Безкрайна и неограничена
Днес е удивителен ден.
Днес изпратих доста мощни послания към себе си
Казах си някои неща, които ме изумиха. Казах си, че съм безкрайна и неограничена, че сега съм в това тяло с този разум и тези усеща, само че те са просто лимитираният, посредствен превод на нещо доста по-голямо, всеобхватно и обхванато от нещо още по-голямо. Странно ли звучи? Странно звучи. Звучи като стихотворение на една моя другарка, когато бяхме на 14-15 години. Значи тя ги е знаела тези изумителни неща още тогава и ги пишеше в своите странни космополитен стихотворения. Знаеше, че е безкрайна и в този момент е художничка и твори едни безпределно красиви приказни картини. Но да се върнем на мен – аз ги разбрах тези неща малко по-късно. От позиция на вселената тридесет години по-късно не значат кой знае какво забавяне или драма. От моята лимитирана позиция – също. И това успокоение на разсъждението ме изумява също.Несъвършенствата и рестриктивните мерки са тъкмо там, където сами ги сътворяваме.Днес най-накрая си купих " Върховната йога. Йога Васищха "
Защо най-накрая? Защото се кумя от дълго време да я взема, само че си споделях, не, не съм дорасла да си закупувам такава велика книга, какво ще схвана от нея в своите недостатъци и ограничавания. Е, да, би трябвало да се съглася, че несъвършенствата и рестриктивните мерки в действителност са тъкмо там, където сами ги сътворяваме. В тялото, мозъка, в перцепциите на сетивата, в дефектната просветеност, в предварителните ментални написания какво, по кое време, къде и по какъв начин да мислим, да усещаме, с една дума – в незнанието си, подбудено от личното ни Его… Не е ли това напряко жалка картинка. Но няма да се отплесвам в отрицателна посока. За днешната дата в Йога Васищха написа велики неща, предпочитам единствено дребна част:
„ Васищха продължи:
Азът невежо си показва съществуването на егото, също както златото, не запомнило за същността си на такова, си мисли, че е пръстен, и плаче и вие: „ Изгубих златостта си! “Човек би трябвало да задава въпроси единствено за действителността, не за недействителното…Рама попита:
Свети учителю, по какъв начин пораждат незнанието и егото в Аза (същността)?
Васищха сподели:
Рама, човек би трябвало да задава въпроси единствено за действителността, не за недействителното. Нито беззлатата пръстенност, нито лимитираното его съществуват наистина…„
В реалност ние сме това, от което сме основани – ние сме като златото. Но явно постоянно си мислим, че сме пръстените, т.е. че сме формата, забравяйки материала. А материалът ни е точно нашата безконечност и волност. Така написа в Йога Васищха – античното обучение за истината и съществуването, сътворено преди хиляди години. Подобни неща пишеше и Албена в леко плашещите си стихове, когато бяхме дребни девойки.
Днес е удивителен ден. Утре също ще бъде.
Живейте щастливо! Обичам ви!
Днес изпратих доста мощни послания към себе си
Казах си някои неща, които ме изумиха. Казах си, че съм безкрайна и неограничена, че сега съм в това тяло с този разум и тези усеща, само че те са просто лимитираният, посредствен превод на нещо доста по-голямо, всеобхватно и обхванато от нещо още по-голямо. Странно ли звучи? Странно звучи. Звучи като стихотворение на една моя другарка, когато бяхме на 14-15 години. Значи тя ги е знаела тези изумителни неща още тогава и ги пишеше в своите странни космополитен стихотворения. Знаеше, че е безкрайна и в този момент е художничка и твори едни безпределно красиви приказни картини. Но да се върнем на мен – аз ги разбрах тези неща малко по-късно. От позиция на вселената тридесет години по-късно не значат кой знае какво забавяне или драма. От моята лимитирана позиция – също. И това успокоение на разсъждението ме изумява също.Несъвършенствата и рестриктивните мерки са тъкмо там, където сами ги сътворяваме.Днес най-накрая си купих " Върховната йога. Йога Васищха "
Защо най-накрая? Защото се кумя от дълго време да я взема, само че си споделях, не, не съм дорасла да си закупувам такава велика книга, какво ще схвана от нея в своите недостатъци и ограничавания. Е, да, би трябвало да се съглася, че несъвършенствата и рестриктивните мерки в действителност са тъкмо там, където сами ги сътворяваме. В тялото, мозъка, в перцепциите на сетивата, в дефектната просветеност, в предварителните ментални написания какво, по кое време, къде и по какъв начин да мислим, да усещаме, с една дума – в незнанието си, подбудено от личното ни Его… Не е ли това напряко жалка картинка. Но няма да се отплесвам в отрицателна посока. За днешната дата в Йога Васищха написа велики неща, предпочитам единствено дребна част:
„ Васищха продължи:
Азът невежо си показва съществуването на егото, също както златото, не запомнило за същността си на такова, си мисли, че е пръстен, и плаче и вие: „ Изгубих златостта си! “Човек би трябвало да задава въпроси единствено за действителността, не за недействителното…Рама попита:
Свети учителю, по какъв начин пораждат незнанието и егото в Аза (същността)?
Васищха сподели:
Рама, човек би трябвало да задава въпроси единствено за действителността, не за недействителното. Нито беззлатата пръстенност, нито лимитираното его съществуват наистина…„
В реалност ние сме това, от което сме основани – ние сме като златото. Но явно постоянно си мислим, че сме пръстените, т.е. че сме формата, забравяйки материала. А материалът ни е точно нашата безконечност и волност. Така написа в Йога Васищха – античното обучение за истината и съществуването, сътворено преди хиляди години. Подобни неща пишеше и Албена в леко плашещите си стихове, когато бяхме дребни девойки.
Днес е удивителен ден. Утре също ще бъде.
Живейте щастливо! Обичам ви!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ