Арт галерия „Кръг” представя за 8 март изложба за женските благотворителни дружества в Кърджали
Днес, когато войната в Украйна породи бежанска вълна, от нас като жители се чака да проявим хуманизъм и взаимност: да приемем бягащите от войната и да помогнем с каквото можем.
Какви са историческите аналогии, какво можем да научим от историческия опит на нашите предшественици?
Екипът на Арт придвижване Кръг показва за 8 март галерия в памет на женските благотворителните сдружения в Кърджали, зародили през 20-те и 30-те години на 20 век, когато след Балканската и Първата международна война бежанците, прииждащи от Западна Тракия и Македония в Източните Родопи, са хиляди. Масовият приток в Кърджалийска област стартира при започване на 20-те години на 20 в., когато са прогонени българите от Западна Тракия, и изключително се ускорява след 1927 година, когато влиза в действие българо-гръцката конвенция „ Моллов–Кафандарис “ за „ непринудено “ изселване на българите от Западна Тракия. Следвоенна България не е в положение да окаже нужната помощ за настаняване и разрешаване проблемите на тези хора, напуснали родните си места и пристигнали тук с вярата, че страната ще им помогне. В Кърджали настанените бежанци са стотици, а средствата, които общинската администрация може да задели – нищожни. Така поражда концепцията за социална поддръжка и благотворителна активност, които най-малко малко да подкрепят мизерстващите, гладни, безработни и без покрив бежански фамилии.
През този интервал,когато фокусът на активността на стотици сдружения в страната е основно битка за цивилен и политически права на дамите,женските благотворителни сдружения в Кърджалиизвършват щедрост и подкрепяне на най-бедните бежански фамилии имного постоянно работят дружно за общи дела, като си оказват взаимопомощ и поддръжка.
Първите благотворителни и културно-просветни сдружения в града, които са опора както за бежанците, по този начин и за най-нуждаещите се и небогати поданици на Кърджали, са трите женски сдружения – Благотворително женско сдружение „ Утеха “, учредено при започване на 20-те години на 20 век, Македонско женско благотворително сдружение „ Свето Благовещение “, учредено през 1924 година и Женско тракийско дружество/ Дамски Тракийски комитет, учредено през 30-те години на 20 век. Турското благотворително сдружение „ Шефкат “ е учредено през 1931 година През същата година е учредена и Културно-просветната еврейска женска организация „ ВИЦО ” с благотворително сдружение „ Бикур Холим ”.
В Устава на сдружение „ Шефкат “, в което членуват мъже и дами, в Глава II, член 2 е маркирано: „ Целта на Дружеството е да търси средства и способи да подкрепя небогати вдовици, сираци, заболели и – като взема мнението на учебната власт – да поддържа образованието на небогати деца “. В изложбата е показан документ от 1948 година за импортирани 10 000 лева за подкрепяне на небогати турски студенти.
В останалите сдружения членуват най-вече дами, активността им е ориентирана към подкрепяне на небогати и заболели членове, търсене на работа, а средствата им са от членски импорт, дарове и благодеяния, доходи от празнични действия, сказки, вечеринки и дарения от бизнеса.
В интервала 1926-1934 година сдружение „ Утеха ” открива и устоя две безвъзмездни трапезарии за бедните бежански деца на стотици прокудени фамилии от Тракия и Македония, които са намерили заслон в Кърджали, като средства за тях внасят всички други локални благотворитени организации. Първата трапезация е открита на 26 декември 1926 година на ул. „ Екзарх Йосиф ”, против учебно заведение „ Отец Паисий ”. По-късно на същото място е построено солидно здание, също със средства от дарения, за идеята на сдружението: „ Да даде повече наслада и повече светлина в живота на децата и да ги направи по-годни за нравствено съвършенство ”.
Женското македонско благотворително сдружение „ Свето Благовещение ” е учредено през 1924 година Целта му е да развива културно-просветна активност измежду членовете и да подкрепя прииждащите в града бежанци. Към 8 януари 1928 година в сдружението членуват 73 дами. Тяхната съществена цел е указана в член 2 от устава – да спомагат за културно-просветното издигане на жената-македонка в България, да подкрепят небогати и заболели членове, за търсене на работа на същите и щедрост.
Много скоро след заселването си в Кърджали еврейската общественост образува своя социална институция – Еврейска община (1924 г.). През същата година с дарения и поддръжка на локалните еврейски фамилии и на тютюневата компания на Фархи & Героне издигната и Кърджалийската синагога. През 1931 година дамите еврейки основават културно-просветната организация „ ВИЦО ” с ръководителка Рашел Ниего и благотворителното сдружение „ Бикур Холим ” с ръководителка Луна Франджи в помощ на малоимотни фамилии, възрастни и заболели. Формиран е специфичен благотворителен паричен фонд и социална столова, провежда се разпределяне на облекла, храна, движимости от първа нужда и учебници.
Важно е да се резервира спомен за всички тези благодетели, които не търсят популярност и компенсация, и чийто спокоен героизъм – дарителството, е ориентиран към уязвимите и слабите, които са в окаяно състояние и имат потребност от поддръжка.
Какви са историческите аналогии, какво можем да научим от историческия опит на нашите предшественици?
Екипът на Арт придвижване Кръг показва за 8 март галерия в памет на женските благотворителните сдружения в Кърджали, зародили през 20-те и 30-те години на 20 век, когато след Балканската и Първата международна война бежанците, прииждащи от Западна Тракия и Македония в Източните Родопи, са хиляди. Масовият приток в Кърджалийска област стартира при започване на 20-те години на 20 в., когато са прогонени българите от Западна Тракия, и изключително се ускорява след 1927 година, когато влиза в действие българо-гръцката конвенция „ Моллов–Кафандарис “ за „ непринудено “ изселване на българите от Западна Тракия. Следвоенна България не е в положение да окаже нужната помощ за настаняване и разрешаване проблемите на тези хора, напуснали родните си места и пристигнали тук с вярата, че страната ще им помогне. В Кърджали настанените бежанци са стотици, а средствата, които общинската администрация може да задели – нищожни. Така поражда концепцията за социална поддръжка и благотворителна активност, които най-малко малко да подкрепят мизерстващите, гладни, безработни и без покрив бежански фамилии.
През този интервал,когато фокусът на активността на стотици сдружения в страната е основно битка за цивилен и политически права на дамите,женските благотворителни сдружения в Кърджалиизвършват щедрост и подкрепяне на най-бедните бежански фамилии имного постоянно работят дружно за общи дела, като си оказват взаимопомощ и поддръжка.
Първите благотворителни и културно-просветни сдружения в града, които са опора както за бежанците, по този начин и за най-нуждаещите се и небогати поданици на Кърджали, са трите женски сдружения – Благотворително женско сдружение „ Утеха “, учредено при започване на 20-те години на 20 век, Македонско женско благотворително сдружение „ Свето Благовещение “, учредено през 1924 година и Женско тракийско дружество/ Дамски Тракийски комитет, учредено през 30-те години на 20 век. Турското благотворително сдружение „ Шефкат “ е учредено през 1931 година През същата година е учредена и Културно-просветната еврейска женска организация „ ВИЦО ” с благотворително сдружение „ Бикур Холим ”.
В Устава на сдружение „ Шефкат “, в което членуват мъже и дами, в Глава II, член 2 е маркирано: „ Целта на Дружеството е да търси средства и способи да подкрепя небогати вдовици, сираци, заболели и – като взема мнението на учебната власт – да поддържа образованието на небогати деца “. В изложбата е показан документ от 1948 година за импортирани 10 000 лева за подкрепяне на небогати турски студенти.
В останалите сдружения членуват най-вече дами, активността им е ориентирана към подкрепяне на небогати и заболели членове, търсене на работа, а средствата им са от членски импорт, дарове и благодеяния, доходи от празнични действия, сказки, вечеринки и дарения от бизнеса.
В интервала 1926-1934 година сдружение „ Утеха ” открива и устоя две безвъзмездни трапезарии за бедните бежански деца на стотици прокудени фамилии от Тракия и Македония, които са намерили заслон в Кърджали, като средства за тях внасят всички други локални благотворитени организации. Първата трапезация е открита на 26 декември 1926 година на ул. „ Екзарх Йосиф ”, против учебно заведение „ Отец Паисий ”. По-късно на същото място е построено солидно здание, също със средства от дарения, за идеята на сдружението: „ Да даде повече наслада и повече светлина в живота на децата и да ги направи по-годни за нравствено съвършенство ”.
Женското македонско благотворително сдружение „ Свето Благовещение ” е учредено през 1924 година Целта му е да развива културно-просветна активност измежду членовете и да подкрепя прииждащите в града бежанци. Към 8 януари 1928 година в сдружението членуват 73 дами. Тяхната съществена цел е указана в член 2 от устава – да спомагат за културно-просветното издигане на жената-македонка в България, да подкрепят небогати и заболели членове, за търсене на работа на същите и щедрост.
Много скоро след заселването си в Кърджали еврейската общественост образува своя социална институция – Еврейска община (1924 г.). През същата година с дарения и поддръжка на локалните еврейски фамилии и на тютюневата компания на Фархи & Героне издигната и Кърджалийската синагога. През 1931 година дамите еврейки основават културно-просветната организация „ ВИЦО ” с ръководителка Рашел Ниего и благотворителното сдружение „ Бикур Холим ” с ръководителка Луна Франджи в помощ на малоимотни фамилии, възрастни и заболели. Формиран е специфичен благотворителен паричен фонд и социална столова, провежда се разпределяне на облекла, храна, движимости от първа нужда и учебници.
Важно е да се резервира спомен за всички тези благодетели, които не търсят популярност и компенсация, и чийто спокоен героизъм – дарителството, е ориентиран към уязвимите и слабите, които са в окаяно състояние и имат потребност от поддръжка.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ