За Деня на народните будители, летаргията и преструването
Днес България отдава респект на националните будители - книжовниците, просветителите и борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал. Празникът ще бъде маркиран с тържествени прояви в цялата страна.
Сред будителите на националния ни дух са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Иван Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Неофит Рилски, Иван Вазов, Любен Каравелов и други почтени българи.
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 година празникът е неразрешен от комунистическия режим. Честването се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-ото Народно заседание на 28 октомври 1992 година, когато е разгласен публично за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
Паметта е мощ, паметта е мъдрост, паметта е късмет за оцеляване, написахме преди 17 години . Народите, загърбили предишното си, зачертават сегашното и унищожават нероденото бъдеще. Не са доста нациите, които в специфичен ден почитат паметта и делото на предците си, нарекли ги Народни будители. Вече повече от век, в първия ден на ноември, България обръща взор обратно , към тези които дръзновено и себеотрицателно прокараха мостовете, по които се движим и през днешния ден.
Възрожденското безстрашие от дълго време е напуснало нашето всекидневие и може да се усети само в старите песни, в книгите - в случай че ги четем, търсейки истината и посланията им, в думите на някои наши съвременници, запазили достоверната мъдрост на предишното. Сега ни занимават хиляди нови неща, изхабяваме силата си в превъзмогването на банални проблеми и подхранването на илюзорни очаквания. Първите в никакъв случай не свършват, а вторите са в отношение на правопропорционална аритметична градация - колкото повече очакванията се усилват, толкоз по-илюзорни стават.
Естествено и разумно е, когато една нация е в интервал на разтърсвания, тя да има потребност от нечия поддръжка, от знак, към който да се сплоти. Историята ни познава доста такива моменти. Като хубава приказка би било, в случай че първи ноември със своята символност ни сплоти, стимулира , даде ни знак, по който да откриваме постоянно правилния път.
Денят на будителите участва в нашия календар, само че с изключение на изпетите песни, положените венци и цветя пред паметниците и неприсъствените учебни дни, май че друго не се случва. Дали тъй като, след цяла година спане, мъчно се пробуждаме за един ден. Или пък, колкото повече години ни отдалечават от времето на будителите, толкоз по-трудно ни влияят техните завещания, а по този начин и не можем да си намерим нови, модерни будители.
Но най-вероятно е, че просто не ни се будува, а си се преструваме на заспали - дори от време на време, за меродавност, похъркваме. Хубаво ни е да си кротуваме, мечтаейки си със затворени очи. Дори от време на време си сбъдваме фантазиите - нали в съня всичко е допустимо - там няма Шенген, само че има пък Европейски съюз, а политиците ни вместо да играят апаратни пиески, ръководят страната. В съня ни парите се раздават за просвета и просвета, а не когато някоя обществена персона сгреши и навреди, вземе че обществено се извини - по този начин е в сънищата.
Разбира се, препоръчаните разсъжденията значително са хиперболизирани, прекарват визията си през призмата на метафората. Поне по този начин ни се желае да бъде. Все отново, в пространство се случват и по-позитивни, запаметяващи се неща. Рядко, само че се случват.
Сред будителите на националния ни дух са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Иван Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Неофит Рилски, Иван Вазов, Любен Каравелов и други почтени българи.
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 година празникът е неразрешен от комунистическия режим. Честването се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-ото Народно заседание на 28 октомври 1992 година, когато е разгласен публично за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
Паметта е мощ, паметта е мъдрост, паметта е късмет за оцеляване, написахме преди 17 години . Народите, загърбили предишното си, зачертават сегашното и унищожават нероденото бъдеще. Не са доста нациите, които в специфичен ден почитат паметта и делото на предците си, нарекли ги Народни будители. Вече повече от век, в първия ден на ноември, България обръща взор обратно , към тези които дръзновено и себеотрицателно прокараха мостовете, по които се движим и през днешния ден.
Възрожденското безстрашие от дълго време е напуснало нашето всекидневие и може да се усети само в старите песни, в книгите - в случай че ги четем, търсейки истината и посланията им, в думите на някои наши съвременници, запазили достоверната мъдрост на предишното. Сега ни занимават хиляди нови неща, изхабяваме силата си в превъзмогването на банални проблеми и подхранването на илюзорни очаквания. Първите в никакъв случай не свършват, а вторите са в отношение на правопропорционална аритметична градация - колкото повече очакванията се усилват, толкоз по-илюзорни стават.
Естествено и разумно е, когато една нация е в интервал на разтърсвания, тя да има потребност от нечия поддръжка, от знак, към който да се сплоти. Историята ни познава доста такива моменти. Като хубава приказка би било, в случай че първи ноември със своята символност ни сплоти, стимулира , даде ни знак, по който да откриваме постоянно правилния път.
Денят на будителите участва в нашия календар, само че с изключение на изпетите песни, положените венци и цветя пред паметниците и неприсъствените учебни дни, май че друго не се случва. Дали тъй като, след цяла година спане, мъчно се пробуждаме за един ден. Или пък, колкото повече години ни отдалечават от времето на будителите, толкоз по-трудно ни влияят техните завещания, а по този начин и не можем да си намерим нови, модерни будители.
Но най-вероятно е, че просто не ни се будува, а си се преструваме на заспали - дори от време на време, за меродавност, похъркваме. Хубаво ни е да си кротуваме, мечтаейки си със затворени очи. Дори от време на време си сбъдваме фантазиите - нали в съня всичко е допустимо - там няма Шенген, само че има пък Европейски съюз, а политиците ни вместо да играят апаратни пиески, ръководят страната. В съня ни парите се раздават за просвета и просвета, а не когато някоя обществена персона сгреши и навреди, вземе че обществено се извини - по този начин е в сънищата.
Разбира се, препоръчаните разсъжденията значително са хиперболизирани, прекарват визията си през призмата на метафората. Поне по този начин ни се желае да бъде. Все отново, в пространство се случват и по-позитивни, запаметяващи се неща. Рядко, само че се случват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ