Доколко реалистични са доставките на руски изтребители от пето поколение за НАТО?
Дмитрий Литовкин, изпълнителен редактор „Независим боен преглед“, особено за RT China
Турският вестник Milliyet („Нация“) на 11 април, че страната обмисля закупуването на най-новите съветски изтребители Су-57 (Felon по кодификацията на НАТО), в случай че Конгресът на Съединени американски щати откаже да ѝ продаде изтребители F-16. По-рано Анкара изиска от Вашингтон 40 от тези машини в конфигурации Block 70 и 80.
„Оръжеен“ спор сред Турция и Съединени американски щати
Иля Питалев/Sputnik
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е единственият международен водач, който имаше щастието да види персонално обещаващия съветски изтребител от пето потомство Су-57 на авиокосмическото ревю МАКС-2019 в Жуковски край Москва.
По това време съветският президент Владимир Путин му показа изтребителя.
Този факт породи доста клюки за това какво тъкмо стои зад визитата на двамата държавни глави на авиокосмическото ревю и какво да чакаме по-нататък. Годината обаче е 2022… какво следва?
Турция е една от дребното страни от НАТО, които, обратно на Вашингтон, взеха решение да закупят съветски зенитно-ракетни системи С-400 „Триумф“. Анкара понесе тежко наказване за своя „аматьорски подход“: Съединени американски щати отхвърлиха да ѝ доставят перспективни изтребители от пето потомство F-35 Lightning II. И това макар обстоятелството, че Турция към този момент е платила на Lockheed Martin (разработчик на самолета) 1,4 милиарда $ за 116 самолета.
Марина Лисцева/ТАСС
В отговор Реджеп Тайип Ердоган обществено изиска от Съединени американски щати да върнат парите или да предадат самолетите. Възможно е нито едното да не стане – Вашингтон не обръща огромно внимание на мнението на подвластните страни. При това „освободените“ машини могат елементарно да бъдат препродадени на нови „сателити“. Например на Полша, която към този момент е декларирала интереса си към тях.
Както и да е, Турция още веднъж стъпи изкривено, отказвайки да даде същите С-400 на Украйна като част от американската стратегия за военна помощ. В тази обстановка страната има единствено една опция: или да усъвършенства личния си изтребител TF-X, който се създава от 2016 година, или да влезе в контакт с Москва.
Какво е особеното в съветския изтребител от пето потомство
CeeGee (CC BY-SA 4.0)
Су-57 е един от водачите в международния авиопарк в своя клас и съперник на американските изтребители от пето потомство F-22 Raptor и F-35 Lightning.
Експертите означават, че в структурата на съветския аероплан са употребявани повече от 50% композитни материали – свръхздрава пластмаса, която прави машината невидима за вражеските радари.
В същото време изтребителят разполага със лична радарна система с дейна фазирана решетка (АФАР). За разлика от предходните устройства тя съставлява монолитна структура, в която приемниците и предавателите на сигнали са обединени в дребни датчици, събрани в „пчелна пита“. Пускайки електричество през тях, машината може да види всичко пред себе си, над себе си и под себе си за момент. Въпросът е, че полетата на антените са ситуирани освен в предната част на самолета, само че и на неговите страници и в предните краища на крилата. Ако съпоставим този резултат с научнофантастичните филми за бъдещето, Су-57 лети на практика в осведомителната сфера. Такъв радар няма на нито един многофункционален изтребител от пето потомство – нито на F-22, нито на F-35.
Алексей Майшев/Sputnik
Към това би трябвало да прибавим и главната характерност на съветските изтребители – свръхманевреност. Су-57 има мотори с изцяло ротационни дюзи. Това разрешава на самолета безусловно да „виси“ във въздуха, да се обръща на място и да прави маневри, недостъпни за различен аероплан.
Например въртящ се винт, по време на който самолетът се люлее като лист, откъснат от дърво. Или пък да се изправи напълно на опашката си, поемайки скоростта на цялата повърхност на фюзелажа.
Демонстрационните полети на Су-57 са зрелищни, спиращи дъха, само че те са и детайли от бойното приложение на самолета.
Изтребителят е кадърен да употребява и всички типове съществуващи и бъдещи високоточни муниции на съветската войска. Повечето от тях ще се намират във вътрешните отделения на самолета, което ще му разреши да резервира режима на ниска видимост „стелт“.
Друга специфичност на Су-57 е неговият актуален изчислителен център с изкуствен интелект, който освобождава водача от доста рутинни интервенции (като намиране и различаване на най-опасните обекти) и дава инструкции за ориентиране към тях.
Той предлага и най-хубавите решения за потребление на оръжия и отбрана на самолетите и даже поучава кой е най-хубавият ход за започване на офанзива.
Перспективи пред контракта за Су-57
Виталий Тимкив/Sputnik
Турция е високотехнологична страна. Въздушният робот Bayraktar TB2 е шлагер в последните военни спорове. Може би няма да е толкоз мъчно да се интегрира в бойна система със Су-57. Въпросът е различен. Нуждае ли се Турция от такава скъпа облага?
Руската войска поръча 76 Су-57. Досега тя е получила четири от тях. Причината е, че компанията „Сухой“ в този момент се концентрира върху всеобщото произвеждане на Су-30 и Су-35 за съветските военновъздушни сили.
И двата самолета са минали през редица военни спорове и имат забележителен опит в бойни интервенции. Су-30 е образец за интернационално съдействие. Той е употребен от Индия за производството на руско-френско-израелския Су-30МКИ, като единствено планера и моторите са предоставени от производителя, а цялата останала авионика се конфигурира по „заявка на клиента“.
Су-30 е отличен образец за това по какъв начин планер с превъзходна аеродинамика може да бъде поръчан и екипиран с нужното съоръжение за дилемите, които възнамеряват да извършват военновъздушните сили на дадена страна. Индия даже съумя да го приспособява за потребление на свръхзвуковата крилата ракета BrahMos. На нейна основа към този момент съществува хиперзвукова версия.
И по този начин, какво ще купи Анкара? Очевидно сега се водят пазарлъци. И още повече с Вашингтон. Турция е единствената страна от НАТО, която може да отстоява ползите си в Северноатлантическия алианс, и с нея се преценяват.
Ако договорката за F-16 не се реализира, турските управляващи евентуално ще стартират разговор с Москва. И надали ще разискват Су-57, тъй като самолетът към момента не е придобил „боен опит“, а за военните този индикатор е извънредно значим.
Но има и различен кандидат – Су-35. Това е най-новата и най-усъвършенствана настройка на по този начин наречените изтребители от потомство 4++, към която спадат и F-16 Block 80. Но и тук има един колорит – Су-35 разполага с по-голямата част от оборудването и моторите на Су-57. Именно на наго са провеждани всички проби през последните години и точно тази всеобщо създавана машина, участник във всички скорошни военни спорове, е най-рационалният вид за покупка.
Освен това в средата на октомври предходната година ръководителят на турската дирекция на отбранителната индустрия Исмаил Демир съобщи, че републиката към момента е подготвена да прегледа опцията за закупуване на съветски самолети Су-35 и Су-57, в случай че Анкара не успее да реализира съглашение с Вашингтон по въпроса за доставките на американски изтребители.
създател: ДМИТРИЙ ЛИТОВКИН
източник: bg.rbth.com
Турският вестник Milliyet („Нация“) на 11 април, че страната обмисля закупуването на най-новите съветски изтребители Су-57 (Felon по кодификацията на НАТО), в случай че Конгресът на Съединени американски щати откаже да ѝ продаде изтребители F-16. По-рано Анкара изиска от Вашингтон 40 от тези машини в конфигурации Block 70 и 80.
„Оръжеен“ спор сред Турция и Съединени американски щати
Иля Питалев/Sputnik Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е единственият международен водач, който имаше щастието да види персонално обещаващия съветски изтребител от пето потомство Су-57 на авиокосмическото ревю МАКС-2019 в Жуковски край Москва.
По това време съветският президент Владимир Путин му показа изтребителя.
Този факт породи доста клюки за това какво тъкмо стои зад визитата на двамата държавни глави на авиокосмическото ревю и какво да чакаме по-нататък. Годината обаче е 2022… какво следва?
Турция е една от дребното страни от НАТО, които, обратно на Вашингтон, взеха решение да закупят съветски зенитно-ракетни системи С-400 „Триумф“. Анкара понесе тежко наказване за своя „аматьорски подход“: Съединени американски щати отхвърлиха да ѝ доставят перспективни изтребители от пето потомство F-35 Lightning II. И това макар обстоятелството, че Турция към този момент е платила на Lockheed Martin (разработчик на самолета) 1,4 милиарда $ за 116 самолета.
Марина Лисцева/ТАСС В отговор Реджеп Тайип Ердоган обществено изиска от Съединени американски щати да върнат парите или да предадат самолетите. Възможно е нито едното да не стане – Вашингтон не обръща огромно внимание на мнението на подвластните страни. При това „освободените“ машини могат елементарно да бъдат препродадени на нови „сателити“. Например на Полша, която към този момент е декларирала интереса си към тях.
Както и да е, Турция още веднъж стъпи изкривено, отказвайки да даде същите С-400 на Украйна като част от американската стратегия за военна помощ. В тази обстановка страната има единствено една опция: или да усъвършенства личния си изтребител TF-X, който се създава от 2016 година, или да влезе в контакт с Москва.
Какво е особеното в съветския изтребител от пето потомство
CeeGee (CC BY-SA 4.0) Су-57 е един от водачите в международния авиопарк в своя клас и съперник на американските изтребители от пето потомство F-22 Raptor и F-35 Lightning.
Експертите означават, че в структурата на съветския аероплан са употребявани повече от 50% композитни материали – свръхздрава пластмаса, която прави машината невидима за вражеските радари.
В същото време изтребителят разполага със лична радарна система с дейна фазирана решетка (АФАР). За разлика от предходните устройства тя съставлява монолитна структура, в която приемниците и предавателите на сигнали са обединени в дребни датчици, събрани в „пчелна пита“. Пускайки електричество през тях, машината може да види всичко пред себе си, над себе си и под себе си за момент. Въпросът е, че полетата на антените са ситуирани освен в предната част на самолета, само че и на неговите страници и в предните краища на крилата. Ако съпоставим този резултат с научнофантастичните филми за бъдещето, Су-57 лети на практика в осведомителната сфера. Такъв радар няма на нито един многофункционален изтребител от пето потомство – нито на F-22, нито на F-35.
Алексей Майшев/Sputnik Към това би трябвало да прибавим и главната характерност на съветските изтребители – свръхманевреност. Су-57 има мотори с изцяло ротационни дюзи. Това разрешава на самолета безусловно да „виси“ във въздуха, да се обръща на място и да прави маневри, недостъпни за различен аероплан.
Например въртящ се винт, по време на който самолетът се люлее като лист, откъснат от дърво. Или пък да се изправи напълно на опашката си, поемайки скоростта на цялата повърхност на фюзелажа.
Демонстрационните полети на Су-57 са зрелищни, спиращи дъха, само че те са и детайли от бойното приложение на самолета.
Изтребителят е кадърен да употребява и всички типове съществуващи и бъдещи високоточни муниции на съветската войска. Повечето от тях ще се намират във вътрешните отделения на самолета, което ще му разреши да резервира режима на ниска видимост „стелт“.
Друга специфичност на Су-57 е неговият актуален изчислителен център с изкуствен интелект, който освобождава водача от доста рутинни интервенции (като намиране и различаване на най-опасните обекти) и дава инструкции за ориентиране към тях.
Той предлага и най-хубавите решения за потребление на оръжия и отбрана на самолетите и даже поучава кой е най-хубавият ход за започване на офанзива.
Перспективи пред контракта за Су-57
Виталий Тимкив/Sputnik Турция е високотехнологична страна. Въздушният робот Bayraktar TB2 е шлагер в последните военни спорове. Може би няма да е толкоз мъчно да се интегрира в бойна система със Су-57. Въпросът е различен. Нуждае ли се Турция от такава скъпа облага?
Руската войска поръча 76 Су-57. Досега тя е получила четири от тях. Причината е, че компанията „Сухой“ в този момент се концентрира върху всеобщото произвеждане на Су-30 и Су-35 за съветските военновъздушни сили.
И двата самолета са минали през редица военни спорове и имат забележителен опит в бойни интервенции. Су-30 е образец за интернационално съдействие. Той е употребен от Индия за производството на руско-френско-израелския Су-30МКИ, като единствено планера и моторите са предоставени от производителя, а цялата останала авионика се конфигурира по „заявка на клиента“.
Су-30 е отличен образец за това по какъв начин планер с превъзходна аеродинамика може да бъде поръчан и екипиран с нужното съоръжение за дилемите, които възнамеряват да извършват военновъздушните сили на дадена страна. Индия даже съумя да го приспособява за потребление на свръхзвуковата крилата ракета BrahMos. На нейна основа към този момент съществува хиперзвукова версия.
И по този начин, какво ще купи Анкара? Очевидно сега се водят пазарлъци. И още повече с Вашингтон. Турция е единствената страна от НАТО, която може да отстоява ползите си в Северноатлантическия алианс, и с нея се преценяват.
Ако договорката за F-16 не се реализира, турските управляващи евентуално ще стартират разговор с Москва. И надали ще разискват Су-57, тъй като самолетът към момента не е придобил „боен опит“, а за военните този индикатор е извънредно значим.
Но има и различен кандидат – Су-35. Това е най-новата и най-усъвършенствана настройка на по този начин наречените изтребители от потомство 4++, към която спадат и F-16 Block 80. Но и тук има един колорит – Су-35 разполага с по-голямата част от оборудването и моторите на Су-57. Именно на наго са провеждани всички проби през последните години и точно тази всеобщо създавана машина, участник във всички скорошни военни спорове, е най-рационалният вид за покупка.
Освен това в средата на октомври предходната година ръководителят на турската дирекция на отбранителната индустрия Исмаил Демир съобщи, че републиката към момента е подготвена да прегледа опцията за закупуване на съветски самолети Су-35 и Су-57, в случай че Анкара не успее да реализира съглашение с Вашингтон по въпроса за доставките на американски изтребители.
създател: ДМИТРИЙ ЛИТОВКИН
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ