Днес град Сиена е обявен от Юнеско за паметник на

...
Днес град Сиена е обявен от Юнеско за паметник на
Коментари Харесай

Жените в Средновековна Сиена

Днес град Сиена е разгласен от Юнеско за монумент на културата и идващите тук туристи се възхищават на на подредените в долината стъпаловидни жълто-оранжеви покриви, седят на красивия, във тип на обърната раковина, площад, слушат за прословутите конни надбягвания, провеждани сред кварталите... Аз обаче бях впечатлена от двата разнообразни метода за вграждане в платното на живота, които дамите през междинните епохи от този град са имали. Още повече, че те са непокътнати и до ден сегашен, въпреки и леко поизменени.

Да си жена в тези времена било едно много комплицирано и нелеко съществуване. Господстващата вяра съвсем искрено те упреквала за цялото зло и злощастие по тази земя, вменявайки ти виновност, че поради теб безгрижието на райския живот е отнето и върху човечеството са стоварени тествания и беди в възмездие на така наречения първороден грях. В Сиена нещата не са по-различни. От друга страна, с цел да бъде ухажвана и да има избор по какъв начин и къде се задоми, без значение от произхода си, девойката трябвало да е красива. По тогавашните стандарти, както и по сегашните, русите коси били най-желани и всичките представителки на нежния пол се настанявали на слънчевите тераси пред домовете си, мажели косите си с кравешки екстременти и философски търпели. За да не изгори кожата на лицито им и да имат мраморно бял, порцеланово нежен загар, те се покривали с небезвредни белила. Разбира се, около фрапантните козметични процедури, както и поради всекидневието в тези времена, дамите от Сиена били красиви и живи не доста време...

Същевременно по-впечатлителните момиченца откровено вярвали, че повода за съществуващите неправди се корени в женската природа. Те овреме се отказвали от своята същина и посвещавали живота си в работа на Църквата и БогаДамите от Сиена били красиви и живи не доста време...През 12 век в Сиена се ражда една от най-прочутите светици - Света Катерина. Тя е 25-то дете на занаятчията Якопо Бениказа. Заедно с многолюдното си семейство живеела в дом на задругата. На 6-годишна възраст за първи път й се явява Исус. На 7 дава обет за непорочие. Тази нежна, висока 140 см жена, прекарва живота си в молитва, пост и смирение. Почти не се хранела и не спяла, пособия на бедните, болните, нуждащите се... Става членка на Домениканския медал. Пише послания, намира се с папата и го убеждава да върне седалището на Светия трон от Авиноьн назад в Рим поради християнското единение.

Твърдяла, че е брачна половинка на възрастния Христос и показвала забележим единствено за нея пръстен за доказателство, както и стигми, които също единствено тя виждала. Имала кръг от почитатели. Умира на 33 години, както и Исус Христос. Канонизирана е през 1461 година През 1939 година е оповестена за настойничка на Италия, а папа Йоан Павел II през 1999 година я прогласява за съпокровителка на Европа.

 

Източник: momichetata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР