Албена Маркова-Таис: Искам да виждам красота, светлина, мистика около себе си
Днес посетител в рубриката е фотографката Албена Маркова-Таис, чиято пристрастеност са пейзажите и по-специално нощните.
Кога стартира да снимаш и това специалност или занимание е?
Снимам от 16 години. В началото бе занимание, само че последователно се трансформира в главно занятие. Започнах с пейзаж, като и досега това е главният ми и обичан род. С годините се специализирах и в интериорна снимка, а в последно време и в продуктова снимка.
Какво обичаш да снимаш?
Любими сюжети ми са планините и морето. Не обичам да фотографирам денем. Най-красивите фотоси за мен са тези, когато слънцето е ниско на хоризонта или въобще го няма. Тогава магическите цветове оживяват и най-скучната сцена. Също по този начин обичан род ми е и нощната снимка, по-точно нощният пейзаж. Не фотографирам Млечен път или звезди самоцелно, а единствено като завършваща част на нощна картина.
Интересна преживелица по време на фотоси?
За толкоз години снимане се понатрупаха и забавни прекарвания. Едно от най-запомнящите се е, че бях на косъм да бъда задържана от UK Army. Случката е в Кипър по време на фотопътуване, което бях провела с други фотографи. В Кипър има две военни бази на Англия, едната е наоколо до Лимасол – Акротири. Достъпът по принцип не е неразрешен и се насочваме към брега на морето, с цел да снимаме корабокруширал транспортен съд. Но се оказва, че има мощен срещуположен вятър и няма по какъв начин да се опазим от пръските на морето по техниката. Съответно се отхвърляме и тръгваме да се прибираме. Но в един миг видях антените на военната база, които стояха доста фотогенично на фона на нощното небе. Решавам, че това би трябвало да го фотографирам и изваждам уред, разгръщам статив. След към 5 минути бяхме заобиколени от две джипки с хлапетии във военна униформа и автоматизирано оръжие. Почнаха едни инспекции на документи, на снимани фрагменти, че и май профила си във Facebook показвах....Английските войничета бяха изумени от нелепостта ни, по какъв начин въобще можем да си представим, че можем да снимаме във военна територия, която е под суверенитета на Обединеното кралство, и то вечер. Но очевидно осъзнаха, че сме безнадеждни фотографи и карцерът ни се размина. Даже изявиха подготвеност да ни заведат на място, комфортно за снимане. И ни върнаха на изходната позиция, където се борехме с вятъра. На мен към този момент въобще не ми беше до фотоси, порядъчно стресната, само че нямаше накъде. Извадихме техниката и снимахме. Имам за спомен един Млечен път от там.
Имаш ли обичани фотоси?
Собствени обичани нямам. Все си мисля, че най-хубавият кадър занапред следва. Обичам най-вече фотоси, направени с малко налична светлина, тогава, когато се постанова дълга експозиция. Също по този начин постоянно се впечатлявам от фотоси в омара, мъгла или ниска облачност. Мистиката в тях постоянно ме е очаровала. Като цяло се удивлявам на мъчно реализирани фрагменти, а не такива, които всеки би могъл да снима.
Има ли нещо, което не би снималa?
Не бих снимала човешко страдалчество и злощастие. Дори и драма. Не обичам фотоси, които се концентрират върху грозната и тъжна страна на живота. Драмата я избирам в небето. Аз и такива филми не мога да виждам. Искам да виждам хубост, светлина, мистичност към себе си.
Имаш ли изложения и награди?
Имам голям брой медали и оценки от разнообразни състезания в България и чужбина. В първите години на снимането ми бях доста въодушевена да вземам участие във фото надпревари, само че в един миг изгубих интерес. Доста години бях спряла интензивно да адресирам фрагменти, в случай че съм го правила е било случайно. Тази година взех присъединяване в последното издание на Trierenberg Super Circuit, Австрия. Може би най-големият конкурс за снимка в света. Тази година са взели участие 150 000 фрагменти от 130 страни. И изненадата ми беше огромна, когато видях името си в листата на основните награди на състезанието. Имам бронзов орден от Австрийската фотографска организация във втори салон. Не знам по какъв начин фрагментът е изплувал измежду океана от фотографии. Може би сюжетът ги е впечатлил, печелившият кадър е небезизвестното изсъхнало дърво, вкопано в прибоя на плажа в Шкорпиловци, на лунна светлина.
Имам и участия в общи изложения, както и три мои независими – в Истанбул, София и Варна.
Зад гърба си имам проведени фотографски пътувания в България и Кипър, серия мастеркласове и уъркшопи по снимка. Началото беше сложено през 2013 година, когато бях посетител преподавател по пейзажна снимка на влиятелен конгрес по снимка в Сан Марино.
Също по този начин провеждам пленери по Северното Черноморие. В момента тече подготовката на 5-ия подред Фотографски пленер по Северното Черноморие. Той се организира под мотото Фотография и завършения и тази година ще бъде в Тюленово.
Кога стартира да снимаш и това специалност или занимание е?
Снимам от 16 години. В началото бе занимание, само че последователно се трансформира в главно занятие. Започнах с пейзаж, като и досега това е главният ми и обичан род. С годините се специализирах и в интериорна снимка, а в последно време и в продуктова снимка.
Какво обичаш да снимаш?
Любими сюжети ми са планините и морето. Не обичам да фотографирам денем. Най-красивите фотоси за мен са тези, когато слънцето е ниско на хоризонта или въобще го няма. Тогава магическите цветове оживяват и най-скучната сцена. Също по този начин обичан род ми е и нощната снимка, по-точно нощният пейзаж. Не фотографирам Млечен път или звезди самоцелно, а единствено като завършваща част на нощна картина.
Интересна преживелица по време на фотоси?
За толкоз години снимане се понатрупаха и забавни прекарвания. Едно от най-запомнящите се е, че бях на косъм да бъда задържана от UK Army. Случката е в Кипър по време на фотопътуване, което бях провела с други фотографи. В Кипър има две военни бази на Англия, едната е наоколо до Лимасол – Акротири. Достъпът по принцип не е неразрешен и се насочваме към брега на морето, с цел да снимаме корабокруширал транспортен съд. Но се оказва, че има мощен срещуположен вятър и няма по какъв начин да се опазим от пръските на морето по техниката. Съответно се отхвърляме и тръгваме да се прибираме. Но в един миг видях антените на военната база, които стояха доста фотогенично на фона на нощното небе. Решавам, че това би трябвало да го фотографирам и изваждам уред, разгръщам статив. След към 5 минути бяхме заобиколени от две джипки с хлапетии във военна униформа и автоматизирано оръжие. Почнаха едни инспекции на документи, на снимани фрагменти, че и май профила си във Facebook показвах....Английските войничета бяха изумени от нелепостта ни, по какъв начин въобще можем да си представим, че можем да снимаме във военна територия, която е под суверенитета на Обединеното кралство, и то вечер. Но очевидно осъзнаха, че сме безнадеждни фотографи и карцерът ни се размина. Даже изявиха подготвеност да ни заведат на място, комфортно за снимане. И ни върнаха на изходната позиция, където се борехме с вятъра. На мен към този момент въобще не ми беше до фотоси, порядъчно стресната, само че нямаше накъде. Извадихме техниката и снимахме. Имам за спомен един Млечен път от там.
Имаш ли обичани фотоси?
Собствени обичани нямам. Все си мисля, че най-хубавият кадър занапред следва. Обичам най-вече фотоси, направени с малко налична светлина, тогава, когато се постанова дълга експозиция. Също по този начин постоянно се впечатлявам от фотоси в омара, мъгла или ниска облачност. Мистиката в тях постоянно ме е очаровала. Като цяло се удивлявам на мъчно реализирани фрагменти, а не такива, които всеки би могъл да снима.
Има ли нещо, което не би снималa?
Не бих снимала човешко страдалчество и злощастие. Дори и драма. Не обичам фотоси, които се концентрират върху грозната и тъжна страна на живота. Драмата я избирам в небето. Аз и такива филми не мога да виждам. Искам да виждам хубост, светлина, мистичност към себе си.
Имаш ли изложения и награди?
Имам голям брой медали и оценки от разнообразни състезания в България и чужбина. В първите години на снимането ми бях доста въодушевена да вземам участие във фото надпревари, само че в един миг изгубих интерес. Доста години бях спряла интензивно да адресирам фрагменти, в случай че съм го правила е било случайно. Тази година взех присъединяване в последното издание на Trierenberg Super Circuit, Австрия. Може би най-големият конкурс за снимка в света. Тази година са взели участие 150 000 фрагменти от 130 страни. И изненадата ми беше огромна, когато видях името си в листата на основните награди на състезанието. Имам бронзов орден от Австрийската фотографска организация във втори салон. Не знам по какъв начин фрагментът е изплувал измежду океана от фотографии. Може би сюжетът ги е впечатлил, печелившият кадър е небезизвестното изсъхнало дърво, вкопано в прибоя на плажа в Шкорпиловци, на лунна светлина.
Имам и участия в общи изложения, както и три мои независими – в Истанбул, София и Варна.
Зад гърба си имам проведени фотографски пътувания в България и Кипър, серия мастеркласове и уъркшопи по снимка. Началото беше сложено през 2013 година, когато бях посетител преподавател по пейзажна снимка на влиятелен конгрес по снимка в Сан Марино.
Също по този начин провеждам пленери по Северното Черноморие. В момента тече подготовката на 5-ия подред Фотографски пленер по Северното Черноморие. Той се организира под мотото Фотография и завършения и тази година ще бъде в Тюленово.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ