Уникалното на епископската базилика на Филипопол са добре съхранените мозайки
Днес, когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за запазване на паметниците на културата, в Пловдив ще бъде открита Епископската базилика на Филипопол. След дълги години на изследване археолозите са безапелационни, че тя е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през средновековието върху нейните руини е зародил християнски некропол.
Смята се, че е най-голямата базиликална постройка от този интервал на територията на България и че е една от най-големите на Балканите. Времето със своите исторически превратности, несъмнено, е заличило внушителните размери на обилната в предишното сграда. Сега са единствено загатнати под покрива на новоизградената постройка и могат да бъдат възпроизведени от посетителското въображение в това число и с помощта на новите технологии.
Това обаче, което притегля вниманието и прави този културно - исторически обект неповторим, са добре съхранените два пласта извънредно красиви мозайки, които са експонирани на два етажа, а общата им повърхност е над 2 хиляди квадратни метра . Процесът по цялостното откриване, изследване и създаване на посетителския център и публично пространство на базиликата започва през 2014 година Вече може да се каже, че финалът е през днешния ден, а дългият път в тази вълнуваща среща на история и съвремие става с помощта на публично-частното партньорство сред Фондация „ Америка за България “, Община Пловдив и Министерството на културата.
Откриването на раннохристиянската базилика става през 80-те години на предишния век при строителството на подлеза под Централната поща. Това първо изследване обаче завършва с прибирането на част от мозайките в музея. Дълги години вярата на археолозите, че работата по обекта ще продължи са напразни.
Мястото е покрито с железна структура, поддала се в един миг на разрушителната мощ на времето. Така се стига до 2014 година, когато концепциите за ново бъдеще започват последователно да се осъществят. 2016-2017 година към този момент Епископската базилика е напълно проучена от екип на Регионалния археологически музей, воден от Жени Танкова и реставратори под управлението на доцент Елена Кантарева-Дечева.
Църквата е необятна 36 метра, дълга над 90 метра и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс и атриум с колонади. В централния транспортен съд се е издигал декориран с мрамор презвитериум.
Вътрешността ѝ била украсена с колони, с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Разказвайки за пластовете неповторими мозайки, пазещи мемоари за стъпките от предишното, доц Кантарева навлиза и в елементи по отношение на това за какво се е наложило подът на базиликата да претърпи реконструкции.
" В процеса на реституция, когато отделихме горния пласт на мозайката и разкривахме долния пласт се откри, че във високите елементи имаме заряд от 5 сантиметра хоросан, а в потъналите елементи има до 40 сантиметра заряд с камъни, с тухли, каквото са намерили, даже разрушена мозайка . След което имаме изравнителен хоросанов пласт т.е. още в античността подът на базиликата е бил нивелиран. Чисто функционална е била повода да бъде комплициран втори мозаечен под ".
В Южния транспортен съд на базиликата на първия етаж може да се види част от долния мозаечен пласт. Интересно е, че тази доста красива мозайка е направена напълно от естествени камъни в невероятни цветове, продължава описа си доц Кантарева.
" В множеството мозайки на територията на някогашната римска империя има мозайки с такава цветност, само че те не се дължат на естествени камъни, а на по този начин наречения неестествен камък , до момента в който при нас даже сътрудници, които гостуват от чужбина се удивляват на тази пишна цветост ".
Намерена при разкопките монета на император Лициний в действителност дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година
Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол.
В центъра на южния транспортен съд на базиликата археолозите през 2015 година вършат и друго значимо изобретение - надпис, който удостоверява пък хипотезата от 80-те години на предишния век на Елена Кисякова, а точно че базиликата е епископска. А другояче при разлистването на времевите пластове излиза наяве, че Църквата е била сърцето на християнския живот в града сред IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би вследствие на мощно земетресение.
Историята на мястото обаче се оказва доста по-богата и обгръща най-малко 12 века, тъй като Базиликата е издигната върху руините на антична постройка, евентуално от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. пък на мястото се появява огромен християнски некропол с гробищна черква, украсена с изящни фрески.
Определено прекрачващите прага на новия културен център ще бъдат най-впечатлени от мозаечните пана на втория етаж, където оживяват над 100 медальона с разнообразни типове птици - от танцуващи токачки до пауни с разперени опашки, от бъбриви папагали до птичка, която храни дребното си.
И още - има интерактивни стени, които забавляват посетителите, зала за краткотрайни експозиции, детски ъгъл, както и зала за работа на реставраторите. Така с внимание и отговорност съвремието подава ръка на предишното, с цел да се получи тази красива заварка.
Не беше леко, споделя Десислава Тальокова, изпълнителен шеф на Фондация „ Америка за България “.
„ Беше мъчно и предизвикателно, тъй като беше от изключителна значимост да се избере метод, който да сложи тези повече от 2000 квадратни метра мозайки в центъра на прекарването, но и да се опише за тях с почитание към историята науката по забавен и разбираме начин за актуалната аудитория от разнообразни възрасти, ползи и равнища на знание. Прибегнахме и до виртуалната действителност, която може да накара посетителите да преживеят това което евентуално от античния Филпипол са чувствали, когато са прекрачвали прага на базиликата “.
През 2018г. кандидатурата на Епископската Базилика и римското мозаечно завещание на Филипопол беше вписана в индикативната листа на Световното културно завещание на ЮНЕСКО. Същинската кандидатура следва да бъде подадена след година работа на новия културен център. Официалното разкриване може да бъде проследено онлайн. От понеделник са на ход посетителите.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Смята се, че е най-голямата базиликална постройка от този интервал на територията на България и че е една от най-големите на Балканите. Времето със своите исторически превратности, несъмнено, е заличило внушителните размери на обилната в предишното сграда. Сега са единствено загатнати под покрива на новоизградената постройка и могат да бъдат възпроизведени от посетителското въображение в това число и с помощта на новите технологии.
Това обаче, което притегля вниманието и прави този културно - исторически обект неповторим, са добре съхранените два пласта извънредно красиви мозайки, които са експонирани на два етажа, а общата им повърхност е над 2 хиляди квадратни метра . Процесът по цялостното откриване, изследване и създаване на посетителския център и публично пространство на базиликата започва през 2014 година Вече може да се каже, че финалът е през днешния ден, а дългият път в тази вълнуваща среща на история и съвремие става с помощта на публично-частното партньорство сред Фондация „ Америка за България “, Община Пловдив и Министерството на културата.
Откриването на раннохристиянската базилика става през 80-те години на предишния век при строителството на подлеза под Централната поща. Това първо изследване обаче завършва с прибирането на част от мозайките в музея. Дълги години вярата на археолозите, че работата по обекта ще продължи са напразни.
Мястото е покрито с железна структура, поддала се в един миг на разрушителната мощ на времето. Така се стига до 2014 година, когато концепциите за ново бъдеще започват последователно да се осъществят. 2016-2017 година към този момент Епископската базилика е напълно проучена от екип на Регионалния археологически музей, воден от Жени Танкова и реставратори под управлението на доцент Елена Кантарева-Дечева.
Църквата е необятна 36 метра, дълга над 90 метра и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс и атриум с колонади. В централния транспортен съд се е издигал декориран с мрамор презвитериум.
Вътрешността ѝ била украсена с колони, с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Разказвайки за пластовете неповторими мозайки, пазещи мемоари за стъпките от предишното, доц Кантарева навлиза и в елементи по отношение на това за какво се е наложило подът на базиликата да претърпи реконструкции.
" В процеса на реституция, когато отделихме горния пласт на мозайката и разкривахме долния пласт се откри, че във високите елементи имаме заряд от 5 сантиметра хоросан, а в потъналите елементи има до 40 сантиметра заряд с камъни, с тухли, каквото са намерили, даже разрушена мозайка . След което имаме изравнителен хоросанов пласт т.е. още в античността подът на базиликата е бил нивелиран. Чисто функционална е била повода да бъде комплициран втори мозаечен под ".
В Южния транспортен съд на базиликата на първия етаж може да се види част от долния мозаечен пласт. Интересно е, че тази доста красива мозайка е направена напълно от естествени камъни в невероятни цветове, продължава описа си доц Кантарева.
" В множеството мозайки на територията на някогашната римска империя има мозайки с такава цветност, само че те не се дължат на естествени камъни, а на по този начин наречения неестествен камък , до момента в който при нас даже сътрудници, които гостуват от чужбина се удивляват на тази пишна цветост ".
Намерена при разкопките монета на император Лициний в действителност дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година
Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол.
В центъра на южния транспортен съд на базиликата археолозите през 2015 година вършат и друго значимо изобретение - надпис, който удостоверява пък хипотезата от 80-те години на предишния век на Елена Кисякова, а точно че базиликата е епископска. А другояче при разлистването на времевите пластове излиза наяве, че Църквата е била сърцето на християнския живот в града сред IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би вследствие на мощно земетресение.
Историята на мястото обаче се оказва доста по-богата и обгръща най-малко 12 века, тъй като Базиликата е издигната върху руините на антична постройка, евентуално от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. пък на мястото се появява огромен християнски некропол с гробищна черква, украсена с изящни фрески.
Определено прекрачващите прага на новия културен център ще бъдат най-впечатлени от мозаечните пана на втория етаж, където оживяват над 100 медальона с разнообразни типове птици - от танцуващи токачки до пауни с разперени опашки, от бъбриви папагали до птичка, която храни дребното си.
И още - има интерактивни стени, които забавляват посетителите, зала за краткотрайни експозиции, детски ъгъл, както и зала за работа на реставраторите. Така с внимание и отговорност съвремието подава ръка на предишното, с цел да се получи тази красива заварка.
Не беше леко, споделя Десислава Тальокова, изпълнителен шеф на Фондация „ Америка за България “.
„ Беше мъчно и предизвикателно, тъй като беше от изключителна значимост да се избере метод, който да сложи тези повече от 2000 квадратни метра мозайки в центъра на прекарването, но и да се опише за тях с почитание към историята науката по забавен и разбираме начин за актуалната аудитория от разнообразни възрасти, ползи и равнища на знание. Прибегнахме и до виртуалната действителност, която може да накара посетителите да преживеят това което евентуално от античния Филпипол са чувствали, когато са прекрачвали прага на базиликата “.
През 2018г. кандидатурата на Епископската Базилика и римското мозаечно завещание на Филипопол беше вписана в индикативната листа на Световното културно завещание на ЮНЕСКО. Същинската кандидатура следва да бъде подадена след година работа на новия културен център. Официалното разкриване може да бъде проследено онлайн. От понеделник са на ход посетителите.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ