Богоявление е, небето се отваря за желания
Днес е Йордановден – един от най-светлите православни празници, третият по значителност през годината. Денят е прочут още като Богоявление, тъй като съгласно християнската религия на този ден Исус Христос получава своето кръщене в река Йордан.
Тази заран от 8,30 ч. българският патриарх Неофит оглави празничната Св. Литургия в катедралния храм „ Св. Александър Невски.” В 10,00 часа на площада пред храма стартира Богоявленският водосвет, а час по-късно – и освещаването на знамената пред паметника на Незнайния боец.
Според националното вярване през нощта против Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата стопира, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут като Водици и Водокръщи.
Православната религия сплотява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същина: Синът – Христос, Свети дух – във тип на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син [2] На този ден имен ден честват: Боян, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина и други
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето „ се отваря “ и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: „ Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение “. Оттук и названието на празника.
Този празник има разнообразни имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наименуван по този начин, тъй като на този ден всеки, който желае да е здрав през годината, се окъпва или най-малко се измива на реката.
На този ден на всички места, където има водоем, се прави ритуалното мятане на кръста от локалната черква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи у дома. Тя пази от заболявания и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в фамилията, в случай че някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието въвличане се употребява остатъкът от остарялата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата дружно с бакър вино за минувачите. Върху стоманен предмет се изгарят чемширените китки от предходното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов шубрак. С донесената от църквата свещ се възпламенява с „ нов “ огън кандилото в фамилния иконостас. Там се поставят и новите рождественски китки. Вечерта против Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя би трябвало да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление потеглят и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, без значение от годишното време.
Тази заран от 8,30 ч. българският патриарх Неофит оглави празничната Св. Литургия в катедралния храм „ Св. Александър Невски.” В 10,00 часа на площада пред храма стартира Богоявленският водосвет, а час по-късно – и освещаването на знамената пред паметника на Незнайния боец.
Според националното вярване през нощта против Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата стопира, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут като Водици и Водокръщи.
Православната религия сплотява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същина: Синът – Христос, Свети дух – във тип на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син [2] На този ден имен ден честват: Боян, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина и други
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето „ се отваря “ и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: „ Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение “. Оттук и названието на празника.
Този празник има разнообразни имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наименуван по този начин, тъй като на този ден всеки, който желае да е здрав през годината, се окъпва или най-малко се измива на реката.
На този ден на всички места, където има водоем, се прави ритуалното мятане на кръста от локалната черква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи у дома. Тя пази от заболявания и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в фамилията, в случай че някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието въвличане се употребява остатъкът от остарялата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата дружно с бакър вино за минувачите. Върху стоманен предмет се изгарят чемширените китки от предходното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов шубрак. С донесената от църквата свещ се възпламенява с „ нов “ огън кандилото в фамилния иконостас. Там се поставят и новите рождественски китки. Вечерта против Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя би трябвало да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление потеглят и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, без значение от годишното време.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ