Какво всъщност е емоционален труд?
Днес постоянно приказваме за " прочувствен труд " в подтекста на границите, които слагаме (или които биват прекрачвани) с околните си. Иначе казано, публикуваната приложимост на понятието го подрежда в дискурса на психологията до други понятия като " тревога " или " контролиране на страстите ". За " прочувствен труд " приказваме, когато предлагаме разтуха, схващане и безвредно пространство на другар, сътрудник или член от фамилията, който не цени тези наши старания .
Много постоянно сходни контакти се случват за сметка на личното ни равновесие. Даваме прочувствен запас тогава, когато сами нямаме задоволително, усещаме се изчерпани или не получаваме нищо в подмяна. Важно е сами да наливаме в чашата си , в случай че желаеме от нея да прелива и в непознатите чаши. Ако в продължение на известно време се усещаме разбалансирани и неудовлетворени, да създадем място за възприятията на някой различен може да е предизвикателство. Тогава на помощ ни идват здравословните граници .
По начало обаче това не е наличието на понятието " прочувствен труд ", което идва от социологията. Използвано за пръв път от социоложката Арли Хокшийлд в книгата й от 1983 г. The Managed Heart: Commercialization of Human Feeling, прочувствен труд в действителност значи обстановка, в която да регулираш страстите си, е част от изискванията на работната среда . Пример за това е сервитьорката, която би трябвало да се усмихва на клиентите, макар че може би " зад кулисите " изживява мъчителна разлъка, загуба на родител или се бори с хронична тревога. Емоционален труд е и всяка обстановка, в която даден експерт " преглъща " персоналните си усеща, да кажем, на засегнатост, когато се сблъска с клиент с расистки, сексистки или хобофобски убеждения.
Може би понятието е дотолкоз навлязло във всекидневна приложимост, че към този момент не можем да го " върнем " в първичния му смисъл. Това, което можем да създадем обаче, е да се стремим към по-директна връзка , която показва сърцевината на обстановката. Вместо " прочувствен труд " да вземем за пример бихме могли да приказваме за границите и потребностите си, без обаче да сочим с пръст.
Важно за прочувствената ни непоклатимост е да се научим на две неща. Първо, да споделяме " не съм разполагаем сега ", когато наш непосредствен се нуждае от поддръжка, само че се усещаме прекомерно изтощени или нестабилни, с цел да откликнем. И второ – да възвръщаме личните си прочувствени ресурси, т.е. да пълним чашата на щастието и спокойствието си .
Ето по какъв начин да слагаме граници на работното място
Много постоянно сходни контакти се случват за сметка на личното ни равновесие. Даваме прочувствен запас тогава, когато сами нямаме задоволително, усещаме се изчерпани или не получаваме нищо в подмяна. Важно е сами да наливаме в чашата си , в случай че желаеме от нея да прелива и в непознатите чаши. Ако в продължение на известно време се усещаме разбалансирани и неудовлетворени, да създадем място за възприятията на някой различен може да е предизвикателство. Тогава на помощ ни идват здравословните граници .
По начало обаче това не е наличието на понятието " прочувствен труд ", което идва от социологията. Използвано за пръв път от социоложката Арли Хокшийлд в книгата й от 1983 г. The Managed Heart: Commercialization of Human Feeling, прочувствен труд в действителност значи обстановка, в която да регулираш страстите си, е част от изискванията на работната среда . Пример за това е сервитьорката, която би трябвало да се усмихва на клиентите, макар че може би " зад кулисите " изживява мъчителна разлъка, загуба на родител или се бори с хронична тревога. Емоционален труд е и всяка обстановка, в която даден експерт " преглъща " персоналните си усеща, да кажем, на засегнатост, когато се сблъска с клиент с расистки, сексистки или хобофобски убеждения.
Може би понятието е дотолкоз навлязло във всекидневна приложимост, че към този момент не можем да го " върнем " в първичния му смисъл. Това, което можем да създадем обаче, е да се стремим към по-директна връзка , която показва сърцевината на обстановката. Вместо " прочувствен труд " да вземем за пример бихме могли да приказваме за границите и потребностите си, без обаче да сочим с пръст.
Важно за прочувствената ни непоклатимост е да се научим на две неща. Първо, да споделяме " не съм разполагаем сега ", когато наш непосредствен се нуждае от поддръжка, само че се усещаме прекомерно изтощени или нестабилни, с цел да откликнем. И второ – да възвръщаме личните си прочувствени ресурси, т.е. да пълним чашата на щастието и спокойствието си .
Ето по какъв начин да слагаме граници на работното място
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ