Над 20 красиви имена черпят днес, отбелязваме най-големия летен християнски празник!
Днес е Голяма Богородица - денят, в който християнската черква уважава Света Богородица, като настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.
У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, празнувани и от православни, и от католици.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуща земния живот и отива при сина си. Нейната гибел била така лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата " успение " - заспиване.
Три дни преди гибелта ѝ Архангел Гавраил оповестява на Пресвета Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа ѝ с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя:
„ Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “
В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, Църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „ въздигане на хляба “.
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Света Богородица се уважава, като настойничка на майчинството и на дамите, като пазителка на фамилното огнище. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
Празнуват всички, които носят името: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Деспина, Преслав и Преслава.
У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, празнувани и от православни, и от католици.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуща земния живот и отива при сина си. Нейната гибел била така лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата " успение " - заспиване.
Три дни преди гибелта ѝ Архангел Гавраил оповестява на Пресвета Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа ѝ с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя:
„ Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “
В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, Църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „ въздигане на хляба “.
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Света Богородица се уважава, като настойничка на майчинството и на дамите, като пазителка на фамилното огнище. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде.
Празнуват всички, които носят името: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Деспина, Преслав и Преслава.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ