Днес е Цветница и ще си поговорим малко за цветята,

Днес е Цветница и ще си поговорим малко за цветята, които внасят хубост в живота ни. Тяхната символика, въпреки да е разбирана по друг метод, а от време на време даже и оспорвана, показва мисли и усеща сред хората. Символите се дефинират още от антични времена, а през Средните епохи те са изключително известни.

До през днешния ден лавровият венец е за храбрия боец и за изтъкнатия стихотворец, палмовата клонка – за мир и другарство, портокаловият цвят краси главата на младоженката, а плачещата върба е за траурни случаи.  Момината сълза  означава „ Ах, какъв брой си красива “,  гергината  – „ Радвам се да те видя “,  жасминът  – „ Ще ме обикнеш ли в миналото? “,  люлякът  – „ Сърцето ми принадлежи единствено на теб “,  жълтата хризантема  – „ Аз ти имах вяра “,  нарцисът  – „ Безсърдечен си “,  настурцията  – „ Изгарям от обич “,  бялата астра  – „ Обичам те повече, в сравнение с ти – мен “,  лъвското цвете  – „ Ела по-бързо “...

За да умеем да се радваме на цветята, да ги ценим и да красим с тях живота на другите, е желателно да знаем повече за някои техни представители. От това се дефинира и самобитният етикет при потреблението им като знак на внимание, почитание и непосредственост.

Розата  е общопризнатата кралица на цветята (за първи път по този начин я назовава поетесата Сафо – 600 г.пр.Хр.). В България розата е пренесена в края на XVII век в Казанлъшката котловина. От самото ѝ разкриване тя е знак на великолепие, хубост, деликатност и обич. Червената роза значи буйна обич, чайната – галантност, розовата – любовна клетва, бялата – молеща обич. Но цветето има и различен смисъл – то е знак за безмълвие и мистериозност.



Божурът  (наречен още царят на цветята) с разнообразните си багри е едно от най-красивите пролетни цветя. Считан е за императорско цвете. Символизира дългоденствие и лечителство, неустрашимост, светлина, популярност, обич, шанс и благосъстояние. Свързан е с брака, плодовитостта, славата и насладата.

Карамфилът  (в превод от старогръцки значи „ възвишен “) е прекомерно остаряло растение. Червеният карамфил е знак на откровена обич, розовият приказва за колебливост, а белият – за очакване с вяра.

Хризантемата  се назовава още „ източна кралица “. Символиката ѝ е спорна – в Европа тя се свързва с отмирането и е погребално цвете; източните нации я възприемат като знак на слънцето, на есента, отдръпването, спокойствието, приветливостта, благосъстоянието, дълголетието. В същото време се счита за цвете на признателността, благодарността, почитта. Божурът символизира дългоденствие и лечителство, неустрашимост, светлина, популярност, обич, шанс и благосъстояние. Гергината  се смята за цвете на добротата.

Лалето  почти на всички места се приема за цвете на любовта.

Зюмбюлът  е цветето на годениците и булките.

Виолетката  (наричана още теменуга) е знак на пробуждащата се пролет, на скромността, невинността, скритата добродетел и хубост. На езика на цветята значи благосклонност и дълбока, само че още непризната обич.



Момината сълза (известна у нас с националното наименование бял зюмбюл или гергьовденче, а за някои нации – „ лилия на долините “) се счита от християните за свещеното цвете на Дева Мария, знак на идването на Христос на земята и раждането на новия живот напролет. Символ на наслада, непорочност, примирение.

Нарцисът е знак на самовлюбеност, само че и на самонаблюдение, самопреценка. Възприема се като цвете на младостта и дръзновението. Поднасянето на бели нарциси на жена може да значи, че тя си „ знае цената “, а на жълти – обич.

Орхидеята е знак на пролетта. Обичат я всички поради нейната изисканост, тактичност, мирис и деликатност. Виолетката значи благосклонност и дълбока, само че още непризната обич. Макът се свързва с плодородието. У нас го назовават „ дребна младоженка “, като го оприличават на женска фигура.

Мушкатото се свързва с своенравие, каприз и лековерие (затова би трябвало да се внимава на кого се подарява).

Минзухарът за някои европейски нации значи индиферентност, отричане, отказване от нещо, а за други – обич и магия.

Кукурякът символизира здраве, устойчивост и еластичност.

Игликата има разнообразни национални имена (агличе, кукувиче цвете, меча стъпка, самовилско цвете, христово цвете и др.) и символизира непорочност, младост, жизнеспособност и шеговитост.

Люлякът има смисъл на младост, обновяване, пролетно възобновление.