Почина последният социалистически премиер Георги Атанасов
Днес е умрял последният социалистически министър-председател Георги Атанасов, оповестява Епицентър. бг, като се базира на фамилията му.
Роден е в село Православен, Пловдивско на 25 юли 1933 година
От 1947 година е член на комунистическия Работнически юношески съюз, а от 1956 година - на Българската комунистическа партия. През същата година той приключва История в Софийския университет " Климент Охридски " (СУ).
През идващите години заема разнообразни постове в номенклатурата на Димитровския комунистически юношески съюз, като оглавява организацията от 1965 до 1968 година
След това е в апарата на Централния комитет на Българска комунистическа партия - управлява отделите " Наука и обучение " (1968 - 1976), " Деловодство " (1976 - 1977)[1] и " Организационен ".
Между 1962 и 1966 година е кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1966 до 1990 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Първи заместник-председател на Държавния комитет за обмисляне. От 1977 до 1986 година
Атанасов е секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия отговарящ за организационните въпроси и отдел " Организационен " на Българска комунистическа партия като по този метод се подрежда като втори човек в йерархията на Българска комунистическа партия след Тодор Живков, а от 1981 до 1986 година е и заместник-председател на Държавния съвет и ръководител на Комитета за държавен и национален надзор с сан на министър в държавното управление на Гриша Филипов. В началото на 1985 година е част от специфична краткотрайна комисия от висши функционери, която координира така наречен Възродителен развой.
През март 1986 година заменя Гриша Филипов като ръководител на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 78-ото държавно управление на България.
Награден е с ордените " Георги Димитров " и " 13 века България ".
През 1990 година Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия.
През 1992 година е наказан на 10 години затвор за финансови злоупотреби, само че е опрощение от президента Желю Желев през 1994 година по здравословни аргументи.
Роден е в село Православен, Пловдивско на 25 юли 1933 година
От 1947 година е член на комунистическия Работнически юношески съюз, а от 1956 година - на Българската комунистическа партия. През същата година той приключва История в Софийския университет " Климент Охридски " (СУ).
През идващите години заема разнообразни постове в номенклатурата на Димитровския комунистически юношески съюз, като оглавява организацията от 1965 до 1968 година
След това е в апарата на Централния комитет на Българска комунистическа партия - управлява отделите " Наука и обучение " (1968 - 1976), " Деловодство " (1976 - 1977)[1] и " Организационен ".
Между 1962 и 1966 година е кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1966 до 1990 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Първи заместник-председател на Държавния комитет за обмисляне. От 1977 до 1986 година
Атанасов е секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия отговарящ за организационните въпроси и отдел " Организационен " на Българска комунистическа партия като по този метод се подрежда като втори човек в йерархията на Българска комунистическа партия след Тодор Живков, а от 1981 до 1986 година е и заместник-председател на Държавния съвет и ръководител на Комитета за държавен и национален надзор с сан на министър в държавното управление на Гриша Филипов. В началото на 1985 година е част от специфична краткотрайна комисия от висши функционери, която координира така наречен Възродителен развой.
През март 1986 година заменя Гриша Филипов като ръководител на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 78-ото държавно управление на България.
Награден е с ордените " Георги Димитров " и " 13 века България ".
През 1990 година Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия.
През 1992 година е наказан на 10 години затвор за финансови злоупотреби, само че е опрощение от президента Желю Желев през 1994 година по здравословни аргументи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ