Барт Муярт: Искам любовта да бъде между редовете
Обичам те! Мразя те! Много декларативно съществуваме сега. Не желая нито за минута да употребявам това аз-говорене и тези къси лозунги, споделя той. И, в това време, любовта липсва в творчеството му – като дума, само че не е и като проявяване. Тя е като блещукаща светлинка измежду приказния свят на селска градина. Мъничка светулка, която те води в любовта на нощта...
Личният живот на Барт Муярт е не по-малко трогателен от книгите му. Не поради мъчително пресичащите се точки сред живота и животописа, а поради чистотата, с която вае думите, изреченията, историята. Заради уюта, с който те приобщава – до степен, в която би могъл да изпитваш физически това, което четеш. Така е и с двата му романа, издадени на български – „ Братя “ и „ С голи ръце “ („ Изида “, в превод на Анета Данчева-Манолова).
Лесно е да бъдеш като него, в случай че към момента можеш да се изумяваш, възхищаваш и удивляваш. Ако не искаш да се самоопределям единствено като едно „ нещо “. Ако умееш да прескачаш. Ако усещаш най-хубавите си мемоари от детството като извор и въздействащо ентусиазъм за настоящия си професионален живот. Ако „ Не “ ти звучи грозно... Ако умееш де разчиташ (на) другите. Между редовете. Ако разрешаваш да те откриват и да съпреживявате дружно. Това е любовта...
3 мин. „ Накрая ми целуна ръцете “: Жената, станала обект на брутално принуждение, се опасява от сянката си 
3 мин. Медицинският хеликоптер транспортира жена в тежко положение от Шумен (ВИДЕО и СНИМКИ) 
3 мин. Георги Рачев: В петък ще бъде турбо горещина с турбо слънце 
5 мин. Васил Терзиев: Ако остарялата организация на придвижването по бул. „ Витоша “ е по-добра, ще го мислим 
2 мин. 6-цилиндрови и 335 конски сили: Показаха новите патрулки (СНИМКИ) 
3 мин. МОН: Матурите да се организират на таблети 
3 мин. „ Накрая ми целуна ръцете “: Жената, станала обект на брутално принуждение, се опасява от сянката си 
3 мин. Медицинският хеликоптер транспортира жена в тежко положение от Шумен (ВИДЕО и СНИМКИ) 
3 мин. Георги Рачев: В петък ще бъде турбо горещина с турбо слънце 
5 мин. Васил Терзиев: Ако остарялата организация на придвижването по бул. „ Витоша “ е по-добра, ще го мислим 
2 мин. 6-цилиндрови и 335 конски сили: Показаха новите патрулки (СНИМКИ) 
3 мин. МОН: Матурите да се организират на таблети Снимка: Даниел Димитров
Барт Муярт – за детството и съкровищата от него, за първото стихотворение и смелостта да бъдеш себе си, за любовта и новите начала в живота му, за думите, които не харесва, за емпатията и оправдаването на упованията. И още: Какво значи да си мъчно дете през днешния ден. Защо написа либрето за опера. Какво има в градината му...
Помните ли още това стихотворение, което сте чел като възпитаник по радиото през 1978 година?
- (Смее се – бел. а.) Аз тогава бях доста млад, 13-14-годишен. И в действителност това беше нещо като литературно съревнование, в което имаше първо, второ и трето място. Повечето от децата участваха със стихотворения на известни поети, а аз взех решение да се явя с мое лично. Една от тематиките беше за чистотата на околната среда – нещо, на което доста държах, и това беше моята тематика.
Установих връзка с радиото и ги попитах дали мога да се явя на състезанието. Интересното е, че тогава на тези от радиото не им хрумна да ме попитат какъв брой дълго ще е стихотворението. Смятаха, че като за юноша на моята възраст, то ще е някъде към минутка. Обаче на мен ми трябваха пет минути... Хората в студиото се чудеха какво да вършат и по какъв начин да ме спрат...
Как се споделяше тази поема?
- „ Жална ария за сътворението “ (Смее се – бел. а.).
Как изглеждаше това 13-годишно момче? Как се държеше? От какво се вълнуваше? Що за момче написа такова стихотворение?
- Аз, до предходната си година, нямах никакви проблеми. Бил съм щастливо дете. Системата в Белгия е такава, че на 12 години се отива в междинното учебно заведение, и всичко се промени коренно. На 12 години стартира по-зрелият интервал на детето... Шокът и разликата е доста внезапна. Лично за мен беше голям скок.
Снимка: Даниел Димитров
Представете си, това беше голямо учебно заведение за младежи, с доста строги правила. Там всички бяха мощни, а аз бях едно мъничко момченце – слабичко, дребничко и с възтънък гласец. Но, строго видяно, това, може би, беше добре за мен, тъй като ми разреши внезапно да се отдръпна от всичко. Успях да се усамотя в четене – там открих протекция и започнаха да се раждат хрумвания за стихове. Интересното е, че точно в учебно заведение никой не знаеше за тези ми опити, тъй като доста се опасявах, че иска ми се присмиват.
Този възтънък гласец, за който говорите, по натурален метод ли мутира?
- Това затваряне в себе си ми оказа помощ да понеса суровостта на живота. Аз се опаковах в нещо като пашкул и по този начин съумях да израсна, и да се опазя от това загрубяване, което светът постанова от време на време.
Запазих ненапълно моята доверчивост – в кавички, и непорочност на усещането на света. Успях, и, популярност Богу, до съвсем 35-ата си година ми се удаде да пребивавам в този пашкул, в който самичък се бях изолирал, и той ме предпазваше до тогава. Разбира се, по този начин човек става и по-силен...
Кое е най-голямото богатство от Вашето детство?
- Изумлението и възхищението – това резервирах. И удивлението! Мнозина възрастни доста рано губят това възприятие. Така чувствам...
Още нещо би трябвало да имате поради за мен – и то участва в тази брошура „ Братя “. Израснал съм в такова огромно семейство, с тези голям брой братя. Така че, от една страна, е било оживено и с доста хора, само че, въпреки това, аз бях постоянно обособен. Чувствах се на ръба, малко разграничен от тях.
Смятам за преимущество това, че не желая да се дефинирам единствено като едно нещо. Когато ми кажат, че съм стихотворец, аз споделям, че съм детски публицист. Когато ми кажат, че съм публицист, аз споделям, че съм драматург и пиша за театъра. Опитвам се постоянно да прескачам от едно в друго...
Какво най-скъпо Ви остана като спомен до през днешния ден от тези години?
- Най-хубавият спомен е седенето към голямата, грамадна маса в у дома, с огромното семейство и всички в близост. Смятам даже, че точно в такава конюнктура се научих по какъв начин се основават и по какъв начин влияят разказите.
Снимка: Даниел Димитров
Например, част от братята ми бяха доста положителни разказвачи, а това е доста значимо за образуването на един публицист – когато към него има някой, който споделя добре. От друга страна, измежду братята ми имаше и такива, които доста зле разказваха. И това беше напълно другата прекаленост, само че и тя ми помогне като опит.
Какво значи да си мъчно дете през днешния ден?
- Първото нещо обаче, което постоянно се питаме, е кой назовава детето проблематично или мъчно. Дали това е възрастен, който счита, че детето не се държи според нормите в обществото?... Убеден съм, че доста постоянно точно възрастните са повода да има проблематични деца.
Ще дам един подобен образец, не знам дали е сполучлив... Когато момченцето на чистачката ми донесе нещо у дома за първи път, видях, че има единствено три пръста. Представете си по какъв начин се усеща това дете и какво е неговото състояние в обществото... Реших, че би трябвало да направя нещо за него. Отидох и събрах всичките си книги, които бях издал. Направих един огромен пакет, дадох му го и детето беше доста щастливо. След седмица майката ми сподели: „ Знаете ли, ужасно се веселя. Това дете в никакъв случай не четеше. Сега внезапно стартира и се промени, и то от Вашия жест “. Това, което желая да кажа, е, че би трябвало да демонстрираме внимание към детето – това лекува, успокоява и усъвършенства.
Ако изключим годината, в която влязохте в междинното учебно заведение, по-късно налагало ли се е да стартирате нов живот?
- (Смее се – бел. а.) Случи ми се няколко пъти. И има нещо общо с любовта...
Когато си самичък, е мъчно. Важното е да обичаш самия себе си и да се приемаш. Когато имаш сътрудник, любовта се придвижва и всичко е напълно друго. Така че аз самият се одобрявам към този момент подобен, какъвто съм. И това има голямо значение за по-късния ми живот. В един миг осъзнах, че би трябвало да бъда подобен, какъвто съм и да се схващам подобен, какъвто съм. И по този начин самичък да обичам себе си...Това беше значимият миг, който ме образува, от една страна.
От друга страна, беше гибелта на родителите ми. Преди няколко години, и двамата починаха един след различен. Това беше много огромна смяна за мен, тъй като дотогава си знаех, че числя се към несъмнено потомство. Когато най-възрастните починат, внезапно всички поколения се изместват и аз попаднах в друга. И това беше в действителност доста, доста огромна витална смяна.
Снимка: Даниел Димитров
Сега към този момент съм съвсем на 60. И, като се замислиш, ти остават доста по-малко от това, което до момента си живял. Няма да стана на 120, сигурно (Смее се – бел. а.).
Наричат Ви занаятчия на основаването на потискаща атмосфера. Възползвате ли се от това си умеене и в живота, когато стане прекомерно радостно?
- Сега едва ли бих го нарекъл потискаща атмосфера. Бих използвал различен термин за това, което сътворявам, и той е недоизказаност. Това е ключът. Това е, което ме кара да заставам нащрек, което ме вълнува и ме оставя безусловно безсънен. Аз постоянно се вълнувам от това, което става в близост. И се запитвам, наблюдавайки близките, какво ли сега претърпяват те. И тези неща аз ги съпреживявам... Обаче държа да се подчертае – аз доста обичам веселбата.
Няма да Ви подпитвам за книгите, излезли на български – „ Братя “ и „ С голи ръце “. За тях говорите във всички изявленията. Имам единствено един въпрос – тъй като и в двата романа липсва думата обич?
- Наистина е по този начин. Искам любовта да бъде сред редовете.
Любовта може да одобри разнообразни облици в тези книги. Например, в „ С голи ръце “, тя може да бъде олицетворена от майката, която седи край топлата печка и пече пиле за децата си. В „ Братя “ любовта може да одобри даже формата на един ядосан татко или на ядосана майка, и отново да бъде обич.
Не съм доста сигурен, само че мисля, че в никоя от моите книги не съществува обич – като дума, не като проявяване. Сега се сещам, че има едно изключение. Става въпрос за книга със заглавие „ Любовта, която не разбираме “. Там в действителност има доста обич, само че е изразена по-другояче. Става дума за влошени връзки – деца-родители, братя – едно разрушено семейство. Но, в последна сметка, и там има обич сред членовете на фамилията.
Снимка: Даниел Димитров
Сега живеем в едни времена, и Вашият въпрос доста подходящо се отнася за тях. Времена на лозунги. Всичко се показва с доста къси и внезапни изрази – „ Аз те обичам “, „ Аз те ненавиждам “ – доста декларативно съществуваме сега. И аз не желая нито за минута да употребявам това аз-говорене и тези къси лозунги. Любов е доста красива дума и, в действителност, тя съставлява съществена тематика на творчеството ми.
Има ли думи, които не харесвате?
- Трудно ми е да кажа. Трябва да помисля. Думата `не` е доста грозна за мен.
Започнахте ли да пишете либрето за опера? Как би се казвала тази опера? И тя ли ще е тягостна?
- Много добре сте осведомен (Смее се – бел. а.). Това не съм го разказвал доста в Белгия, само че аз имам контакти с операта. Мисля, че в най-скоро време ще успеем да се съберем няколко души, и да обсъдим всичко – да забележим какво ще стане с това либрето. Това ще бъде едно тотално ново и друго либрето, към което ще се обединят три разнообразни оперни театри от Белгия и Нидерландия.
Още нямам никаква концепция по какъв начин ще се споделя операта, като се изключи че ще е за младежи. Винаги ми е било фантазия да напиша либрето. Обаче аз съм си подобен – чешит. Така че, в случай че човек се събере с още шестима, и нищо не се получи, просто ще се откажа.
Има и различен забавен миг – че на френски и италиански се пее доста красиво. Не знам за българския, само че нидерландският е подобен език, че на него съвсем не може да се пее оперно. Нямаме такива открити гласни, които да акцентират. Тъй че аз ще бъда благополучен да напиша либретото, само че ще забележим дали от това ще стане опера.
В едно изявление казвате, че доста елементарно можете да изпитате емпатия? Често ли се случва?
- Да, елементарно е това за мен, тъй като аз имам „ тънка “ кожа, т.е. сензитивен съм. И, в случай че не се защитя от света с тази моя „ тънка “ кожа, ще бъде засегнат. Това си има своите преимущества и дефекти. За публицист е добре, тъй като можеш доста да усетиш, само че, въпреки това, на практика можеш да бъдеш засегнат от света.
„ Преди имах концепцията, че би трябвало да оправдая упованията, само че няма нищо по-подкопаващо от това “ – какъв беше мотивът за тези Ваши думи?
- Това не са горчиви думи. Това е просто един мироглед и просветление, че би трябвало да се изпълнят упованията. Тогава споделям, че човек знае какви са упованията. Аз се пробвам да отговоря на тях. Това обаче са моите упования, само че какви са Вашите, не знам...
Снимка: Даниел Димитров
Тъй че, с възрастта, стигнах до съзнанието, че е време да спра с това непрестанно занимаване с тези упования. Спирам и си оставам този, който съм. И това важи безусловно за всичко.
Какво има във Вашата градина?
- Наистина сте извънредно добре осведомен. Вече четири години имам тази огромна градина. Тя беше едно поле с трева преди този момент. Междувременно, към този момент е нещо като британска градина. С необикновено доста цветя. Аз обаче имам избрани желания към гергините. Представете си, имам 35 разнообразни сорта и в този момент ги чакам да цъфтят. Това са най-пищните цветя за мен, с които взаимно можем да се поучим (Смее се – бел. а).
Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?
- Фантастичен (Смее се с глас – бел. а.). Това беше на смешка. Може би, думата е комплициран, сложен.
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Единственият отговор до този миг е тишината и спокойствието. Тъй като имах една сложна година.
От друга страна, мога да кажа, че съм човек, който обича откритията и обича да открива нови неща. И това звучи спорно с предходното. Но, както споделих, аз съм комплициран човек, така че не се учудвайте (Смее се – бел. а.).
Не ме учудва това за тишината, тъй като попаднах на няколко места, в които говорите за нея...
- Аз живях 30 години в този огромен доста град Антверпен. Преди четири години взех твърдото решение да се махна от града и го направих. Сега, все пак, не се заблуждавайте, че тъй като съм публицист и създател, и диря усамотението, и съм го направил единствено поради това...
Снимка: Даниел Димитров
Става дума, по-скоро, за мен като човек и моята ;тънка “ кожа. Толкова доста бях облъчен от всевъзможни усещания и прекарвания, че просто към този момент не устоях...
