Тодоровден е
Днес е Тодоровден - църковен празник, честван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.
Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните епохи. По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, той решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска скрито с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, тъй че християните, въпреки и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предизвести християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени навреме, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан схванал, че замисълът му е оголен, останал опозорен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
На Тодоровден честват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна,Тея,Теа.
Тодоров ден се назовава още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено удостояване на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените размесват и раздават между тях обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно съревнование – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода. Обредната софра за празника включва пита с квас, чорба от гъби и „ тудоровска леща “.
Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните епохи. По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, той решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска скрито с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, тъй че християните, въпреки и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предизвести християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени навреме, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан схванал, че замисълът му е оголен, останал опозорен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
На Тодоровден честват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна,Тея,Теа.
Тодоров ден се назовава още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено удостояване на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените размесват и раздават между тях обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно съревнование – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода. Обредната софра за празника включва пита с квас, чорба от гъби и „ тудоровска леща “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ