Марсоход откри следи от древно меганаводнение на Червената планета
Днес Червената планета е необикновено суха и прашна. Учените обаче не престават да натрупат доказателства, че в миналото тя е била воден свят. Марсоходът "Кюриосити " е разкрил следи от античен потоп с древен пропорции, най-вероятно настъпил вследствие на трансформирал климата конфликт с метеорит, написа сп. "Сайънтифик рипортс ".
Освен няколко свръхсолени езера под повърхността, актуалният Марс е голяма пустиня. Но това не постоянно е било по този начин - десетилетия на наблюдения от орбитални апарати в небето и роувъри на повърхността свидетелстват за пресъхнали остатъци от реки, езера и даже океани, предава Българска телеграфна агенция.
През последните осем години марсоходът "Кюриосити " изследва място, известно като кратера Гейл. Доста бързо стана ясно, че кратерът е бил езеро, което от време на време се е пълнило и източвало в продължение на десетки милиони години. Сега учени обясняват, че едно от тези пълнения е било доста по-интензивно от останалите.
В ново проучване експерти от няколко университета в Съединени американски щати в съдействие с НАСА са разпознали седиментни структури в кратера Гейл, които свидетелстват за "меганаводнение " преди към четири милиарда години.
Тези обединения не са били видни на сателитни фотоси. Учените добиват визия за тях с помощта на седиментологичните проучвания на "Кюриосити ".
Марсоходът е откри, че в седиментните пластове на кратера Гейл има великански вълнообразни обединения с височина над девет метра. Те се намират на разстояние към 130 метра едни от други. Въпросните структури са идентични с тези, които са се образували на Земята вследствие на топенето на ледове преди към два милиона години.
Според учените най-вероятната причина за "потопа " на Марс е топенето на забележителна част от леда, който е покривал планетата по това време. Това се е случило под влияние на генерираната топлота в резултат на мощен конфликт с метеорит. При този прелом са се отделили големи количества въглероден диоксид и метан. Комбинацията от тези газове и водните изпарения краткотрайно е направила марсианския климат топъл и мокър.
При този сюжет е последвал пороен дъжд, който се е стичал по стените на кратера Гейл и скатовете на планината Шарп, предизвиквайки мощно наводняване в ниско разположените региони. Именно този "потоп " е оставил непокътнатите до ден сегашен структури в седимента.
Освен няколко свръхсолени езера под повърхността, актуалният Марс е голяма пустиня. Но това не постоянно е било по този начин - десетилетия на наблюдения от орбитални апарати в небето и роувъри на повърхността свидетелстват за пресъхнали остатъци от реки, езера и даже океани, предава Българска телеграфна агенция.
През последните осем години марсоходът "Кюриосити " изследва място, известно като кратера Гейл. Доста бързо стана ясно, че кратерът е бил езеро, което от време на време се е пълнило и източвало в продължение на десетки милиони години. Сега учени обясняват, че едно от тези пълнения е било доста по-интензивно от останалите.
В ново проучване експерти от няколко университета в Съединени американски щати в съдействие с НАСА са разпознали седиментни структури в кратера Гейл, които свидетелстват за "меганаводнение " преди към четири милиарда години.
Тези обединения не са били видни на сателитни фотоси. Учените добиват визия за тях с помощта на седиментологичните проучвания на "Кюриосити ".
Марсоходът е откри, че в седиментните пластове на кратера Гейл има великански вълнообразни обединения с височина над девет метра. Те се намират на разстояние към 130 метра едни от други. Въпросните структури са идентични с тези, които са се образували на Земята вследствие на топенето на ледове преди към два милиона години.
Според учените най-вероятната причина за "потопа " на Марс е топенето на забележителна част от леда, който е покривал планетата по това време. Това се е случило под влияние на генерираната топлота в резултат на мощен конфликт с метеорит. При този прелом са се отделили големи количества въглероден диоксид и метан. Комбинацията от тези газове и водните изпарения краткотрайно е направила марсианския климат топъл и мокър.
При този сюжет е последвал пороен дъжд, който се е стичал по стените на кратера Гейл и скатовете на планината Шарп, предизвиквайки мощно наводняване в ниско разположените региони. Именно този "потоп " е оставил непокътнатите до ден сегашен структури в седимента.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ