижване, страст или спомагат за цялостната стилистична характерност на комикса.
В Азия изкуството да разказваш истории благодарение на картинки и текст има своя лична традиция и форми. В началото на XXI век международната осведомителна среда задейства двустранни и многостранни въздействия от всички школи и предизвика основаването на смесени жанрове, по тази причина авторският европейски и американски комикс но манга е все по-популярен.
Навсякъде по света авторски гласове се появяват и в ненапълно условното поле на графичната новела, която се занимава от ден на ден със обществени, политически, персонални истории, близки до тематиките в актуалната литература, от време на време гранични в жанровите изразни средства.
А има ли комикс в България?
Отговорът е в имената на повече от 400 художници и сценаристи, творили от края на XIX век до 2020 година В началото на ХХ век изключителният гений на Александър Божинов направлява сред карикатурата, сатиричните текстове и комикса. Приятелят му Елин Пелин превежда комиксите на Вилхелм Буш и разгласява доста рисувани разкази в изданията, в които е редактор. Нарича ги в началото " Приказливи картини ". Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев и многочислени създатели на римувани стихове поемат тази щафета и в пресата сред двете войни се появяват непрекъснато къси комични ленти в жанр " Буш ".
От 1940 до 1944 година - самобитния " златен интервал " на комикса, всеки ден в София излиза профилиран вестник, като тиражите на " Чуден свят ", " Илюстровано четиво ", " Весел патаран " и така нататък доближават общо половин милион. В тях главно място заемат героите на Уолт Дисни, само че огромен интерес провокират и каубойски, фантастични, авантюристичен и исторически комикси, преведени от сръбски и британски. Авторските комикси на Стоян Венев и младите Любен Зидаров и Александър Денков се разгласяват наедно с Флаш Гордън, Мандрак, Джим, Бъфало Бил, Тарзан и др.
След интервала на бруталната комунистическа агитация, която би трябвало да утвърди концепциите на новия строй в интервала от 1944 година до 60-те години, едно списание разведрява въздуха с духа си. " Космос " се разграничава от всичко до тогава, там стартира и кариерата на самобитния гений Стоян Шиндаров, който рисува поредици " в картини и текст ", в които виждаме мощни ракурси, текстури и език, повлиян от западните комикси.
През 70-те разказите в картини на издателство " Български художник " са в тиражи от стотици хиляди, няколко комикс книжки са отдадени на галактически завършения - Студената война се е преместила отвън атмосферата, героите летят на крилати обувки и се бият с лазерни лъчове.
" Дъга ", най-прочутото комикс списание в България, стартира да излиза през 1979 година, като комиксът
пробива в това " чугунено време " по неуместен метод
- точно в партийното издателство " Септември ". Продадените книжки от " Дъга " и " Чуден свят " в интервала 1979-1992 надвишават 10 милиона! В " Дъга " се разгласяват пропагандни разкази единствено първоначално, по-късно фантастичните, приключенските, историческите разкази и комиксите за географски открития и животни, както и комичните серии на Доню Донев, Николай Додов и Румен Петков превземат страниците на списанието и съзнанието на няколко генерации деца.
Преходът на 90-те години на ХХ век дружно с рухването на обществената система трансформира книгоиздаването, а с него - и основаването и разпространяването на български комикси за сметка на многото преводни издания. Децата могат да четат на български супергеройски истории, само че и да се смеят на галския воин Астерикс и неговия правилен другар Обеликс. Но други световноизвестни герои като Тентен нямат триумф на дребния ни хартиен пазар. В началото на ХХI век едно списание се пробва да копира триумфа на " Дъга ", като употребява познатото име и ангажира млади създатели, само че триумфът му е краткотраен.
Днес у нас има обособени създатели, които разгласяват комикс спорадично, сред заниманията си като художници на цифрови игри, графични дизайнери, живописци или музиканти. Заслужава да споменем имената на художници, които рисуват систематично комикси в разнообразни жанрове - Константин Витков-Титис, Веселин Чакъров, Калина Мухова, Диана Нанева, Анна Цочева. Вече в класика се е трансформирала графичната новела на писателя Георги Господинов и сценографа Никола Тороманов, които се забавляват с историите на една муха, през чийто взор наблюдават историята на ХХ век. " Мухата " е оповестена първо като поредност с продължение, а след това в независим албум.
Между дребното забележими и целенасочени стъпки за развиване на жанра и активизиране на създателите издателите и публиката са тези на сдружението
" Проектът Дъга " - група художници от паметното списание
През 2010 година по самодейност на Румен Чаушев те се събират и срещите им от този момент стават наложителни за групата на всяко десето число. През 2011 година Сотир Гелев, Пенко Гелев, Румен Чаушев, Петър Станимиров и Евгений Йорданов основават сдружението, към което се причислява и Димитър Стоянов-Димо. За малко част от групата са и Никола Додов, Росен Манчев и Владимир Коновалов (тримата вземат участие в албума " Над дъгата ", Коновалов и в " Над дъгата 2 ", след което нещо ги разколеба и остават единствено шестимата дружно с моето непрекъснато присъствие). Същата година се сътвори и секция комикс в СБХ, с което се прави решителна стъпка в разпознаването на комикса като пълноправно изкуство в гилдията на художниците.
Основаването на премията за принос към българския комикс е отново заслуга на " Проектът Дъга " и секция комикс в СБХ. Тя носи името на Александър Денков - изобретателен художник, фен на приключенията и рисковите спортове. Още като възпитаник стартира да рисува комикси и през 40-те години на ХХ век разгласява в " Чуден свят ", " Илюстровано четиво ". По-късно прави реформаторски за България опити в анимацията, с цел да се отдаде по-късно напълно на илюстрацията, преди да си отиде през 1972-а едвам на 47 година
В началото на 2020 година " Проектът Дъга " връчи за седми път премията за принос в българския комикс. Получи я Марияна Златарева, издател на награждавани издания, отдадени на комикса. Между тях са " Кратка история на българския комикс ", " Зигфрид ", " Роботът Чапек ". От основаването на премията през 2013 година нейни носители са художници, сценаристи, теоретици, режисьори с принос към деветото изкуство. През февруари бе представен и третият том от комикс поредицата " Аракел " по сюжет на Сотир Гелев с художници Петър Станимиров, Пенко Гелев, Евгений Йорданов, Димитър Стоянов-Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и Веселин Праматаров, поканен особено в групата за този албум. Комиксът в България е жив и министър председателите предстоят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ