В памет на проф. Знеполски: Дискусия за интелектуалното наследство на човека история на близкото ни минало
Днес, 27 февруари от 17:30 в Огледалната зала на Ректората на СУ „ Св. Климент Охридски “ ще се състои обществена полемика в памет проф. Ивайло Знеполски и интелектуалното завещание, което ни е завещал.
По време на събитието, проведено взаимно от Института за изследванена близкото минало, Нов български университет, Софийски университет ииздателство „ Сиела “, ще бъдат показани последните му две книги от знаковата поредност „ Минало несвършено “ –„ Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “ и „ Семейни
разправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “.
Ето какво написа създателят за тези учени в книгата си „ Семейни разправии “:
„ …Тримата създатели (Арент, Вьогелин и Арон) са толкоз разнообразни, че това прави връзките им задоволително объркани. И въпреки пътищата им да се пресичат не един път, това не води до изясняване на позициите им и с доста дребни изключения до открита връзка.(…)
Разбира се, едно проблематично научно поле не може да бъде построено единствено въз основата на едностранните рецензии или отрицанието, належащо е и единодушие по някои съществени индикатори в отношението към тоталитарния феномен. Може да приемем, че и при тримата ясно се открояват избрани общи правила в оценката на тоталитаризма и на тоталитарната идеология. За тях няма никакво съмнение при създаване на характерностите на тоталитаризма и базата, на която това става - роднинската връзка сред националсоциализма и комунизма. Между тях няма разногласия по отношение на главните „ детайли “ в разбирането на тоталитарния феномен, такива, каквито са изведени в книгата на Арент, въпреки и съществуването на разлики в тълкуването на един или различен от тези „ детайли “ или метода им на нареждане с оглед значимостта им за изясняване същността на тоталитаризма.
Между тримата съществува и друга точка на доближаване, която изисква особено проучване - това е неафишираното придърпване към личния научен способ на проучвателен принадлежности (теми, мотиви) употребявани от съперниците, с оглед уплътняване на в началото декларираната теза. И това се оказва печеливша тактика и при тримата.(…)
Това не ни пречи да установяваме, че възгледите и на тримата се развиват в резултат на по този начин открития сред тях косвен спор. В него не вземат участие глухи сътрудници, а деликатно четящи и мислещи хора. Анализът на текстовете и на тримата през идващите няколко години след началото на дебата за „ Произходът на тоталитаризма “ ще покаже позитивното влияние на въпреки в началото внезапно отхвърляните рецензии. Арент, Вьогелин и Арон, мощни характерности и основатели на лична и съответна, съгласно разбиранията им, най-подходяща методология за проучване на тоталитаризма, четат другите през призмата на личния си метод, само че без да се пробват да неглижират разликите, а проблематизирайки ги.(…)
Хана Арент, Ерик Вьогелин и Реймон Арон са свързани един с различен повече от всички останали, умножаващи се с годините теоретици в полето на проучването на тоталитаризма. Те са при започване на пътя, сблъскали гледните си точки още сега на основаната от Арент доктрина за тоталитаризма, създатели, сложили началото на теорията за тоталитаризма, създатели с пионерски заслуги освен поради качеството на построените теории, само че и поради визията, която основават за сложността на казуса, за нуждата да отчитаме другите входове за нахлуване във и разбирането на тоталитарния феномен. Оставят ни не приключени теории, а отворено дискусионно поле, настоявайки върху сложността и променливостта на феномена тоталитаризъм. “
Проф. Ивайло Знеполски е незабравим академик, учител, откривател, държавник, ерудит, една от най-значимите фигури за културното и общественото ни съществуване през последните 30 години. Учен от европейски сан, той бе живата връзка сред България и най-видните европейски интелектуалци, с които поддържа близки връзки. Създател на „ Дом на науките за индивида “, той персонално докара в България забележителни учени и писатели, като Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - описът е доста дълъг, което действително е една голяма крачка в извеждането на българската просвета от нейния провинциализъм.
Проф. Знеполски освен изследва, написа и преподава, само че има доста други приноси - „ от първите обилни промени в региона на културата (като министър на културата) до превръщането на някогашните общежития на 4-ти километър в привлекателен център на компетентност „ Културология “, с богата културологична библиотека
Изключително е делото на проф. Знеполски през последните години и то е обвързвано със извънредно със основаването на Института за проучване на близкото минало, чиято огромна цел е да освети и осмисли комунистическото минало на България. Негова голяма заслуга към българското общество и към паметта на нацията е, че събра към себе си съидейници, които написаха и не престават да пишат същинската история на социализма - аргументирано, почтено, безмилостно.
Проф. Ивайло Знеполски работи до последния си момент (той си отиде от този свят на 29 ноември 2023 г.) върху книгите си „ Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “ и „ Семейни разправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “. Посветени натримата най-значими теоретици и откриватели на тоталитаризма, темогат да бъдат тълкувани и като интелектуално завещение, тъй като в тях се насочва доста значимо обръщение към днешния ден. И то е обвързвано с нуждата освен
да познаваме близкото си минало, само че и да пазим достиженията на нежната ни народна власт.
По време на събитието, проведено взаимно от Института за изследванена близкото минало, Нов български университет, Софийски университет ииздателство „ Сиела “, ще бъдат показани последните му две книги от знаковата поредност „ Минало несвършено “ –„ Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “ и „ Семейни
разправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “.
Ето какво написа създателят за тези учени в книгата си „ Семейни разправии “:
„ …Тримата създатели (Арент, Вьогелин и Арон) са толкоз разнообразни, че това прави връзките им задоволително объркани. И въпреки пътищата им да се пресичат не един път, това не води до изясняване на позициите им и с доста дребни изключения до открита връзка.(…)
Разбира се, едно проблематично научно поле не може да бъде построено единствено въз основата на едностранните рецензии или отрицанието, належащо е и единодушие по някои съществени индикатори в отношението към тоталитарния феномен. Може да приемем, че и при тримата ясно се открояват избрани общи правила в оценката на тоталитаризма и на тоталитарната идеология. За тях няма никакво съмнение при създаване на характерностите на тоталитаризма и базата, на която това става - роднинската връзка сред националсоциализма и комунизма. Между тях няма разногласия по отношение на главните „ детайли “ в разбирането на тоталитарния феномен, такива, каквито са изведени в книгата на Арент, въпреки и съществуването на разлики в тълкуването на един или различен от тези „ детайли “ или метода им на нареждане с оглед значимостта им за изясняване същността на тоталитаризма.
Между тримата съществува и друга точка на доближаване, която изисква особено проучване - това е неафишираното придърпване към личния научен способ на проучвателен принадлежности (теми, мотиви) употребявани от съперниците, с оглед уплътняване на в началото декларираната теза. И това се оказва печеливша тактика и при тримата.(…)
Това не ни пречи да установяваме, че възгледите и на тримата се развиват в резултат на по този начин открития сред тях косвен спор. В него не вземат участие глухи сътрудници, а деликатно четящи и мислещи хора. Анализът на текстовете и на тримата през идващите няколко години след началото на дебата за „ Произходът на тоталитаризма “ ще покаже позитивното влияние на въпреки в началото внезапно отхвърляните рецензии. Арент, Вьогелин и Арон, мощни характерности и основатели на лична и съответна, съгласно разбиранията им, най-подходяща методология за проучване на тоталитаризма, четат другите през призмата на личния си метод, само че без да се пробват да неглижират разликите, а проблематизирайки ги.(…)
Хана Арент, Ерик Вьогелин и Реймон Арон са свързани един с различен повече от всички останали, умножаващи се с годините теоретици в полето на проучването на тоталитаризма. Те са при започване на пътя, сблъскали гледните си точки още сега на основаната от Арент доктрина за тоталитаризма, създатели, сложили началото на теорията за тоталитаризма, създатели с пионерски заслуги освен поради качеството на построените теории, само че и поради визията, която основават за сложността на казуса, за нуждата да отчитаме другите входове за нахлуване във и разбирането на тоталитарния феномен. Оставят ни не приключени теории, а отворено дискусионно поле, настоявайки върху сложността и променливостта на феномена тоталитаризъм. “
Проф. Ивайло Знеполски е незабравим академик, учител, откривател, държавник, ерудит, една от най-значимите фигури за културното и общественото ни съществуване през последните 30 години. Учен от европейски сан, той бе живата връзка сред България и най-видните европейски интелектуалци, с които поддържа близки връзки. Създател на „ Дом на науките за индивида “, той персонално докара в България забележителни учени и писатели, като Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - описът е доста дълъг, което действително е една голяма крачка в извеждането на българската просвета от нейния провинциализъм.
Проф. Знеполски освен изследва, написа и преподава, само че има доста други приноси - „ от първите обилни промени в региона на културата (като министър на културата) до превръщането на някогашните общежития на 4-ти километър в привлекателен център на компетентност „ Културология “, с богата културологична библиотека
Изключително е делото на проф. Знеполски през последните години и то е обвързвано със извънредно със основаването на Института за проучване на близкото минало, чиято огромна цел е да освети и осмисли комунистическото минало на България. Негова голяма заслуга към българското общество и към паметта на нацията е, че събра към себе си съидейници, които написаха и не престават да пишат същинската история на социализма - аргументирано, почтено, безмилостно.
Проф. Ивайло Знеполски работи до последния си момент (той си отиде от този свят на 29 ноември 2023 г.) върху книгите си „ Тоталитаризмът: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “ и „ Семейни разправии: Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон “. Посветени натримата най-значими теоретици и откриватели на тоталитаризма, темогат да бъдат тълкувани и като интелектуално завещение, тъй като в тях се насочва доста значимо обръщение към днешния ден. И то е обвързвано с нуждата освен
да познаваме близкото си минало, само че и да пазим достиженията на нежната ни народна власт.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ